Васил Найденов: Само с пеене на живо предаваш емоция на публиката

Васил Найденов: Само с пеене на живо предаваш емоция на публиката

"Младите си въобразяват, че професията ни е лесна, но не осъзнават колко е сложно да се задържиш във времето", категоричен е изпълнителят

Днес своя имен ден празнува легендата на българската музика Васил Найденов. В откровено интервю за "Телеграф" той говори за изкуството, пандемията, музиката и новото поколение изпълнители.

- Г-н Найденов, изпращаме една доста тежка 2020 година. Каква е вашата равносметка за тази година?

- Тя беше сложна за целия свят, не само за България, не само за мен. Мога да кажа, че не съм прекъсвал да работя почти през цялото време във всичките тези времена, когато беше позволено. Пътувах доста в провинцията. При нас рискът не е толкова голям, когато сме на голяма сцена, когато има разстояние между хората. Когато обаче сме в пиано бар, в ресторант или друго помещение, където хората са съвсем близо до нас... това са късни вечери или ранни сутрини, когато хората са вече пийнали, в настроение – там е малко особено положението. Може би музикантите са от най-ощетените, защото първите, които забраниха, бяхме ние. Не е лесно за много от нашите колеги, но, общо взето, когато има такъв световен проблем, това е нормално. И няма смисъл да се съпротивляваме, защото това е нашият живот и животът на много хора около нас. В случая трябва не само ние да се пазим, а да пазим и хората около нас, защото има смъртност, която никак не е малка. Аз не съм против тези мерки, които се въвеждат, защото просто няма друг изход.

- Стига да се спазват от всички обаче.

- Това е вече въпрос на култура, на възпитание, на морал дори. Скоро видях в едно предаване хора, които се връщат от Лондон... Дори и Лондон не ги е променил, българите са постоянна константа и отново казаха – това са политически игри. При такава смъртност беше много странно да се говори на тема политика и каквото и да е в тази посока, но има хора и хора. Като пътувах в провинцията, видях, че има много хора, които не носят маски. Особено по-младите, те помислиха, че са застраховани.

- За съжаление обаче доста млади хора си отиват.

- Точно така. Тук въпросът е на живот и на смърт. И българският „оптимист“ би трябвало да се замисли в такива моменти, защото наистина това е пандемия.

- Трудно ли се прави изкуство по време на такава пандемия?

- То няма и как да се прави. На мен ми предложиха онлайн, някакви междинни положения... предложиха ми от няколко места. Обаче аз не съм съгласен с това, защото по принцип тази настолна работа не мога да я разбера нито като емоция, нито като... това е горе-долу положението с т.нар. пълни плейбеци и с конкурсите, които вървят на пълен плейбек, и с годишни музикални награди, които също вървят на пълен плейбек. Изкуството малко или много е нещо, което трябва да се ражда на сцената и което трябва да има някаква емоция. Този вид студийна емоция е много стерилна. В цялата тази работа няма живот. Може би хората се умориха от този тип безжизненост и липса на емоция, защото те не могат да го дефинират, не могат да го определят с музикални термини, но човекът, въобще публиката има страхотна интуиция и рано или късно усеща, че нещо не е в ред. Може би това нещо ще промени дори в световен план музиката, защото наистина живото е живо, дори да бъде леко фалшиво, с някакви технически проблеми, защото несъмнено на жив звук винаги има проблеми, които много пъти не зависят от нас. И въпреки всичко живото остава живо. Защото другото има някаква стерилност и от тази гледна точка започнах този разговор, защото да седнеш в средата на хола и да им пееш нещо не ми се връзва на мен и не ми звучи нормално. Има си място, където човек трябва да излезе, където трябва да доказва почти всяка вечер или през вечер на какво ниво е, защото нашата професия в това отношение никак не е лесна – създава илюзия, че всичко е много розово и много напудрено, особено като се пооблечем добре, като пуснат добро осветление, като има балет.

- Младите изпълнители като че ли не могат да осъзнаят колко важно е живото пеене и колко всъщност е трудна професията.

- Много от младите си въобразяват, че е изключително лесно. Не е толкова лесно, когато трябва да задържиш във времето това, което си направил, като трябва да го доказваш 5-10-15-20, понякога и 30 години. Въпреки че при мен не е било лесно през годините, доказвам го вече може би 50 години (смее се). Никак не е лесно, защото ти трябва посред нощ да бъдеш във форма. И ако погледнеш един такъв мой ден, особено когато пътувам до даден град. През това време не си ял, не си пил, взел си нещо набързо, ако си спрял на някоя бензиностанция. Отиваш на репетиция, имаш определен час, правиш звук, което е може би най-важното. Аз например не мога да ям преди участие, защото ставаш трудно подвижен, ставаш по-мързелив, ставаш неадекватен, почва да ти се спи, не ти е до пеене и до скачане. Така че аз избягвам преди работа да ям. Това означава, че става 11-12 часа, понякога даже и по-късно и вече между три и пет отивам да закусвам, обядвам, вечерям или не знам какво точно (смее се)... или нещо като много ранна утринна закуска. Но не е необходимо да се оплаквам. Ние сме свикнали на този стереотип.

