Васил Велев пред

Васил Велев пред "МОНИТОР": Безработните са много, но има дефицит за квалифицирани кадри

У нас подкрепяме само затворените предприятия, фирмите със спад на продажбите останаха без помощ в пандемията

* За разлика от други сектори в индустрията се чувства възстановяване, казва в интервю председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

- Г-н Велев, как оценявате антикризисните икономически мерки, предприети от властите през последните 12 месеца, откакто страната е в условията на пандемия?

- Мога да кажа това, което липсва в антикризисните мерки. На първо място не подкрепяме като държава компаниите с голям спад на продажбите. Временната рамка на Европейската комисия дава възможност държавите да поемат до 90% от постоянните разходи на предприятията със спад на продажбите с повече от 30 на сто, по външни причини, каквато е и настоящата криза, свързана с пандемията от коронавируса. Всички разбираме, че спадът не се дължи на лош мениджмънт или технологични причини, а на коронакризата. За това и държавите могат да поемат голяма част от загубите на бизнеса. 30% спад е достатъчен да бъдат подкрепени постоянните разходи на бизнеса - за малки и микропредприятия до 90%, за големи - до 70%.

У нас подкрепяме само затворените предприятия. На ресторанти и фитнеси се поемат 20% от загубените обороти, което най-често е в порядъка от 70 до 90 на сто от постоянните разходи. За свързаните бизнеси с тях, като охрана и доставчици или пък за авиотранспорт, свързан с туризма и съответно заведенията, където спадът е повече от 50% - не се помага, защото те юридически не са затворени, но нямат работа. Именно тези бизнеси, които не са затворени със заповед, са най-зле в момента, защото имат голям спад в приходите и не могат да си покрият постоянните разходи.

- За кои постоянни разходи става дума?

- Това са разходите, които се плащат независимо от това какви са продажбите на един търговец - за охрана, за електроенергия, за местни данъци и такси за битови отпадъци и други. Именно тези харчове убиват компаниите, защото в условията на пандемия и свито търсене те нямат достатъчно приходи. В случая не говорим за човешките ресурси. При тях и в двата случая, по различни схеми 75/0, което е по-добре, или 80/20 се финансират от програмите на социалното министерство.

След поредния ни разговор с министъра на икономиката отново се разбра, че за помощ за бизнеса се разчита основно на средства по оперативната програма за подкрепа на конкурентоспособността, които са свършили. Не се търсят възможности за отпускане на пари от държавния бюджета, както това се прави в повечето други страни от Европейския съюз. Използването на пари от хазната дава по-голяма гъвкавост и отпускането става по-бързо.

- На практика бюджетът не се пипа за икономически мерки, но за увеличаване парите на държавните чиновници се намират пари.

- Да. Така се постъпва за чиновниците, които не са пострадали по никакъв начин от кризата. Обратното - голяма част работят от къщи, но заплатите им са с повече от 20% вдигнати за сметка на бюджетните разходи. Хората и бизнесът, които плащат данъци и пълнят хазната и с техните пари ще се връщат заемите, с които са вдигнати заплатите на чиновниците, за техните фирми подкрепата липсва.

- Това ли е най-острият проблем? Според вас помощта за бизнеса дойде ли навреме?

- Да, това е най-острият проблем - закъснението на обещаните помощи още от първата вълна на пандемията. До малките и средните предприятия те още не са стигнали, а вече сме в третата вълна на кризата. По тази причина фирмите отдавна са в тежко състояние. Въпросните компании чакат финансовата помощ, за да се разплатят с доставчиците си и с държавата за данъците. На практика в повечето случаи тези дълго чакани пари няма да могат да се ползват за нищо друго освен за плащане на дългове, но и те не пристигат. Само до преди дни малките предприятия още кандидатстваха за помощите. Тепърва ще се оценяват проектите им и след това ще тръгне процедурата по класирането, покана и сключването на договори. И ако някой е оцелял, след няколко месеца ще му се платят тия 50 000. За микропредприятията сумите от 3000 до 10 000 вече са разплатени, но за малките и средните още не са пристигнали парите. Това е ситуацията. Когато сме пестеливи за икономиката и разточителни за администрацията, се получава тази картина. Откакто сме в пандемия работните места са намалели със 170 000, основно в туризма, преработващата промишленост и търговията.

