0

В сяка година съпругата на актьора Васил Драганов – журналистката Андреа, изпада в колебание кого да покани за интервю на Васильовден. Ако избере половинката си, ще е в явен конфлект на интереси, но пък трудно би се намерил негов адаш, който да е по-забавен събеседник. Има обаче и друго: от известно време Васко не чества именния си ден на 1 януари, а по стар стил – на 14-и.

Всяка година съпругата на актьора Васил Драганов – журналистката Андреа, изпада в колебание кого да покани за интервю на Васильовден. Ако избере половинката си, ще е в явен конфлект на интереси, но пък трудно би се намерил негов адаш, който да е по-забавен събеседник. Има обаче и друго: от известно време Васко не чества именния си ден на 1 януари, а по стар стил – на 14-и.

„Установих, че канейки когото и да било на 1 януари, всеки се оправдава, че е преял и препил. Така у нас никой не пие и не яде, а аз само ги ръчкам. И в един момент реших, че ще е на 14 януари, когато е и православната Нова година за руснаци и сърби. Този ден някак дълбоко в душата си го усещам по-различен, събуждам се весел и нещо отвътре ме кара да вярвам, че тогава е моят празник“, обяснява комикът. Освен всичко, обикновено в нощта на 31 декември той е на работа – ако няма представление в театъра, развлича със скечовете си посетителите на елитни хотели и заведения. А на следващата сутрин, или по-скоро обяд, взема семейството си и отпрашва

с мръсна газ по пътя на честта – към Царево

където Драганови притежават малка виличка. Морето си е море и през зимата, а именният ден може да почака още 2 седмици...

Паметно за актьора ще остане посрещането на Банго Васил в кв. „Факултета“ преди няколко години. Негов домакин тогава е ромският певец Джаго, който го запознава с местните обичаи, гарнирани с пуйки, музики и масов разгул. „Но аз по празниците не съм особено радостен, ако нямам ангажименти, даже съм леко нервен, защото съм неспокойна натура“, уточнява актьорът от Народния.

Дори в еуфорията на най-разпасаните комедии Васил Драганов излъчва някакъв финес и благородство, характерни за професора му по актьорско майсторство в Нов български университет, незабравимия Илия Добрев. „На толкова много неща ни научи, и то не само в професията – да бъдем хора, естети. Той беше финяга, със страхотно чувство за хумор, емоционален, любящ – човек от старата школа, каквито почти няма вече. Благодарен съм, че се срещнах с него: той не просто е мой учител, а мой гуру. Винаги ще е в сърцето ми“, казва Драганов. И добавя, че часовете по сценична реч при Иван Налбантов и едногодишната работа в режисьорския клас на легендарния Леон Даниел в НБУ са също под знака на късмета. „Съдбата ме насочва към правилните хора. На 44 години смея да твърдя, че съм се докоснал до 80% от големите имена на сцената“. Когато постъпва в Народния театър, човекът, с когото най-много иска да се запознае, е Велко Кънев. Но той вече е тежко болен и буквално за дни се разминават, вместо да са заедно в ново заглавие от репертоара, както е предвидено. По-късно Васко разбира, че кумирът му ще летува в къщата на НТ „Иван Вазов“ в Созопол и прави чудеса от храброст, за да си уреди една от 5-те стаи там. Тогава обаче се налага Велко да замине на лечение в Германия...

Заради фалшиво пеене Драганов два пъти е късан на приемните изпити в НАТФИЗ, преди да узнае, че Илия Добрев взима клас в друг ВУЗ. Междувременно сменя куп професии. Бил е например стюард, тъй като фамилията му по бащина линия от поколения е свързана с летището. „Моят дядо е вторият пилот в самолетната катастрофа с Паша Христова, в която и той загива. Чичо ми Огнян Драганов също е пилот. Баща ми беше стюард и 2 години и аз летях“, връща лентата Васко.

Не крие, че е бил и лошо момче, мутра

Хваща се с охранителна дейност и се издига до позицията бодигард на топмафиота Поли Пантев. „90-те години бяха същински уестърн“, отбелязва той. Но не след дълго се убеждава, че за тоя бизнес не му достига жестокост. „Някакъв човек имаше да връща пари и започнаха да малтретират жена му. Просто избягах“, признава. Проблемът обаче е, че го търсят – не може току-така да се изнижеш от тия среди по чорапи. „Взех си квартира в краен квартал и се крих с месеци. Отидох за малко и в чужбина, около година не смеех да се покажа“, разказва потомственият софиянец.

