ВАС: Няма монопол в сделката на Гинка Върбанова за ЧЕЗ

ВАС: Няма монопол в сделката на Гинка Върбанова за ЧЕЗ

Върховният административен съд отмени решението на антимонополната комисия, с което беше отказано на фирмата на Гинка Върбакова „Инерком България“ за закупуването на българското ЕРП „ЧЕЗ България“. Решението на Комисията за защита на конкуренцията е от юли 2018 г. и в следствие на него бе отказано на „Инерком“ да придобие дяловете на "ЧЕЗ разпределение", "ЧЕЗ електро", ЧЕЗ трейд", "ЧЕЗ България" и още няколко компании.

Причината за отказа на КЗК тогава се позоваше на анализ на комисията, който показал, че гpyпaтa нa „Инepĸoм“, ĸoнтpoлиpaнa oт Гинĸa Bъpбaĸoвa, oпepиpa шecт фотовoлтaични цeнтpaли. В процеса на проучване от КЗК установили, че е налице „хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи“. Според днешното решение на ВАС обаче методиката, по която е била изчислявана концентрацията на пазара не била правилна и това довела до незаконосъобразното решение на КЗК. Заради това решението на КЗК е отменено сега от административните съдии и трябва да бъде изпратено на антимонополния орган за ново произнасяне по него. Решението на ВАС обаче е взето от 3-членен състав на съда и не е окончателно, тъй като може да бъде обжалвано пред 5-членен състав.

След като сделката за продажбата на ЧЕЗ на „Инерком“ беше спряна, се появи друг купувач на ЕРП-то. Така на 19 януари 2021 г. стана ясно, че КЕВР е дала разрешение най-голямата електроразпределителна компания ЧЕЗ в България да смени основния си собственик. За взетото решение съобщават от самата КЕВР. То гласи, че чешката "ЧЕЗ" може да продаде своите 67% от акциите в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на „Ийстърн Юропиън Електрик Къмпъни“ - дружеството от групата „Еврохолд България“ АД“. Така тогава сделката вече тръгна към финала. Разрешението на енергийния регулатор бе последната бариера. Преди това "Еврохолд" премина през доста трудности с другия ключов регулатор - Комисията за защита на конкуренцията. КЗК първо забрани сделката, но след като кандидат-купувачът се обърна към съда, комисията преосмисли отказа си и в края на миналия октомври позволи придобиването. КЕВР има финалната дума - преди това продавачът на активите трябва да е получил всички други необходими разрешения и одобрения, свързани със сделката. В хода на образуваното производство по подаденото от „ЧЕЗ“ заявление КЕВР се произнесла въз основа на постъпили становища от МВР, Държавна агенция „Разузнаване“, ДАНС, Министерството на енергетиката и Комисията по финансов надзор.

Вижте тук цялото на ВАС за днешното им решение:

Върховният административен съд отменя решение №805 от 19.07.2018г. на Комисията за защита на конкуренцията и връща преписката на антимонополният орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Решението на КЗК беше във връзка със сделката за придобиване на активите на групата на ЧЕЗ България от „Инерком България“.

Върховните съдии приемат, че пазарният дял на обединената група на "Инерком“ и ЧЕЗ не би бил достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение. Установява се, че общия пазарен дял на участниците през 2016 г. и 2017 г. след осъществяване на сделката - на база произведено количество електрическа енергия спрямо общо произведените количества от фотоволтаични централи и на база инсталирани мощности от фотоволтаични централи, би бил в нисък размер и това не би попречило на ефективната конкуренция на пазара.

Според назначена и приета съдебно-икономическа експертиза делът на обединената група на база инсталирани мощности във фотоволтаични централи е 2,517 %. Този размер е много по-нисък от изискването на Методиката за общ пазарен дял поне над 15% на предприятията-участници на съответния пазар. Като следва да се посочи, че според същата методика притеснителен общ пазарен дял на дружества - участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%. В случая дела на обединената група е много по-нисък дори от 15-те%, за които се приеме, че пазарният дял на предприятията-участници на съответния пазар не е притеснителен и концентрацията не би възпрепятствала съществено конкуренцията. Затова нотифицираната сделка не може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение според условието на чл.26, ал.1 (изм.) от Закона за защита на конкуренцията.

При този извод е безпредметно обсъждането на условията по чл.26, ал.2 (изм.) от ЗЗК, при наличието на които КЗК може да разреши концентрация дори и да има налице установяване или засилване на господстващо положение. Неправилен е изводът на КЗК, че въз основа на други обстоятелства с нотифицираната сделка са се създавали предпоставки до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. Върховните магистрати приемат, че КЗК неправилно е взела предвид като такова обстоятелство, че производителите на електрическа енергия от фотоволтаици имат съществено предимство пред останалите производители на електрическа енергия, тъй като формират по-ниска цена поради "нулевия" разход за производствен ресурс.

КЗК неправилно е отчела като „друго обстоятелство“ участието на групата на ЧЕЗ на вертикално свързаните пазари. А именно - на пазара на разпределение, пазара на снабдяване/доставка на електроенергия и пазара на търговията с електрическа енергия. За да се отрази съществено на тези пазари е необходимо обединената група да има силни позиции на засегнатия от концентрацията пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи. Необходимо е засягането да е толкова съществено, че да промени конкуренцията на другите незасегнати пазари. А в случая участието на обединената група на засегнатия пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи, е толкова малко, че то не се отразява на самия засегнат пазар. Още по-малко то може да повлияе на другите три много по-големи и значими пазари.

Противно на доводите на оспорващия, "ЧЕЗ Електро България" АД е и координатор на „специална балансираща група“ въз основа на решение №И1-Л-409-17 от 29.11.2013г. на КЕВР, с което лицензията му за дейността "доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция" е разширена с правата и задълженията на координатор на специална балансираща група. Но с обжалваното решение на КЗК няма анализ на тази дейност на "ЧЕЗ Електро България" АД – какъв пазарен дял има това дружество на този пазар, дали възможността за включването на предприятията от групата на "Инерком“ може да се отрази на този пазар, дали това може да има отражение и върху засегнатия пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи и най-важното – дали това засягане може да се отрази на конкуренцията.

При липса на данни и анализ в тази насока не може да се приеме, че дейността на "ЧЕЗ Електро България" АД като координатор на „специална балансираща група“ е фактор, който води до установяване на господстващо положение на обединената група на засегнатия пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи, което значително би попречило на ефективната конкуренция на последния пазар. Поради тези причини, както и поради допуснати процесуални нарушения, решението на КЗК е незаконосъобразно. Решението по административно дело № 10391 от 2018 г. може да бъде обжалвано през петчленен състав на ВАС.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.