Васил Михайлов изиграл героите от 10 паметника

Васил Михайлов изиграл героите от 10 паметника

  • Почитатели го черпят с банички и такси без пари
  • Певецът на Супермакс искал да изпее песента от „Капитан Петко войвода“ вместо него, той отказал
  • Кой да е директор, полковник или генерал – все аз, казва легендарният актьор

„Всички мои герои са на десетина паметника, казано най-общо. Започнах с Ботевия герой, и Стамболов съм играл, и Стамболийски, и двама-трима партизански командири и ханове, и затова хората сигурно ме обичат. Благодаря им.“

Това споделя големият актьор Васил Михайлов, който на 6 април навършва 83 г. Творческата му равносметка включва 96 участия в киното, 80 в телевизионния театър, а театралните роли след 100 е спрял да ги брои. „Някои броят колко пари съм изкарал от тези роли, но аз не знам. Ако ги е преброил някой, да ми каже“, казва легендата за слуховете, че с хонорарите, които е получил за „Капитан Петко Войвода“, е можел да си купи апартамент в соца.

Прокурор

Няколко поколения зрители помнят Васо Михайлов като Сюлейман ага във „Време разделно“ на Людмил Стайков, хан Кубрат в „Хан Аспарух“ на Людмил Стайков, хан Крум в „Денят на владетелите“ на Владислав Икономов, Ибрям Али в „Краят на песента“ на Милен Николов, Стефан Стамболов във „Величието и падението на Стефан Стамболов”, Петко Каравелов в „Мечтатели”, Нерезанов в „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев, Чичо в „Приятелите ме наричат Чичо“ на Ивайло Христов, генерал Никифоров в „Сам сред вълци“ на Зако Хеския, Вълкадин във „Вълкадин говори с Бога” и много други знакови роли, но като емблема в неговия творчески път винаги остава ролята на Капитан Петко войвода. За любимата си сцена от него актьорът споделя: „Когато големият Наум Шопов, той играе турския прокурор, който ме освобождава, но след Освобождението на България се срещат двамата - стари, Петко болен, и му предлага, иска да ме прати в Турция, когато става въпрос за почерпка и аз искам да платя и му казвам: „Чакай, че аз още не съм те черпил за Освобождението на България.“ Сериалът по сценарий на Николай Хайтов е реализиран в продължение на три години, а тогавашният генерален директор на БНТ Иван Славков успява да изгледа всички епизоди за два дни и дава благословията си да тръгне в ефир.

Запис

От сериала отделен живот живее песента „Петко льо, капитанине“, а историята й е повече от любопитна: „Във филма не пея аз тази песен, но един австрийски продуцент беше харесал девет български песни, които искаше да запише. Една фирма ми се обади преди години да пита колко пари ще искам да науча един немски певец Курт, естраден певец, който почина (Курт Хауенщайн от „Супермакс”, роден във Виена – б.р.) да пее песента за Петко войвода. А бе, викам, как той ще я изпее, аз ще я изпея. И този запис е от там. Иначе аз обичам да си пея, дядо ми Никола е бил псалт в Одрин в българска църква, баща ми е пял.“ Въпреки че са минали 40 г. от излизането й, емблематичната роля продължава да му носи радост и някои дивиденти. „Знаете ли как се разчуствам до сълзи, когато всеки таксиметров шофьор в София по на 40 години не ми взема пари, като ме вози. На “Вазов пазар” има хубава баничарница и много често ходя там. Един турчин баничар я държи. Та той не ми взема пари за баничките и прави това, дето го правеше турчинът кафеджия във филма. Продължава тая любов към моя герой“, казва Михайлов.

Голи жени

За снимките на „Време разделно“ Васо си спомня: „Снимаме в Роженския манастир. Пак така студено, аз кисел, отивам и се качвам към гримьорната. По стълбите срещам една забулена. Качвам се в гримьорната и питам: Коя беше тая, бе? И същият гримьор ми вика: Аня Пенчева. Как не я познах? А в романа е казано: 200 голи жени имаше в конака, всички гледаха подир Севда. Аня играеше Севда. Аз на стълбите я срещнах и тя не ми се обади коя е. Направи номера с погледа. Невероятно беше.“

