Проф. Пламен Марков вече е поставял една силно полемична пиеса в театър „София“ – „Нощта на 16 януари“ от Айн Ранд, която е изградена като съдебен процес с участието и на зрители с функциите на обвинители и защитници на едната или другата страна в интригуващ юридически и човешки казус. Новата амбициозна работа на режисьора на общинската сцена – „Вечерята“ по преведения на 55 езика роман на холандския писател Херман Кох, е с друг формат: политически трилър, преоблечен в изискания костюм на помитаща семейна драма в доброто общество.

Но по същество и този спектакъл е дискусия за моралните ценности на социума, който ни заобикаля, и за избора на чия страна да застанеш, изправящ всеки от героите и всеки от публиката

пред трибунала на собствената му съвест

А отговорите не са прости и еднозначни, защото границата между доброто и злото днес повече от всякога е размита и за всеки акт, попадащ привидно лесно в една от двете категории, могат да се намерят обяснения, оправдания, скрити подтици...
Две роднински двойки – братята Серж и Паул Ломан и техните съпруги, се събират на вечеря в скъп ресторант. Сценографията на Мира Каланова е издигнала високо над сцената най-хубавото сепаре в заведението, разположено точно над градината, с алюзия за високия гост, когото ще приеме то. Серж Ломан, изигран с чар и точно разпределени дози сдържаност и пламенност от отличния Ивайло Герасков, е в разгара на предизборна кампания, която вероятно ще го направи следващия министър-председател. Честен и почтен, но вероятно претеглящ позитивите и негативите от всяка своя постъпка; флиртуващ с електората (особено дамския), но с мярка, излъчващ достойнство и благородна ирония, но дали наистина е такъв и за близките си?!... Без имитация, бидейки актьора, който е, Герасков спокойно може да си мери аурата с Ричард Гиър, който изпълнява тази роля в една от екранизациите по романа. Не по-малко убедителен е Михаил Милчев като негов брат и антипод – уволнен заради несъобразяване с установените клишета учител по история, невротичен мърморко, скептик и критик на всичко и всички, най-вече на своя преуспял родственик. Още във фазата на снобския разговор между братята и техните дами (Лилия Маравиля и Дария Симеонова) се усеща тлеещо напрежение. Скоро ще стане ясно, че поводът за срещата е твърде сериозен: грозно

престъпление, извършено от техните деца

Тийнейджърите (студенти на проф. Пл. Марков и проф. Ат. Атанасов) ще се явят в подножието на сепарето да обяснят на зрителите своята гледна точка за случилото се. Градината е нещо като изповедалня и за възрастните, а в техен душеприказчик се превръща шефът на салона (поливалентен Пламен Манасиев), излизайки от комичното амплоа на декламатор на изискано меню.
Трябва ли един перспективен политик да се оттегли, след като не е успял да контролира страстите в собственото си семейство? Трябва ли да жертваме справедливостта и истината в името на най-скъпото си – децата? Кака сме ги възпитали? Коя е разумната граница, отвъд която от загрижени близки се превръщаме в съучастници? Може ли едно зло да бъде компенсирано с друго зло? Толерантни ли сме към различните, или отношението ни към тях е плод на (не)сдържана омраза или заучена политкоректност? В хода на спектакъла въпросите стават все повече от отговорите и избухват с пълна сила на неочаквания финал, който оставя широко отворени врати за размисъл...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Елена Атанасова и нейното женско царство

Хубавата Елена Атанасова научава, че е сред тазгодишните претендентки за наградата „Икар“ за водеща женска роля, докато репетира нова пиеса в Сатиричния театър, в чиято трупа е повече от година. Добрият телефонен вестоносец е Марий Росен, под чиято режисура в спектакъла „Хаос“ е забелязана от Съюза на артистите. И започва да подскача от радост като топка, точно както номинираната й героиня в Театър 199 – психотерапевтът Джулия, бурно изразява емоциите си, когато се влюби...

Кои актьори най-често умират на екрана

Американският актьор Дани Трехо – звезда в екшъна „Мачете“ и изпълнител на множество роли на злодеи, е рекордьор по брой на екранни смърти сред живите и починалите холивудски колеги. Порталът Buzzbingo, с помощта на IMDb и Cinemorgue, е изчислил, че Трехо е „умирал“ пред камерата цели 65 пъти в кариерата си и то – почти винаги кърваво.

Емилия Радева озвучава филм за светец

Голямата артистка Емилия Радева участва в една от възловите сцени в документалния филм на режисьора Ангел Бончев „Светецът светкавица”, чиито премиерни прожекции са днес, на 19 и 20 февруари от 18.30 ч. в Дома на киното в София.