- Няма вече емблеми. Появяват се за година-две, създават някакви хитове за месец-два и след това изчезват.

- Една, две, три птички не правят пролет. Ти не можеш с една песен, две, даже пет да направиш, които да са тотални хитове, да запълниш цяла програма. Ти трябва да отидеш и да пееш час-час и половина, понякога и два. Те нямат тази програма, нямат и това темпо, което е изключително важно, а и малко техниката ги научи да мързелуват. В едно изкуство е нормално да има комерс. Въпросът е какъв е този комерс и на какво професионално ниво е. И в това отношение тези бързи, скалъпени, телевизионни модули са много проблемни за самите тях в един момент и една от причините да не оцеляват млади таланти е именно това.

- На ваши участия вие предавате емоция, която е неописуема.

- Благодаря за комплимента. Общо взето, тази професия е такава, че е свързана с думата емоция. И мен страшно ме плаши, когато видя певица, певец, група, дует, които са талантливи, облечени добре, добре продуцирани, всичко е както трябва, даже понякога с билбордове, с огромни реклами, с пиари, които ги помпат, всичко това, което в по-голяма част нашето поколение нямахме, и като излязат на сцената, даже не пеят и свирят лошо... това съм си го помислил интуитивно, и изведнъж на сцената няма никой. Всичко има, а я няма точно тази лудост, която е най-важната. Може да не си толкова красив, може да не си толкова модерно облечен, може да не пееш стилово най-най-модерното нещо, което е по света, може да не си взел най-доброто осветление и звук, но изключително важно е наистина думата емоция и това, което пееш, да минава през теб, защото това е част от теб.

- В навечерието на Нова година сме. Пазите ли някоя по-сантиментална случка или весела история от този ден през годините?

- Аз съм много длъжен на тези хора, които идват на участията ми. Има страшно много хора, дори и по време на пандемията, жени, момичета (имаше заболели от нашата група и трябваше да остана вкъщи) носеха храни, цветя и какво ли не, не само на сцената, а и вкъщи дори. Тази професия ме свърза със страшно много хора през всичките тези години. Някои от тях въобще не се занимават с музика, но са с най-различни професии и това е хубавата страна на тази професия, освен че изложих преди това и лошата страна, която неминуемо е и във всяка професия. Най-хубавата страна на нашата професия е, че има определена възвращаемост, понякога даже незаслужена – чак толкова хората да те възхваляват. Не съм от хората, които безкрайно се самохаресват. Невинаги съм харесвал това, което правя – напротив, много рядко нещо ми прави впечатление и харесвам. Винаги човек може да направи много повече неща – въпрос и на географска ширина, а и на амбиции, на пари, на организация... Аз не съм от най-организираните хора, но такъв ме е създала природата. Пък и не съм желал да стана по-организиран. Просто не съм от тези хора, които умеят да слагат в папки, да бъдат организирани. Малко съм по-разхвърлян и така работя във времето. Това е характер. Тези, които са много подредени, може би пък нямат толкова емоция. Всичко има баланс в природата, като се замисли човек, и не съжалявам за нещо, което ми се е случило. Истината е, че дори с пандемията опитвам да се справя. Когато си на сцената и когато хората харесват това, което правиш, ти забравяш и за пандемия, и за много още неща. Би трябвало да е така, защото тази професия е безкрайно хубава.

-Денс сте именик. Имате ли традиция, която спазвате на този ден, и как ще го отбележите тази година?

- И друг път съм казвал – много ощетени сме Василовците. Преди години с режисьорката Васа Ганчева редовно празнувахме. Почти всяка година на този ден съм на работа и не празнувам имен ден. Преди години Василовден беше на 14 януари и помня, че в детските си години тогава съм празнувал. Съвпадението на единия празник с другия ни ощетява, пък и нашата работа е такава, че по това време обикновено работим. Нямам специален ритуал на тема Василовден. Хубаво ще е да се върне старият календар, за да закача малко и от този празник (смее се).

- Какво си пожелавате за новата 2021 година?

- Дано през тази година да сме здрави. От това по-добро пожелание няма. То е практично и човешко. Трябва повече да се пазим и толкова да не хленчим. Тази разглезеност на някои хора малко ме дразни. Общувам с толкова много хора не само в България, но и някъде по света. Човек знае 2 и 200 и когато се случи подобно нещо, нормално е да го преживее не толкова драматично или пък да страда толкова. Случило се е, трябва да бъдем малко по-дисциплинирани и по-изпълнителни, защото тук става дума за човешки живот, който е най-скъпото нещо на света и който не може да бъде заместен нито с купони, нито с каквито и да било временни емоции. Да запазим не само нашия живот, а и на околните.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.