М акар отдавна да е приела отсъствието на логика в каквото и да било по света и у нас, красивата Василена Винченцо твърди, че номинацията й за „Аскеер“ силно я е изненадала.
Макар отдавна да е приела отсъствието на логика в каквото и да било по света и у нас, красивата Василена Винченцо твърди, че номинацията й за „Аскеер“ силно я е изненадала.
Трите с Радина Кърджилова и Илиана Коджабашева тази година са конкурентки в категорията за водеща женска роля в списъка, излъчен от организаторите от театър „Българска армия“. „Новината много ме зарадва, защото колеги от театъра те оценяват, единственото по-хубаво от това е да те оцени публиката“, смята тя. Още повече я трогва похвалата на легендарния Руси Чанев, неин колега от трупата на Народния: момичето много го уважава и обича като актьор, а след представление умира да си говори с него.
След появата й в спектакли като „Полет над кукувиче гнездо“, „Хъшове“, „Самотни персонажи“, „Военновременни видения“, „Три високи жени“ и сега „Кокошка“ зрителите със сигурност са забелязали младата Винченцо. Това
не е псевдоним, нито фамилия, а бащино име
Просто таткото на актрисата е кръстен на композитора Винченцо Белини – обяснима ексцентричност при майка балерина и вуйчо оперен певец. Ала откакто излиза пред публика, тоест почти от дете, Василена се представя като Гецкова. Как се превръща във Винченцо? Точно е станала на 18, когато тате й дава пари да си плати семестъра в НАТФИЗ. „А семестърът в НАТФИЗ не е най-евтиното нещо, което може да се случи на един студент, при това по държавна поръчка. Тогава беше 600 лева, а мисля, че вече стига до 800, не го намирам за нормално...“, вмята актрисата. С получената сума, вместо да си подсигури обучението, тийнейджърката вдига купон с приятели и, срам не срам, пак опира до родителя си. Той въздъхва: „Е, всички понякога вършим глупости, ето ти и друг път така не прави“. Но има втори дубъл – Васка, както я нарича тайфата, още веднъж организира същото изпълнение. Естествено, няма очи пак да се обърне към главата на семейството, колкото и прекрасно да се разбират всички вкъщи. Точно тогава й звъни позната с покана за кастинг за ново тв предаване – „Надхитри блондинките“. Какви са тия тъпотии, аз уча при проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, играя в „Сфумато“, не се занимавам с такива неща, фръцва се нашата блондинка, но в мига, в който затваря телефона, се сеща, че й трябват едни 600 лева, за да не я изгонят от Академията. Отива и снима, но за да не свързват образа с бъдещата актриса Гецкова, се записва като Василена Винченцо. Шоуто впрочем се оказва забавно, макар и не в посоката, в която тя иска да се развива, а името се запомня и така си остава.
„С Виолета Гиндева, Бог да я прости, се засичахме от време на време в Народния театър, когато тя имаше представления, а аз играех на другата сцена. Щом ме видя за първи път в голямата женска гримьорна, ме извика настрана и ми каза: „Моето момиче, много ще патиш. Да си красива артистка в театъра не е много лесно...“. Аз, естествено, разбирам какво тя имаше предвид, но не живея с фиксация към външността си. Ако човек има и друго съдържание, държи на друго и други подбуди го движат напред, то няма как да остане скрито“, категорична е Василена, която от десетина години се изявява в първата ни трупа.
Благодатната визия би й отворила вратите към леките тв формати и евтината популярност, но тя
никога не е била конформист в изборите си
– включва се в експериментални проекти, участва в студентски филми, не стъпва на равно и сигурно. Като възпитаничка на балетното училище не би и могла да бъде конформист, подчертава тя, визирайки къртовския труд в специалността класически танц, който до 17-годишна я държи плътно в залата. „А по-късно професорите ни в НАТФИЗ успяха да създадат у нас преценка за важното и маловажното, не просто критерий, а тенденция да не се пускаме по наклонената плоскост. Отвориха у нас онова сетиво за правилното, вярното, безсмъртното изкуството, каквото то би трябвало да бъде“, доверява актрисата. Нейната учителка по балет също й е завещала пътеводна мисъл: изкуството си отмъщава, ако не си честен с него, ако имаш нещо по-важно от него, ако допускаш компромиси, ако те води суетата, а не потребността да го правиш, защото не можеш иначе... Василена Винченцо се страхува от подобен развой на нещата и спазва правилото да с заема с онова, което истински я вълнува и просто не може да го подмине. Така е и с магистърската й теза по руска литература, култура и художествен превод върху творчеството на Михаил Булгаков, която скоро ще защити в Софийския университет – защото от няколко години не е в състояние да се откъсне от „Майстора и Маргарита“.
Героинята на Василена в „Кокошка“ – спектакъла на режисьорката Ана Батева по творби на Чехов и Николай Коляда, не е такава, макар че също е актриса, един вид Нина Заречная от „Чайка“, запратена в ХХІ век. Тя е посредствена, но твърде комерсиална особа, готова е да спи с режисьор, за да получи роля... Накратко: би могла и без изкуство, докато за Винченцо творчеството е другото име на Бог. С разрешението на автора Коляда, за уточнение нашата актриса прибавя от себе си реплика, която не е по автор: „Спокойно мога да не се занимавам с театър, ако той е такъв, какъвто те ми го предлагат“...
Постановката на Ана Батева е създадена само за 3 седмици – нула време по стандартните репетиционни критерии. Васи си дава сметка, че може би е изнервила останалите от екипа, тъй като репетира по свой начин. Нужен й е период на вътрешно натрупване, в който те буквално не могат да разберат какво става с нея, но на финалната права избухва и нищо не би могло да я събори. Партньорът й на сцената – универсалният боец Васил Дуев, актьор, режисьор и драматург, обаче е неин състудент и скъп приятел, така че я познава достатъчно добре, за да е спокоен. На третото представление от съществуването си
„Кокошка“ отлита за Лондон
Там, пред 400 наши сънародници, зажаднели за български театър, от 50 минути спектакълът пораства до час и половина – благодарение на реакциите на публиката. Постановката вече има 2 награди от международен фестивал в Косово – за режисура и най-добро представление, режисурата на македонката Батева е оценена с отличие и в родината й. А „кокошката“ Василена Винченцо се шегува, че отдавна е международна актриса – има приз за водеща женска роля в „Анданте“ (заглавие от афиша на НАТФИЗ) от фест в Турция още преди 7 години. Скоро предстои да я гледаме пък в нов сериал по бТВ – комедиен, но смислен.
Хиперактивен Стрелец, русокоската изобщо не може да си почива – ако го направи и за ден, започва да й се струва, че си губи времето и изпуска юздите на живота си. Когато не разучава нови роли (за последните 11 месеца е имала 6 премиери), помага в кафенето на баща си – Клуба на фоторепортерите в подлеза на президентството. Може да предположим, че наблюдаването на различни типажи край масите е от полза за актьорската работа, но тя опровергава това клише: „Човек крие у себе си такива светове, че ако позволи там вратата да се открехне, могат да излязат наяве неподозирани и много по-верни за персонажа неща, отколкото да ги привнася отвън“, убедена е г-ца Василена Винченцо-Гецкова.
Монитор
