Трябва да се опрости процедурата за внос на кадри от трети страни, казва в интервю за "Монитор" Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

- Господин Велев, какви са най-големите проблеми в момента на българските работодатели? Кадрите ли са основният нерешен въпрос?

- Да, недостигът на работна ръка е един от основните ни проблеми. Може да се реши, като се внасят хора от трети страни. Важно е да се направи и реформа в образованието. Резултатите от нея ще станат реалност в средносрочен план. Трябва работодателите да се научат да внасят кадри от чужбина, а държавата да им съдейства, а не да им пречи.

- От кои страни има най-голяма перспектива да вземем работници?

- От Украйна, от Молдова, Виетнам. В първите две има българска диаспора и тези хора се интегрират по-лесно у нас. Но имаме добра традиция и с виетнамските работници. Този процес също започва, макар и с Виетнам да не сме направили постъпки за двустранна спогодба. Според нас този въпрос трябва да се решава, защото Виетнам са специализирани в производство и износ на кадри, на човешки ресурси. Те са добри работници, имаме традиции от миналото. С Молдова имаме вече такава спогодба, макар и да не е приведена в действие. С Украйна сме започнали такива разговори, но още не сме докарали нещата до подписване на договор. Нещата се бавят и за това трябва да бъдем по-настойчиви. Например в Полша, която е част от ЕС, работят няд 1,5 млн. украинци. В Румъния и в Унгария - също.

- Какви са основните пречки на сегашния режим? Много бавен ли е?

- Всичко става бавно и е скъпо. Макар и да бяха направени някои промени в Закона за трудова миграция и трудова мобилност, има поднормативни актове, които спъват нещата. И в Министерството на вътрешните работи, и в Министерството на външните работи. Ако за да замине един украинец на работа в Полша му е достатъчна една седмица и 30 евро, за да замине за България, му трябват поне три месеца и 300 евро. Не стига, че у нас доходите им са по-ниски, отколкото в Полша, но и процедурата е много по-тромава и скъпа.

Сроковете, таксите и исканите документи трябва да се прегледат много внимателно от нарочна работна група и пречките да се отстранят една по една, за да имаме легален внос на работници от Украйна и Молдова. Защото много често те се наемат от работодателите за три месеца като временно пребиваващи и работят нелегално. За да работят спокойно и легално, трябва да се облекчат процедурите, както са направили другите страни от Централна и Източна Европа.

- В кои отрасли имаме най-голям дефицит на работници и специалисти, в туризма ли?

- В туризма дефицитът е сезонен, в селското стопанство - също. Но недостигът е голям и в електрониката, машиностроенето, в Ай Ти сектора. Много инвеститори се отказват вече от проекти, не инвестират в страната, защото няма кой да работи. Така губим възможности да увеличаваме по-бързо работния вътрешен продукт, съответно за повече приходи в бюджета, за по-високи пенсии, за по-високи заплати в бюджетната сфера. Не е вярно твърдението на синдикатите, че чуждите работници ще свалят заплатите. Логиката е точно обратната. Повече от половината у нас получават доходите си от бюджета, а колкото повече работят в икономиката, толкова повече приходи ще има за хазната, а оттам и за хората и ще може и пенсиите да се увеличат.

- Според вас там кои са най-спешните мерки, които трябва да се вземат срещу сивата икономика?

- Не можем да посочим една-единствена мярка. Облекчаването на административните процедури по принцип влияе положително на сивата икономика. Мерките трябва да са комплексни.

- Понижаването на прага за плащане в брой ще помогне ли?

- Има такъв стремеж - да се ограничат до пет хиляди плащанията в брой. Те бяха 15 хиляди, намалиха се на 10 хиляди. Ограничаването на плащането в брой определено ограничава сивия сектор. Вярно е, че създава известни препятствия пред някои бизнеси, но трябва да се намери мярката. Според нас 5 хил. лв. в брой е разумна цифра и ползите в този случай ще бъдат повече от вредите.

- Какво е вашето отношение за състоянието на енергетиката ни и стремежите да се инвестират пари отново в огромни проекти?

