Васко Василев:  Все още не е време държавата да мисли за артистите
2

Васко Василев: Все още не е време държавата да мисли за артистите

Коронавирусът е предизвикателство към жизнената ни философия и способността ни да излезем от клишетата на удобството, казва цигуларят

"Ще се справим, ако сме малко по-дисциплинирани и кротки"

За последната една седмица от карантината, която го завари във втория му дом във Валенсия, концертмайсторът на Кралската опера Васко Василев направи последователите си във Фейсбук свидетели на всяка част от ежедневието си затворен у дома. Повечето музиканти се отдадоха на онлайн концерти, с които да повдигат духа на почитателите си, но виртуозният цигулар не се поколеба да покаже как готви, простира, тренира, как си прави предпазна маска с подръчни материали и дори как се подстригва сам пред огледалото. Разбира се, изолацията не отмени основните му задължения към колегите от Ковънт Гардън и той редовно показва как репетира, че дори и заедно с още шест човека. 49-годишният гений поднася всичко с такава лекота и усмивка, че заразява с позитивизъм директно от монитора. „Правете каквото си искате, но у дома!“, призова от страниците на в. „Монитор“ Васко. Вижте още какво сподели от едно от огнищата на коронавируса Валенсия, където го завари карантината.


- Здравей, Васко. Карантината те завари в Испания. Опиши ни какво е положението при теб във Валенсия?

- Важно е да уточним, че съм в циганската махала на града, което в случая прави стреса няколко идеи по-малък. Тук денонощно през прозореца долита фламенко – все някой пее, свири, танцува. Сега си мисля, че имах късмет да бъде „арестуван“ от карантината точно тук. Ако трябва да отговоря сериозно - мерките са доста строги и се спазват. Имаше един начален момент, в който на всички им беше малко трудно да повярват, че е толкова важно, но сега наистина виждам, че ги спазват.

- Има ли страх?

- Неизбежно има, защото не сме свикнали да живеем без собствен контрол над решенията си. Но не мисля, че хората тук прекаляват с гледането на телевизия и новини – музиката все още е повече от тишината, което гони успешно страха.

- Тук в България често срещана гледка са опашките пред магазините като преди 30 години. И в Испания ли е така?

- Аз съм живял в доста политически системи и трудно мога да се учудя на каквото и да е. А и съм много адаптивен. Тук в магазините има всичко. Понякога се образува опашка пред големите супермаркети, но в малките квартални магазинчета е спокойно. Вярвам, че има причина светът да е стреснат и ще трябва да се вслушаме в разума на хората, които знаят повече от нас.

- Това рестарт на системата ли е?

- При всички положения е предизвикателство към жизнената ни философия и способността ни да излезем от клишетата на удобството, в което сме се обградили. Много обичам промените и вярвам, че са за добро. Тази принудителна карантина накара мозъкът ми да работи на други обороти, да търси алтернатива на всичко познато и да намира дори забавление в това.

- Има ли нещо, което ти липсва в момента? Нещо, което не можа да вземеш със себе си?

- Честно казано, не. При моя леко чергарски начин на живот имам много добра система за събиране на всичко важно в един куфар, а и тук, във Валенсия, все пак съм в собствен дом. Няколко дни след началото на карантината осъзнах, че ми липсват няколко джаджи за телефона, които бързо си поръчах и вече всичко си имам.

- Как прекарваш времето си в изолация? Да не си намерил време да хванеш китарата най-накрая, както ми каза преди няколко месеца, че мечтаеш да направиш?

- Много ще е хубаво, ако ми остане време за китара… и само трябва да си купя една… Засега усъвършенствам някои базисни умения за оцеляване сам като готвене, в аспект на разширяване на менюто от хамбургери и наденички с яйца, пране, простиране, чистене, в моментите, в който не говоря по телефона, не свиря, не записвам нещо за операта или не чета инструкции за някоя нова апликация за телефон например.

- Има ли някакъв страх в теб, свързан с пандемията?

- Притеснявам се за близките и приятелите си, но опитвам да е в границите на здравословното. Вярвам, че светът ще се справи с този вирус, ако сме малко по-дисциплинирани и кротки. В крайна сметка светът ще продължи и след нас, и ни го напомни, защото ние съвсем живеехме като за последно.

- Имаш ли близки, които са засегнати от болестта?

- Да, най-близкият ми човек, който за щастие вече се възстановява успешно, е Памела (Никълсън). Имам приятели в Мадрид, в Лондон, в Брюксел… Искрено се надявам всеки да намери сили да излезе по-силен от това изпитание.

- Предполагам, че тази карантина е нарушила работния ти график.