- Ако пандемията утихне, има ли надежда за нарастване на инвестициите в реалната икономика? Какви са предпоставките за това?

- За да дойдат инвеститори, трябва подходяща бизнес среда, освен добър данъчен модел, какъвто ние имаме. Необходимо е наличието и на квалифицирана работна ръка. Никой не инвестира в страна, където няма кой да работи. Машините не могат да работят сами. Не съм голяма оптимист. Не само квалифицирани специалисти липсват, но и работници в сферата на обслужването. Да не говорими за индустрията.

- Броят на безработните ще продължава ли да расте?

- За разлика от други сектори в индустрията се чувства възстановяване. За това сме свидетели на преливане на заетост от сектора на услугите и туризма към промишлеността. Проблем обаче е невъзможността тези хора веднага да започнат работа, защото трябва да бъдат преквалифицирани. Надявам се нивото на безработицата да започне да намалява с възстановяването на най-пострадалите сектори.

- Наскоро бяха обявени мерки за осигуряване на квалифицирани кадри? Кога най-рано можем да очакваме ефекта от тях?

- В сферата на образованието има нормално забавяне. Учениците, които са в седми клас сега, докато излязат на пазара на труда, ще минат 5 години. Същият срок важи и за сега започващите да следват във висше учебно заведение. За направените правилни реформи в образованието ефектът ще е видим в близко бъдеще. За това трябва да се акцентира и на обучението за възрастни, които отдавна са излезли от образователната система. Няма обаче голямо желание у самите безработни да се преквалифицират.

Качеството на човешките ресурси е важно, а също и количеството. Ние нямаме нито количество, нито качество. За това говорим и за трудова имиграция. Трябват стимули за създаване на условия за връщане на квалифицираните българи, емигрирали в чужбина. Не на последно място са нужни и стимули за заселване у нас на хора от българските диаспори зад граница. На базата на добрите европейски практики е необходим и регулиран внос на чужди специалисти. В момента у нас липсват основно квалифицирани кадри на високо ниво, като напр. инженери, и на средното ниво - заварчици, оператори на машини с ЦПУ, майстори строители.

- Казвате, че на първо време е нужно да внесем липсващите ни квалифицирани кадри. Откъде?

- Основно от трети страни. За да има кой да работи и да пълни бюджета, защото не може всички да са чиновници.

- Не са ли чиновниците прекалено много за малката ни страна?

- Имаме много. Населението намалява, а администрацията расте и това не е от скоро. Прави се от 30 години.

- Какво е мнението ви за състоянието на енергетиката в последните 10-15 години? Правят ли се там нужните реформи?

- Там реформите стават много бавно. Време е да се постигне интеграция на нашия пазар на електроенергия в сегмента „Ден напред“ с европейския. В момента сме като остров и това позволява лесна манипулация на пазара в България. Причината, от една страна, е голямата концентрация на предлагането в БЕХ (държавната енергетика - б.а.), а от друга - в някои търговци, които КЗК никак не може да различи, че са едни и същи хора, действайки под различни фирми. Едно обединение няма да позволи да се манипулира малкият ни пазар на електроенергия. Това е едната реформа, която се отлага постоянно, уж по външни причини. Другата е свързана със „зеления преход“ и с въглищните тецове. Продължаваме да нямаме нотифициран механизъм за капацитет и съответно проведени търгове, за да може държавната помощ за т. нар. американски централи да е в рамките на европейското законодателство. Тя трябва да е 2 пъти по-малко, отколкото е в момента. 300-350 млн. лв. надплащаме (битови и стопански потребители на ток) всяка година спрямо това, което би следвало да бъде като държавна помощ.


ВИЗИТКА:

През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София

Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология

През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска

През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“

Един от учредителите на АИКБ

Председател е на Съвета на настоятелите на Технически университет - София

Заместник-председател е на съвета на фондация „Еврика“

Ротационен председател е на Асоциацията на организациите на българските работодатели

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.