- В енергетиката в България инсталираната мощност е много по-голяма от върховата консумация, която имаме. Всъщност 10 хил. мегавата е разполагаемата мощност, а консумацията се движи от 3,5 до 7 мегавата. В близките 50 години ще разчитаме на АЕЦ „Козлодуй“. Освен това технологиите се развиват много бързо за възобновяемите източници, включително и съхраняване на енергия. Според нас не трябва да се бърза с големи енергийни проекти, особено пък да се вкарва обществен ресурс в тях. Ако някой иска чисто пазарни начала със свои пари, да го прави, да продава на пазара за толкова, за колкото може да продава, без дългосрочни договори за задължително изкупуване, без преференциални цени - нека да го прави. Обаче за това не бива да се дават парите на данъкоплатците, защото според нас не излиза сметката да се инвестира в АЕЦ. Цените на електроенергията от подобни проекти в Унгария, Турция, Беларус са от порядъка на два и половина, три пъти по-високи от пазарните цени в момента. Тоест, за да се изпълни един такъв проект, трябва да се увеличи цената на енергията. Всичките да плащаме за това, а кому е нужно?

Един такъв проект би се превърнал в нова американска централа. Искам да припомня, че заради тези големи частни тецове всички консуматори на електроенергия надплащат всяка година над пазарните цени по 548 млн. лв.

- Последните промени в Закона за енергетиката, които изкарват повече от ВЕИ-тата на свободния пазар, удачни ли са според вас?

- Да, това беше искане на бизнеса. Така на пазара ще има повече участници и като продавачи на еленергия и ще се постига една справедлива пазарна цена според търсенето и предлагането. По-трудно биха се картелирали, когато има 30-50 продавача, защото на свободния пазар доскоро бяха само двама - АЕЦ „Козлодуй“ и държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. И те правеха цените каквито си ги искат. А когато има много продавачи, независими един от друг, ще се постига пазарната цена.

- Какво е мнението ви относно безкрайните обжалвания на проекти и на обществени поръчки? Президентът преди дни наложи вето на законопроекта за увеличаване на съдебните такси за тези процедури.

- Според нас там има известно недоразбиране и малко манипулативни сравнения как се увеличавали 14 пъти таксите. Те се увеличават 14 пъти, но от пет лева на 5 по 14. Това не са бог знае какви суми, които не могат да се платят. А когато пък се атакуват различни търгове за десетки милиони и се спират огромни проекти абсолютно неоснователно и безплатно за този, който го прави, с ясното съзнание, че няма резон, но понеже нищо не му струва, той го прави. Увеличаването на таксите в размер не е достатъчно много, но пак е едно препятствие пред такива недобросъвестни действия. Според нас това не ограничава достъпа до правосъдие и точно в този аспект ние не споделяме мотивите на ветото.

- Трябва ли да се въведат някакви други ограничения и критерии, за да се намали злоупотребата с обжалванията?

- Ние сме за това да могат да обжалват тези, които са в този бизнес, които са потърпевши.

- В последните години стана модерно различни проекти да се обжалват под предлог за опазване на околната среда. Има ли и в тези случаи злоупотреби?

- За съжаление това е факт. Едните искат пари, за да не обжалват или да вдигнат жалбата срещу съответната сума. На други пък им е платила конкуренцията, за да обжалват и да спират проекти. Ние затова настоявахме да се види кой е в зеленото движение, кой кого представлява, кой действително се грижи за природата и кой го прави по други съображения.

ВИЗИТКА:

Роден на 1 април 1959 г. в гр. София

През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София

Година по-късно, през 1978 г., е първенец е на випуска на ШЗО на ВВУ в гр. Долна Митрополия и е произведен предсрочно в офицерски чин

През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска

През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Светът се върна в 1910 година с туберкулозата

- Доц. Мангъров, трима души починаха от туберкулоза само за десет дни, а в същото време има диагностицирани 4 нови случая. На какво се дължи това „завръщане“ на заболяването, данните са доста притеснителни?

- Първо нека уточним, че туберкулозата е болест на бедните и колкото повече пада жизненият ни стандарт и хората ровят в кофите за боклук, толкова повече се разраства опасността от заболяването. Така че една от причините е недохранването.

Асен Павлов, хореограф на „Чинари“: Частните ансамбли трябва да са адаптивни, за да оцелеят на пазара

Г-н Павлов, създавате ансамбъл „Чинари“ преди 25 години без помощ от държавата и така съществувате и до днес. Какви бяха трудностите и как се справихте?

- Може да е типичната гордост на хората от онова време, които не бяхме научени да се молим за пари, не бяхме научени да се менажираме сами, да се продуцираме. Бяхме подготвени като артисти да сме в ръцете на държавата.