Т ОВА Е ТОЙ:
- Изп. директор на ДФ Земеделие от юли 2019 г.
- Работи в ДФЗ от 2006 г., бил е зам. изпълнителен директор през 2011 до 2013 г. същата година оглавявав институцията.
- През 2014 г е министър на земеделието и храните в служебното правителство.
- По време на второто правителство на Бойко Борисов е зам. министър на земеделието.
ТОВА Е ТОЙ:
- Изп. директор на ДФ Земеделие от юли 2019 г.
- Работи в ДФЗ от 2006 г., бил е зам. изпълнителен директор през 2011 до 2013 г. същата година оглавявав институцията.
- През 2014 г е министър на земеделието и храните в служебното правителство.
- По време на второто правителство на Бойко Борисов е зам. министър на земеделието.
- Г-н Грудев, има ли шанс терминът „чертожници“ да отпадне от света на агробизнеса?
– Под този термин се наложи практиката на опити за усвояване на средства най-вече по схемите и мерките за директни плащания или обвързана подкрепа. Тези земеделци формално очертават земеделски площи, но не ги обработват. Те се интересуват по-скоро от получаването на субсидии, а не от самия земеделски бизнес. Ако се върнем доста по-назад във времето, ще видим, че чертожниците в началото бяха насочени предимно към пасища и ливади. Когато започна да действа схемата за обвързана подкрепа, те се ориентираха към нея заради по-високите ставки, които получават фермерите. Също и към културите, които са с най-малък разход за производство.
– Кажете някои от тези култури?
– В началото започнаха с тикви, преминаха на дини и пъпеши, после се ориентираха към картофи, лук и миналата година се насочиха към домати.
– И затова ли внасяме домати?
– Не, това е поради пазарната конюнктура. Истината е, че в европейското законодателство нямаме изискване за качество на производството, за да се получават субсидии. И когато даден бенефициент се насочва към подобни лоши практики, за него е важно той да засади в случая домати с възможно най-ниска себестойност и цена на производството. И се стреми да покрие тези разходи със субсидията, а не с продажба на продукцията. Затова той не държи на качеството, което предлага. Това са чертожниците, с които се борим на няколко фронта.
– Как например ?
– Тази година ние увеличихме проверките на място с 20% именно при зеленчукопроизводство. Приехме, че като изчистим максимално чертожниците, така ще увеличим реалните земеделски производители.
– Защо?
– Защото в схемата за обвързано подпомагане, за която кандидатстват производителите на зеленчуци, субсидията е резултат от един бюджет. Той не се променя през годините и се разделя на заявените площи. Колкото са повече бенефициентите, толкова по-ниски са субсидите. Ние увеличихме с 20% проверките на място. Те са съобразени със сезонния процес по реколтиране.
– Какво точно се случва като отидете на място?
– Отива експерт на фонда и установява дали на полето има домати, когато те би трябвало да се прибират. Защо? Защото, в предишните години по предписанията на тази схема, ако проверка на място установи, че доматите ги няма, заявените площи можеше да се считат за допустими, ако имаше угар. Това ставаше в случай, че стопанинът им представеше документи за реализация на домати. Тази година обаче, отиваме на проверки в периода, когато се прибират тези домати, и ако по това време те не са в наличност, а в най-общия случай намираме там угар, този производител няма да получи субсидии.
– Има ли много такива случаи?
– Да, имаме, това са пресни данни от вчера, днес и онзи ден. В цялата страна. Откривали сме ги и миналите години. Но по-рано, ако има угар, се считаше, че има земеделска дейност върху площите. Фермерът представя документи за производство и реализация и продажба и ние ги приемахме като допустими. От тази година с министерство на земеделието взехме решение, че няма да ги подпомагаме, щом няма домати на полето.
– Кажете в коя сфера на земеделието има най-много „чертожници“. При зърнопроизводстово има ли?
– Не, при зърнопроизводството такъв феномен не съществува. Нашите зърнопроизводители отглеждат по-уедрени площи и нямат склонност да се занимават с такива упражнения. Има го при пасища и ливади, когато се заявават за косене, при зеленчуци полско производство, при картофи, лук, при трайни насаждения като орехи, сега при доматте.
– Съществува ли все още терминът „виртуална“ овца?
