0

„Айде бе, мамо, къде е тая пъпка?! Даже Сами вече има...“ Това е последната фаза от лудостта, която обзема всеки родител на 3-4-5-годишно, особено ако ходи в държавна градина. Но преди да се стигне до момента, в който детето ви само̀  реве, защото няма пъпки като другите, минава доста време и вие може да го употребите по най-полезния за вас начин – за самоусъвършенстване.

„Айде бе, мамо, къде е тая пъпка?! Даже Сами вече има...“ Това е последната фаза от лудостта, която обзема всеки родител на 3-4-5-годишно, особено ако ходи в държавна градина. Но преди да се стигне до момента, в който детето ви само̀  реве, защото няма пъпки като другите, минава доста време и вие може да го употребите по най-полезния за вас начин – за самоусъвършенстване.

Фаза 1 – Първото дете с варицела в градината най-често се появява веднага след Коледната ваканция. Учителката с трепет ви съобщава новината и ви гледа сеира (все пак изживява това всяка година и се е научила да се забавлява с мелодрамите на родителите). Аз бях чуден източник на забавление за госпожата с 24-часовото ми терзание на тема „Сега ли е моментът най-свидното да се изпъпчи?“ Особено след като е в чудния период от развитието си, който наричам „обратната фаза“ и в който прави всичко на обратно на това, което му  се каже.

„Измий си зъбите!“ - не ще. „Не си мий зъбите!“ - отива и търка докато няма паста и зад ушите. Изпаднах в истински ужас, в който буквално си представях, че ще прихване шарката, ще се начеше целия и ще остане грозен и с белези за цял живот като на Брайън Адамс. Е, ако свири като него няма кой да му гледа надупчената мутра. След тези разсъждения на глас вече и мъжа ми седи и ми гледа сеира! „Няма да го пусна на градина“, отсякох и се фръцнах нацупена, че никой не разбира майчината ми тревога.

Фаза 2 – Започвате да чоплите ежечасно детето, на което се налага да стои голо, за да виждате по-добре дали има пъпки или не. Ако е в „обратната фаза“ става чуден цирк, в който сина ви бяга и се крие от вас, а вие го натискате по ъглите да го „преглеждате“, от което той реве неистово и естествено кожата му се зачервява, но вместо червенина вие виждате пъпки. Тази фаза 2 минава бързо – за 2 дни, поне при мен така беше.

Фаза 3Свекито става линейка. Все пак трябва да се ходи на работа. В един момент, в който детето ви е напълно здраво, а вие отсъствате, най-трезвото решение е да потърсите помощ – от свекървата, разбира се. Пък и трябва да си пазите отпуската за момента, в който дойдат пъпките.

Фаза 4 Осъзнаването. Аз луда ли съм доброволно да вкарам свекърва ми по цял ден вкъщи?!!! Сагата вече е станала 5-дневна. Утре е събота ще свикам семейния съвет, че ми писна. На тоя малкия нищо му няма. Толкова му е скучно, че чак реве за градината и приятелите, и започна сам да се проверява за пъпки с ужасена физиономия. Толкова много ми дойде това трескаво очакване на скъпата Варицела, че вече не ми пука от нея. Пускам го от понеделник на градина и това е!

Фаза 5Градината е празна. Въпреки че осторожно следях общия чат във Вайбър на лудите майки от групата на сина ми и знаех, че шарката се разпространява като пандемия в нашата стая, отново се изненадах като в понеделник видях само 5 чифта детски обувки и списък от 13 хлапета, които са се натръшкали с пъпки. Обхвана ме паника – може да я кара без пъпки. Чувала съм че има и такива? Дали пък не звъннах на 163 приятелки с малки деца да ги разпитвам за невероятната възможност точно моето да е уникално изключение? Докато не стигнах до кумата ми, много уравновесен и информиран човек, които ако беше пред мен щеше да ми шибне два шамара и да ме прати да му пусна изследвания дали я е минал вместо да си помпам сметката за телефон. Забравих да кажа, че преди това получих ценна препоръка да напоя наследника с вино, че ако има „скрити“ пъпки да му избият. Не ме скандализира толкова това, което трябва да направя, отколкото се втресох от факта, че няма къде да намеря качествено червено вино – домашно, без оцветители, спирт и т.н., за да може да си пийне малкият. Затова отхвърлих идеята!

Фаза 6 – „Как мина днес, мами?“ - „Само Сами е на градина и си играх с него“. Ето още един герой, който не пада в бой с Варицелата, викам си на ум и ликувам. Щастието ми обаче не продължи дълго. На следващия ден, прибирам аз малкия господин, а той бърза да влезе и започва да се съблича трескаво до голо. Седя и гледам с очакване какво следва, защото той има такива включвания, които винаги са обусловени от здрава детска логика, разсмиваща ме безкрайно. Имам нужда да се посмея. Като се съблече се огледа от горе до долу. Нищо не видя и наду такава гайда, че през главата ми като светкавица мина: „Ами сега, ако гадните съседи дето все кучето ни им пречи, се обадят на социалните и кажат, че детето реве сякаш го малтретирам. Па социалните вземат, че дойдат светкавично и го заварят гол, ревящ, та чак почервенял....“ Започнах да обещавам коли, мотори, топки, батути и какво ли не, само да млъкне и да ми обясни какво е станало. Нищо не помага. Като се измори поспря и ми даде да го облека хлипайки: „Айде бе, мамо, къде е тая пъпка?! Даже Сами вече има...!!!“, мрънка той и не ще да чуе колко е хубаво да е здрав.

Заключение – Мили майки, луди или такива дето си мислят, че не са, това дето за нас е черен дявол, за децата може да е чуден повод за социализация, натрупване на имунитет, гордо перчене с боен белег и какво ли не. Малки са ни главите да го разберем!