Всяка година съпругата на актьора Васил Драганов – журналистката Андреа, изпада в колебание кого да покани за интервю на Васильовден. Ако избере половинката си, ще е в явен конфлект на интереси, но пък трудно би се намерил негов адаш, който да е по-забавен събеседник. Има обаче и друго: от известно време Васко не чества именния си ден на 1 януари, а по стар стил – на 14-и.

„Установих, че канейки когото и да било на 1 януари, всеки се оправдава, че е преял и препил. Така у нас никой не пие и не яде, а аз само ги ръчкам. И в един момент реших, че ще е на 14 януари, когато е и православната Нова година за руснаци и сърби. Този ден някак дълбоко в душата си го усещам по-различен, събуждам се весел и нещо отвътре ме кара да вярвам, че тогава е моят празник“, обяснява комикът. Освен всичко, обикновено в нощта на 31 декември той е на работа – ако няма представление в театъра, развлича със скечовете си посетителите на елитни хотели и заведения. А на следващата сутрин, или по-скоро обяд, взема семейството си и отпрашва

с мръсна газ по пътя на честта – към Царево

където Драганови притежават малка виличка. Морето си е море и през зимата, а именният ден може да почака още 2 седмици...

Паметно за актьора ще остане посрещането на Банго Васил в кв. „Факултета“ преди няколко години. Негов домакин тогава е ромският певец Джаго, който го запознава с местните обичаи, гарнирани с пуйки, музики и масов разгул. „Но аз по празниците не съм особено радостен, ако нямам ангажименти, даже съм леко нервен, защото съм неспокойна натура“, уточнява актьорът от Народния.

Дори в еуфорията на най-разпасаните комедии Васил Драганов излъчва някакъв финес и благородство, характерни за професора му по актьорско майсторство в Нов български университет, незабравимия Илия Добрев. „На толкова много неща ни научи, и то не само в професията – да бъдем хора, естети. Той беше финяга, със страхотно чувство за хумор, емоционален, любящ – човек от старата школа, каквито почти няма вече. Благодарен съм, че се срещнах с него: той не просто е мой учител, а мой гуру. Винаги ще е в сърцето ми“, казва Драганов. И добавя, че часовете по сценична реч при Иван Налбантов и едногодишната работа в режисьорския клас на легендарния Леон Даниел в НБУ са също под знака на късмета. „Съдбата ме насочва към правилните хора. На 44 години смея да твърдя, че съм се докоснал до 80% от големите имена на сцената“. Когато постъпва в Народния театър, човекът, с когото най-много иска да се запознае, е Велко Кънев. Но той вече е тежко болен и буквално за дни се разминават, вместо да са заедно в ново заглавие от репертоара, както е предвидено. По-късно Васко разбира, че кумирът му ще летува в къщата на НТ „Иван Вазов“ в Созопол и прави чудеса от храброст, за да си уреди една от 5-те стаи там. Тогава обаче се налага Велко да замине на лечение в Германия...

Заради фалшиво пеене Драганов два пъти е късан на приемните изпити в НАТФИЗ, преди да узнае, че Илия Добрев взима клас в друг ВУЗ. Междувременно сменя куп професии. Бил е например стюард, тъй като фамилията му по бащина линия от поколения е свързана с летището. „Моят дядо е вторият пилот в самолетната катастрофа с Паша Христова, в която и той загива. Чичо ми Огнян Драганов също е пилот. Баща ми беше стюард и 2 години и аз летях“, връща лентата Васко.

Не крие, че е бил и лошо момче, мутра

Хваща се с охранителна дейност и се издига до позицията бодигард на топмафиота Поли Пантев. „90-те години бяха същински уестърн“, отбелязва той. Но не след дълго се убеждава, че за тоя бизнес не му достига жестокост. „Някакъв човек имаше да връща пари и започнаха да малтретират жена му. Просто избягах“, признава. Проблемът обаче е, че го търсят – не може току-така да се изнижеш от тия среди по чорапи. „Взех си квартира в краен квартал и се крих с месеци. Отидох за малко и в чужбина, около година не смеех да се покажа“, разказва потомственият софиянец.

Днес, вече известен артист, блондинът е наясно, че хрисимата му и сговорчива физиономия донякъде го обрича на еднотипни роли – на добродушния усмихнат глупчо, какъвто е Радко от сериала „Столичани в повече“ или някой от типажите в шоуто „Комиците“. „Чакам големия режисьор, който ще ми повери друго. Скоро си говорехме по темата с Юлиан Вергов – колега, когото много обичам и ценя, и той каза: „Виж сега, брато. Като направя филм, ти ще изиграеш любовника, а аз – шофьора на камион“, цитира го Васко. Ала режисьорите с нестандартно мислене, които да видят възможностите отвъд клишето, са малцина. Все пак не е загубил надежда някой ден да бъде Лошия.