– Искрено се надявам да не съществява, защото ние извършваме плащанията. В рамките на нашия контрол не можем да си позволим да платим за виртуални стада, но ние изцяло се доверяваме на регистъра на БАБХ. Мисля, че тази практика доста намаля в годините, може би да има пак опити, но уверено мога да кажа, че това определено не се случва в сериозен мащаб, който да изкриви цялостното подпомагане в сектора.
– Регистърът на биозпроизводителите в МЗХГ вече е факт. Вие него ли ще ползвате?
– Ние прекратяваме регистъра, който ползвахме за плащания и от тук нататък ще ползваме само този, който поддържа МЗХГ. Той ще е единственият инструмент както за плащания, така и за контрол не само на биопрозиводителите, но и за контрол на контролиращите лица на биопроизводителите.
– Този регистър ще помогне ли да се неутрализира източването на средства от фалшиви биопроизводители?
– Надяваме се да въведе ред, защото на база на него се извършва и задълбочения контрол от страна на ресорната дирекция от МЗХГ. Той стига до контрол на продукцията, която е представена на пазара. С две думи, служи и за финален контрол. Според моето разбиране, субсидиите и средствата, които получават биопроизводителите, не трябва да са самоцелни, само за да казваме, че имаме приоритет в биопроизводството. Крайната цел е да развием продукцията като истинска биопродукция, защото има сериозен пазар за нея. Но също и да гарантираме на консуматорите, че това, което плащаме допълнително, е истинско биопроизводство.
– Какво ще представлява електронната системата за наблюдение?
– Тя е част от модернизацията на административните услуги, които предоставя ДФЗ. Ще дам прост пример с администриране на схемите по директни плащания на площ. Обикновено се движим със закъснение, за да изпратим актовете и уведомителните писма за удържане на суми към нашите бенефициенти. Само си представете 110 хил. акта, всеки от тях от по 20 страници. Всичко това трябва да се разписва по веригата, да се праща на бенефициенти. Едно от нещата, които предвиждаме с електронната система, е част от тези актове да са електронни документи, които да могат да бъдат изтегляни от имейла от съответния бенефициент. Датата на отваряне на имейла ще се смята за дата на връчване. Но реалността е, че голяма част от бенефициентите нямат електронни адреси. Затова ще създадем електронно деловодство във всяка една от областните дирекции. Така бенефициентът ще отиде там, ще му го изтеглят, принтират и ще му го предоставят. Но това е малък детайл. Основната ми идея е комуникацията да става по електронен път и всеки бенефициент да има електронна „стаичка“, „ шкафче“ или досие. Вътре ще са всички негови проекти, документи, приложени от него. Също и комуникацията между него и фонда. Тя може да е и телефонна, но тя ще бъде записвана в тази стаичка и ще е достъпна във всеки момент. Това ще осигурява прозрачност. А с времето и преодоляване на всички посредници между бенефициент и администрация.
– А каква е системата за наблюдение на площите?
– Тя е част от бъдещите електронни услуги. Това е системата за постоянно наблюдение на земеделските площи. Следващата кампания искаме да я въведем тестово. Най-общо изцяло ще се покрива от сателитни снимки от европейската система Коперник. Тя прави между 10 и 15 заснемания месечно на територията на страната. И така ще наблюдаваме развитието на културите.
– Какво ще постигнете?
– От една страна ще спестим за земеделските поризводители разправиите с проверките на място. Така те няма да бъдат посещавани от служители на фонда, освен ако няма съмнения, които дистанционно не могат да се решат. Но няма да увеличаваме проверките, а ще наблюдаваме доматите например през цялата година и няма да има съмнение дали има реколта или не. В рамките на две години се надявам, че ще успеем да я въведем.
– Сателитите нямат ли ограничен обхват на виждане?
– Не, това е от мащабните проекти на ЕС в тази сфера. Те са високочестотностни заснемания, но не както за ортофотокарта. Сателитът може да следи вегетацията на растенията, извършване на обработката на площите. Така във всеки момент ще е ясно какво е развитието на културите, как се обработва земята, кога се реколтира във всеки момент на годината.
– С какви средства ще се финансира?
– Изцяло на ДФЗ, но Европейската комисия ще ни предостави безплатно всички снимки и сателитни изображения.
– Има ли страни от ЕС, където вече е направено?
– Все още не.
– Основните проблеми, върху които работите в момента?
– Изчистване на забавяния и на множество натрупаните проекти от последните 18 месеца. Рутинната работа ни е приоритет.
Монитор