- Карантината по-скоро размести, но не намали работния ми график. Сега трябваше да съм в Лондон за работа по нова продукция в Операта, но вместо това мислим и работим по проекти, базирани изцяло онлайн с оркестъра. Това е предизвикателство, но вече две седмици по-късно мога да кажа, че аз самият разбрах толкова много повече за хората, с които работя – безценна информация за средата и семействата им, която без тази екстремна ситуация никога не бих могъл да знам. Всички планирани концерти, които са през април, ги местим, а останалите засега остават както сме ги обявили. Най-важното е сигурността на публиката и здравето на хората, така че нито аз, нито екипът ми бихме рискували. Ще сме гъвкави и каквото и да стане.

- Като си далеко от колегите си в Лондон какви проблеми срещаш? Как ги преодоляваш?

- Това е интересно. Сега си давам сметка, че аз толкова много не съм общувал с тях колкото сега го правя, защото неизбежно всеки разговор по работа е в контекст на нечии бит и семейство, така че засега сме дори твърде близки.

- Обмисляш ли за промени в българското си турне през юни?

- Засега всички концерти остават. Ако се наложи, ще мислим за преместването им, така че сигурността отново да е на преден план.

- Какво коства в професионален план на един артист подобна извънредна ситуация и какъв е твоят съвет? Как да постъпят колегите ти, за да излязат с най-малко последствия от карантината?

- Да мислят. Като всяка криза, така и тази е както изпитание, така и възможност. Артистите отдавна не могат да си позволят да са само талантливи. Да се довериш на екип, да се научиш да мислиш гъвкаво, да си дадеш сметка какво умееш и най-важното да не се самозабравиш и да решиш, че само ти страдаш, че ти се полага помощ или нещо като подарък. Смятам, че трябва да останем с уважение и внимание към хората, които са ни подкрепяли през годините.
Ако мога със свиренето си да държа главите им над водата, ще го правя до дупка.

- Какво трябва да направи всяка държава, всяко министерство на културата, за да съхрани възможно най-много артисти в тази криза?

- Мисля, че като приоритет все още не е време държавата да мисли за артистите. Когато човешкият живот, в такъв мащаб в какъвто е сега, виси на косъм, държавата преди всичко трябва да мисли за хората на преден план – медици, медицински персонал, всякакви видове социални служби, учени, изследователи, хората, търсещи лек и ваксина, и да се погрижи за най-уязвимите групи – възрастните хора и децата. Наистина вярвам, че докато опасността е толкова пряка, по-скоро ние, артистите, трябва да направим жест към духа на хората, да им помогнем да го съхранят, а после да мислим за себе си.

- Може ли да бъде не само здравословна (да се опазим от коронавируса), но и полезна – специално за твореца, тази карантина?

- Всичко е въпрос на гледна точка. Най-важното е физическото здраве, всичко останало е въпрос на избор и на усещане. Дали очакваш повече да получиш или имаш спонтанно желание повече да дадеш... Аз мисля непрекъснато за различните възможности, които тази криза ми дава. Опитвам да не мисля за плановете, които имах преди нея. Така съм устроен – виждам положителното.

- Наскоро ми каза: „Независимо каква е емоцията – тъжна или радостна, има музика за всичко". Какъв за теб е саундтракът на изолацията ти във Валенсия?

- Когато работя през деня, често саундтракът включва Бах, Брамс, Вивалди. По някое време ги оставям да почиват и минавам на чил аут, почти джаз вълна с пианиста и композитор от Малага Виктор (Вайехо), с когото в момента работим по прекрасна негова авторска композиция. Привечер си пускам Били Айлиш, Хари Стайлс, Сам Смит или просто излизам на терасата и се наслаждавам на концерта в махалата.
Стефан Вълдобрев си пусна документалния филм за лятното турне на своята банда „Обичайни заподозрени“ и си го запазих за десерт една вечер през изминалата седмица. Много харесвам музиката и цялата творческа енергия на Стефан. Дори това, че пуска този филм за свободно гледане, е супержест към публиката му и много го ценя.

- Ти свириш с големи оркестри или с камерни групи, но какво е усещането като свириш сам сега у дома?

- Нали знаеш сега какво народно творчество се лее от забавни клипове, вдъхновени от ситуацията на изолация. Скоро видях едно клипче, в което един човек танцува суперстрастно салса срещу огледало в цял ръст… та и аз така – свиря си сам и ми е като в група.

- Какво последно те накара да се смееш с глас? Мен лично разговорите ти с твоята Радка (прахосмукачката робот).

- Много се смея на изобретателността и креативността на хората. Наскоро прочетох, че българите сме били хора, на които като им кажеш „не излизайте“, излизат, за да видят дали някой друг е излязъл.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.