От 2010 г. Драганов е актьор в първата ни трупа и част от екипа на „Комиците“. Казва, че и на двете места е попаднал благодарение на шанса. Истинският кастинг за него се е „провел“ по-рано с приемането му в трупата на Държавен пътуващ театър, чийто дългогодишен директор Румен Димитров (понастоящем зам.-министър на културата) го харесва и му подава ръка. Не след дълго закриват Пътуващия и прехвърлят част от бройките към Народния, където се озовава и Васил. Горе-долу по същото време, докато снимат филма „Мисия Лондон“ в британската столица, нашият човек (пак в образа на тъпичък стажант) се запознава със звездата Любо Нейков, който му предлага изява в тв шоуто „Комиците“. „Аз или нямам работа, или изведнъж ми се струпват по две неща. Като студент бях и водещ в радио „Веселина“.

Цял ден с Илия Добрев – Шекспир, цяла вечер – кючеци и чака-рака

Кажете ми, как да съм нормален?!“, шегува се с шизофренната актьорска участ Васко.

Той се справя отлично като радиоводещ, защото има дар-слово. А го има, понеже е чел страшно много книги. В I клас учителката поръчва на децата да пускат в една кутия листчета за приказките, които са прочели. В края на годината другите имат по 3-4 листчета, а Васил – 96. Във II клас малчуганът престава да излиза навън, защото го обявяват за несръчен и го изхвърлят от футболния отбор. Така той, обзет от спортна злоба, по цели часове с компот в ръка и с крака върху радиатора, компенсира с литература. В IV клас прабаба му го издава на майка му Люба, че чете порнография – оказва се „Първа любов“ на Тургенев. Когато минава на Достоевски, близките му сериозно се притесняват и се опитавта да го ограничат... „Сега не мога да накарам децата си да четат. По цял ден са с телефоните. В това отношение съм адски разтревожен за поколението им“, споделя бащата на 14-годишната Любов и 6-годишния Давид.

Пословично абсурдно е запознанството на актьора с бъдещата му съпруга Андреа – бивша състезателка по художествена гимнастика. Засичат се 3 пъти за един следобед в тоалетната на телевизията, в която по онова време работят, и накрая младият мъж не се сдържа: „Като се оженим, ще ти направя голяма зелена баня, в която по цял ден да си миеш ръцете“. Красавицата е леко шокирана, но още на следващия ден излизат на среща и оттогава са неразделни. Васил Драганов доверява: „Паснахме си като 2 камъчета. Вече 15 години се борим с живота заедно и не мога да си представя да се разделим. И двамата сме семеен тип. Страстта ни преминава в обич и приятелство, даже имаме любима песен на тази тема – новата на Васил Найденов „На случайна гара“. Текстът е на Агент Тенев, а музиката на Стефан Димитров. По празниците непрекъснато я слушахме“.

В тандем с Мая Бежанска

Актьорът почти всяка вечер е на сцената. Участва в 14 постановки – 7 в Народния театър („Един безумен ден”, „Майстори“, „Лунатици“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Почивен ден“, „Хъшове“ и последната – „Приятна жена в лоша компания“), в „Скакалци“ в Сатирата (доскоро с великата Стоянка Мутафова), „Джакпот“ в „Сълза и смях“, по 2 в Шуменския и Търговищкия театър. В момента замисля нещо ново с чаровната си колежка Мая Бежанска, с която търсят идеалната пиеса за своя шеметен тандем. Васко има идея с нея да направят и детско представление – „Мечо Пух“ или „Карлсон“ („Една перка и съм готов...“). Очаква разпределение и в нов проект на Михаил Петров на първата ни сцена след големия успех на „Един безумен ден“ по „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Театърът се мести на клубна сцена

Слагаме най-хубавите си дрехи, забравяме за телефона, идваме навреме и пазим тишина, за да можем да се насладим на това, което предстои да се развихри на сцената – с тези писани и неписани правила сме свикнали (а ако не сме, би било хубаво да го направим – б.а.) да се съобразим, когато очакваме пред нас да се случи стихията, наречена театър.

Елена Атанасова и нейното женско царство

Хубавата Елена Атанасова научава, че е сред тазгодишните претендентки за наградата „Икар“ за водеща женска роля, докато репетира нова пиеса в Сатиричния театър, в чиято трупа е повече от година. Добрият телефонен вестоносец е Марий Росен, под чиято режисура в спектакъла „Хаос“ е забелязана от Съюза на артистите. И започва да подскача от радост като топка, точно както номинираната й героиня в Театър 199 – психотерапевтът Джулия, бурно изразява емоциите си, когато се влюби...