Днес, вече известен артист, блондинът е наясно, че хрисимата му и сговорчива физиономия донякъде го обрича на еднотипни роли – на добродушния усмихнат глупчо, какъвто е Радко от сериала „Столичани в повече“ или някой от типажите в шоуто „Комиците“. „Чакам големия режисьор, който ще ми повери друго. Скоро си говорехме по темата с Юлиан Вергов – колега, когото много обичам и ценя, и той каза: „Виж сега, брато. Като направя филм, ти ще изиграеш любовника, а аз – шофьора на камион“, цитира го Васко. Ала режисьорите с нестандартно мислене, които да видят възможностите отвъд клишето, са малцина. Все пак не е загубил надежда някой ден да бъде Лошия.

От 2010 г. Драганов е актьор в първата ни трупа и част от екипа на „Комиците“. Казва, че и на двете места е попаднал благодарение на шанса. Истинският кастинг за него се е „провел“ по-рано с приемането му в трупата на Държавен пътуващ театър, чийто дългогодишен директор Румен Димитров (понастоящем зам.-министър на културата) го харесва и му подава ръка. Не след дълго закриват Пътуващия и прехвърлят част от бройките към Народния, където се озовава и Васил. Горе-долу по същото време, докато снимат филма „Мисия Лондон“ в британската столица, нашият човек (пак в образа на тъпичък стажант) се запознава със звездата Любо Нейков, който му предлага изява в тв шоуто „Комиците“. „Аз или нямам работа, или изведнъж ми се струпват по две неща. Като студент бях и водещ в радио „Веселина“.

Цял ден с Илия Добрев – Шекспир, цяла вечер – кючеци и чака-рака

Кажете ми, как да съм нормален?!“, шегува се с шизофренната актьорска участ Васко.

Той се справя отлично като радиоводещ, защото има дар-слово. А го има, понеже е чел страшно много книги. В I клас учителката поръчва на децата да пускат в една кутия листчета за приказките, които са прочели. В края на годината другите имат по 3-4 листчета, а Васил – 96. Във II клас малчуганът престава да излиза навън, защото го обявяват за несръчен и го изхвърлят от футболния отбор. Така той, обзет от спортна злоба, по цели часове с компот в ръка и с крака върху радиатора, компенсира с литература. В IV клас прабаба му го издава на майка му Люба, че чете порнография – оказва се „Първа любов“ на Тургенев. Когато минава на Достоевски, близките му сериозно се притесняват и се опитавта да го ограничат... „Сега не мога да накарам децата си да четат. По цял ден са с телефоните. В това отношение съм адски разтревожен за поколението им“, споделя бащата на 14-годишната Любов и 6-годишния Давид.

Пословично абсурдно е запознанството на актьора с бъдещата му съпруга Андреа – бивша състезателка по художествена гимнастика. Засичат се 3 пъти за един следобед в тоалетната на телевизията, в която по онова време работят, и накрая младият мъж не се сдържа: „Като се оженим, ще ти направя голяма зелена баня, в която по цял ден да си миеш ръцете“. Красавицата е леко шокирана, но още на следващия ден излизат на среща и оттогава са неразделни. Васил Драганов доверява: „Паснахме си като 2 камъчета. Вече 15 години се борим с живота заедно и не мога да си представя да се разделим. И двамата сме семеен тип. Страстта ни преминава в обич и приятелство, даже имаме любима песен на тази тема – новата на Васил Найденов „На случайна гара“. Текстът е на Агент Тенев, а музиката на Стефан Димитров. По празниците непрекъснато я слушахме“.

В тандем с Мая Бежанска

Актьорът почти всяка вечер е на сцената. Участва в 14 постановки – 7 в Народния театър („Един безумен ден”, „Майстори“, „Лунатици“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Почивен ден“, „Хъшове“ и последната – „Приятна жена в лоша компания“), в „Скакалци“ в Сатирата (доскоро с великата Стоянка Мутафова), „Джакпот“ в „Сълза и смях“, по 2 в Шуменския и Търговищкия театър. В момента замисля нещо ново с чаровната си колежка Мая Бежанска, с която търсят идеалната пиеса за своя шеметен тандем. Васко има идея с нея да направят и детско представление – „Мечо Пух“ или „Карлсон“ („Една перка и съм готов...“). Очаква разпределение и в нов проект на Михаил Петров на първата ни сцена след големия успех на „Един безумен ден“ по „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше.