Заради демографската криза на пазара на труда липсват 45 000 души, казва в интервю за "Монитор" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал

- Г-н Велев, заявихте, че пазарът на електроенергия у нас е манипулиран. Защо смятате така?

- Цената на електроенергията на пазара у нас от началото на годината е сред трите най-високи в ЕС. Дори бих казал в Европа, защото включваме и страни като Сърбия и Швейцария. Това сочи статистиката, като се има предвид и доплащането, което правим за преференциалните цени на американските централи в „Марица изток“. А това трябва да се има предвид, тъй като над цената на борсата доплащаме за следващия регулаторен период - 22,28 лв. за мегаватчас. Това е надбавка над цената на борсата, която чрез „задължение към обществото“ гражданите и бизнесът заплащат. И като се вземе предвид тази надбавка, ние сме сред трите страни с най-скъпи еленергии за индустрията в Европа. Това е резултат от недоброто функциониране на пазара и безспорно води до забавяне на икономическия растеж, до по-ниски възнаграждения за заетите в индустрията. Този пазар всъщност се доминира от участници, които са заинтересовани от по-висока цена. Това е точно обратното на регламента на ЕС. Пазарът на еленергия трябва да осигурява прозрачност, справедливо заплащане на всички участници по веригата и добро регулиране в полза на крайните потребители. А в момента ние не наблюдаваме подобно нещо на нашия пазар. НЕК би могла да бъде като маркет мейкър - да дава правилни пазарни сигнали. Затова и направихме няколко предложения в писмото си преди месец. Едно от тях беше НЕК да се преобразува.

- Това основание ли е да искате промени в НЕК?

- В НЕК има съчетани няколко функции - тя е производител, търговец, доставчик от последна инстанция. И когато тези възможности не се използват по един добър начин, с поглед към крайния потребител, съответно няма добър резултат. В такъв случай е по-добре тези лицензи да бъдат разделени в отделни дружества.

- Как ще коментирате новия търг за електрическа енергия, който НЕК обяви за 3 юли?

- Когато продавачът еднозначно определя без съгласието на купувача в кой час какво количество енергия ще предостави над или под номиналната стойност на търга, прави този търг невъзможен за участие на обикновените търговци. Когато една електроенергия се продава с отклонение, при това пет пъти над обявената стойност, това няма как да се случи. И тук става дума само за един локален пример.

- За какво говори това - че този търг е излишен или че се прави в сянка?

- Работодателските организации предложиха енергията от малките ВЕИ-та да се продава от самите тях на борсата, а не чрез НЕК. Това не беше прието. Беше даден три месеца гратисен срок, през който НЕК ще изкупува от тях цялата енергия и ще продава тройно повече. При тази ситуация ние предложихме да се продава на пазара ден напред, където не може да се манипулира. Ние продължаваме да настояваме на това решение. Може в пиковите часове част от тази енергия да се продава на пазара.

- Непрекъснато алармирате, че сме с най-скъпия ток за индустрията. Не е ли по-добре фирмите да купуват електроенергия от внос, ако е на по-изгодна цена?

- Ние апелираме отдавна, че трябва да се дадат възможности за такъв внос. Особено на пазара в рамките на деня. Сега обещанията са за месец ноември да се облекчи тази възможност. Тоест свързаността, която имаме в момента, не позволява да се реагира гъвкаво и търговците и самите компании да внасят в рамките на деня по-евтина енергия отвън. Също така договорите с американските централи ни товарят с 22 лева над борсовата цена. Това също изкривява пазара. Другите съседни страни нямат такива централи и не прибавят такива суми върху борсовата цена.

- Всъщност от началото на годината държавните енергийни дружества продават по-големи количества електроенергия на борсата. Какво още трябва да се направи, за да поевтинее еленергията на свободния пазар?

- Трябва да се развалят договорите с американските централи и те да се интегрират също на пазара. Да се създаде механизъм и да се проведат търгове за капацитети. До края на годината трябва да се сключат дори такива договори, за да имат средносрочно бъдеще централите на въглища. Също така да има либерализиране на вноса на еленергия, за да се получи реална пазарна цена.

- Къде е най-голям недостигът на квалифицирани кадри и какви са предложенията ви за решение на този проблем, освен чрез внос на кадри?

- Това е другият голям проблем на икономиката, който всъщност е решаващият и задържащ фактор за ускорения растеж. Решението трябва да се търси в няколко направления. Дългосрочните мерки са свързани с подобряване на демографската картина, тенденциите, а средносрочните - с реформи в образованието, които вече бих казал, че са в ход. Краткосрочните са безалтернативни и са свързани с облекчаване на вноса. Просто трябва да се поучим от опита на другите страни. Тук е и аналогията с енергетиката - имаме най-скъпия ток и в същото време най-много препятствия пред вноса на специалисти и работници. А наскоро беше блокирано предложението на асоциацията за облекчаване на вноса на кадри. Отново сме на опашката като нормативна база в сравнение с други страни и всичко това на фона на най-бързо изчезващата нация. Всяка година губим около 45 000 души на пазара на труда поради демографски причини. Заради емиграцията пък - около 3000-4000. Това е разликата между напусналите и завърналите се у нас българи. Но от това, че на 18 години има по-малко хора, отколкото в пенсионна възраст, липсват около 45 000 души на пазара. И това няма да се промени в следващите 20 години съгласно статистиката, която имаме. Няма как да запълним тези места, освен с внос на работна ръка. Ние сме на санитарния минимум. Търсят се всички други резерви, но не са достатъчни.

- Какви други кадри внасяме отвън?

- В Молдова вече действа спогодба за двустранен обмен. Внасяме кадри и от Украйна, Виетнам, Беларус, като става дума за всички сфери - машиностроене, строителство, текстил, транспорт. Няма сектор без недостиг на човешки ресурси.

- Трябва ли тогава да обърнем внимание на други алтернативни форми - гъвкаво работно време, почасова или дистанционна работа?

- Безспорно, трябва да имаме по-гъвкаво законодателство, отпадане на ненужните ограничения за извънреден труд. Тук не става дума за прекрачване на граници, които биха довели до увреждане или влошаване на здравословното състояние.

Визитка:


Роден е на 1 април 1959 г.

Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика”
Бил е преподавател по „Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанство
Последователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Н. Пр. Урсула Хофтер Дзуколи: Нашата мисия е да помагаме на най-нуждаещите се

Усилията на международните организации трябва да са насочени в превенцията на миграцията и осигуряването на достоен живот в страните от Африка и Близкия изто, коментира посланикът на Малтийския орден в България