Трон

За ролята на хан Кубрат пък трябвало да му обръснат главата. „Людмил Стайков ме събужда и ме води на грим. Ще снимаме в една барака. Той казва на гримьора, който беше също характер като мен, и пита: На Васил гримът готов ли е? Какъв грим, никой не ме прати в Германия. Людмил мисли цяла нощ и на сутринта му казват: Васил се съгласи да го остриже. А аз снимам с Тотко Стоянов един друг сериал. Играя журналист и отиваме в гримьорната. Нищо не знам за сценария, Таньо трябва да ми оголи врата и да ми залепи перуката. Людмил през това време много ми говори за сценария. По едно време усещам и викам: Таньо много високо ме взимаш. Той разбра и каза: Аз те стрижа, Васо. Хвърли инструментите и излезе. И тук започна Людмил, защото той е бивш актьор, да ми играе: Абе, чакай, Таньо, ама, Васенце, недей така. Това е поръчков филм. С два валидола в устата отидох на терена“, разказва Михайлов. Той пази скъпи спомени и с колегата си Стефан Гецов: „Обяд или вечеря на всички боили там - стоят на колене на едни възглавници. Само аз съм на трон - и то трон, имаше едни такива покривала от лисици бяха постлани. Стефан, Бог да го прости, викаше: Мамка му, взимаме едни и същи пари, ти седиш седнал, а аз съм прав.“ Работните моменти от „Хан Аспарух“ и днес са пред очите му. „Ангелов, шефът, и заместникът стоят на 20 метра. Викам им: Елате тук. И те: Не, няма да дойдем. В заключение - със Стефан Гецов стоим във волгата и той вика: Яж, кюфтета. Викам: Абе как ще ям, аз ще те убия. И това е на Тузлата, един сипей в Анагория, декор, около 20 000 войници имаше, чувам по мегафона: Михайлов, Кубрат, на терена. Аз играех с една наметка, в която криех и Ваня Цветкова, защото й беше студено, и бял тигър, която Людмил след това наряза на парчета, за да не я ползва никой. Вятър развява тази пелерина голяма. Откъдето минех, започна войската да замлъква и си викам на акъла: Май образът стана, нищо, че ме подстригаха. И след това ме стригаха 7 пъти, но това е единственият филм, в който спазих уговорката примерно за 20 дни.“

На сцената и екрана е бил в ролята на ханове, царе, крале, полковник, генерал, държавник, политик, кмет, старшина, френски революционер, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург. „Играх много, защото все моята боя я няма. Кой да играе директор, полковник или генерал? Все аз!”, заключава любимият актьор.


Като ученик започнал с Дядо Мраз


Първите актьорски превъплъщения на Васил Михайлов започват още в ученическите му години. Там скривал тяло и лице зад одеждите на Дядо Мраз и с характерния си тембър питал децата дали са били добри през годината. На 18 г. започнал да продава билети за представленията на Старозагорския театър в близките населени места край родния му град. През 1964 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Започва работа през 1968 г. като Боян в „Боян магесникът” на Кирил Христов, под режисурата на Анастас Михайлов. Получава първата си роля в киното още на 24 години в „Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев. На 26 г. става най-младият директор на театър, като оглавява трупата в Хасково. „Имах осем актриси в театъра - все млади. На втория ден, като обявих конфиденциален разговор с всеки поотделно, за да им кажа какво ще правим следващата година, почнаха да идват актрисите, облечени като за бал. Още тогава си казах: “Не, докато си мъж, няма да ставаш началник, защото ето какво става. А то не е сладко така”, споделя актьорът.

От шлосер до депутат


Малцина знаят, че преди да започне своя път в актьорското призвание, Васил Михайлов е бил шлосер матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (между 1964 и 1967 г). „За 1 - 2 години стигнах последния разряд, петия. Имаше още 3 отгоре. Заплатата ми беше към 700 - 800 лв. Когато завърших актьор, взимах чисти 67 лв. - 80 лв. заплата в Хасково. Не стигаха за нищо, най-много книги си купувахме тогава. Имахме предимство - пазеха ни книги в книжарницата, лъжех жена си, че закусвам навън. Тя ме лъжеше, че закусва навън. Но беше славно, така е - младите хора трябва да бъдат по-гладни, за да бъдат амбициозни и да не напълняват“, спомня си Васо. В армейския театър, където продължава да работи и до днес, е бил волнонаемен, после военен служител. И вместо да се пенсионира като генерал-майор на 40 години, излиза в пенсия като цивилен служител. През 1990 г. Васил Михайлов е избран за депутат във Великото народно събрание.

Връща се на сцената през май


„Аз съм завършил заедно с Васил Михайлов и често си говорим, че май само ние останахме. Той страдаше от някои неща, трудно ходеше. Сега обаче е направил някакви водни процедури и е добре, слава богу. Ще играе във Военния театър“ - това сподели в интервю за „Телеграф“ преди седмица друга легенда на театъра и киното - Светослав Пеев. От армейската трупа потвърдиха, че през май големият ни актьор ще изиграе последната си роля на Абел Знорко в „Енигматични вариации“ – култовата пиеса на Ерик-Еманюел Шмит. Като неговият опонент, с когото са съперници за сърцето на една и съща жена, е Милен Миланов. Пиесата е поставена за първи път през 1996 г. в „Театър Марини" с Ален Делон и Франсис Юстер. Тя разказва за писателя - Нобелов лауреат за литература, който живее съвсем сам на остров в Северно море, измъчван от въпроси за една жена, с която има дългогодишна кореспонденция. Ерик Ларсен, журналист, който под претекст, че иска да вземе интервю, посещава автора. Интервюто се превръща в опасна игра на разкриване на истината. В анализа на вечните въпроси Шмит демонстрира блестяща и безмилостна диалектика.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.