С помням си много добре колко се затруднихме да представим с една дума Ваня Щерева при предишното ни интервю с нея. Тя има диплома за актриса – започва следването си в НАТФИЗ при магьосника кукленик проф. Боньо Лунгов, а го приключва като drama queen в класа на проф. Стефан Данаилов. Музикант е: не сме забравили хитовете й „Портокалово момиче“ и „Само твоето име“, композира и пише стиховете за песните си, в един период има и собствена група – Matchpoint. Авторка е на няколко романа, сред които „Образцов дом“, „30 неизвинени“, „Фасове“, „Татко, аз и Ангелът“...
Спомням си много добре колко се затруднихме да представим с една дума Ваня Щерева при предишното ни интервю с нея. Тя има диплома за актриса – започва следването си в НАТФИЗ при магьосника кукленик проф. Боньо Лунгов, а го приключва като drama queen в класа на проф. Стефан Данаилов. Музикант е: не сме забравили хитовете й „Портокалово момиче“ и „Само твоето име“, композира и пише стиховете за песните си, в един период има и собствена група – Matchpoint. Авторка е на няколко романа, сред които „Образцов дом“, „30 неизвинени“, „Фасове“, „Татко, аз и Ангелът“...
Беше в сценарния екип на суперуспешния тв сериал „Под прикритие“, както и част от журито на първото у нас писателско риалити „Ръкописът“ на БНТ. Когато е в настроение, прави уникални бижута и кукли, всяка от които сякаш има своя лична легенда. И още, и още... Русата фурия работи еднакво добре и с ума, и с ръцете си, и всичко, което вижда бял свят, е сътворено с непогрешим усет за модерното. Тя обаче не следва тенденции, създава ги. Ето защо тогава я определихме просто като „артист“. А днес? „Обикновено слагам заглавието накрая. И винаги се затруднявам. Не харесвам тези изброявания преди името ми, но пък аз съм си виновна да ги има – сама съм си ги докарала. По-добре е човек да има фокус, вместо да се разпилява в толкова много неща. Реално актриса и музикант не съм – завършила съм Театралната академия, играла съм малко, обичам безкрайно театъра, но смятам, че съм добра публика и избирам тази роля. Музиката няма как да я изтръгнеш от мен, даже имам записана песен, ей сега, в днешно време, и тази песен е
по-хубава от всичките ми предишни
Случи лошо време, горката. Не видя свят, но все някой ден... Но и за музикант не се смятам. Писането си стои, както и правенето на бижута. Всички тези неща са просто изразни средства“, скромно отбелязва тя.
Най-прясното попълнение в професионалното й CV e новата книгата „Още във вторник“ – нестандартен микс между проза и поезия (но не от оная, „лиричната“, да не се плашат, уточнява Ваня). Томчето също нямаше късмет, излезе по време на карантината и премиерата пропадна, но ако пандемията от коронавирус започне да отстъпва, защо пък да не се повтори – нали лекоатлетите, каквато е била и Щерева като гимназистка, имат право на 3 опита... „Това беше нещо, което очаквах, то ми беше най-важното, но като се замисля, и да се беше случило, вече щеше да е минало и забравено, така че, не е от особено значение“, отсича авторката. За компенсация, миналата седмица й се отдаде възможност да журира начинаещи колеги в конкурс за аудиосериали. „Винаги има какво да се научи от талантливо написани текстове. В конкурса на стрийминг платформата Storytel единият от победителите е личният ми фаворит. Имаше 225 предложения, моят списък с харесани текстове беше най-дълъг. Голяма част от тях бяха интересни истории, които си струва да бъдат чути“, хвали новаците тя. Що се отнася до нейното 9-годишно литературно мълчание, преди да пусне „Още във вторник“, обяснява: „Не съм фен на писането просто ей така, като занаят, щото го можеш. Когато преценя, че имам какво да кажа, и това, което ще кажа, би развълнувало читателите, сядам и пиша. Когато мислите и вълненията ми са „локални“, си ги запазвам за себе си. Да речем, че през тези 9 години съм била „на себе си“. И не съм намирала за интересно да разказвам истории. Идея нямам каква ще е следващата ми книга. Те историите сами ме намират“.
Така става и сега, когато с режисьора Стайко Мурджев, с основание очакващ някой и друг „Икар“, щом отложената заради COVID-19 церемония все пак се състои, развиват своя съвместна идея в пиеса. „Срещата ни със Стайко се случи през 2017-а, запозна ни Влади Люцканов. Събра ни, за да напишем пиеса по песни на Стефан Вълдобрев.
Това писане беше летене
Спектакълът „По-полека“ се играе в Младежкия и Пловдивския театър при пълни салони, получи се вълнуващо, хората излизат усмихнати и озарени, наблюдавала съм ги. Някак си си се случихме със Стайко един на друг, споделяме, плачем, смеем се, всичко това извън театъра. И скоро насред една такава екзистенциална вечеринка, в която циклажът около личните ни животи вече се изхаби, решихме да напишем нова пиеса. И почнахме на секундата. Разпределихме ролите – тримата актьори още не знаят, че са „разпределени“ в нашата пиеса, но смятам, че много ще се зарадват на интересните роли, които им предстоят“, хвърля въдичка креативната Дева.
Когато преди година майка й напуска този свят, никаква работа не може да спаси Ваня от скръбта, дори и изработката на уникати – самотно и релаксиращо занимание, което изпразва главата и те оставя единствено да се опияняваш от красотата. „Няма спасение от тези загуби, но с времето се смиряваш. Нормален процес. От майка ми нося сръчността. Тя беше много добра шивачка и от малка й режех платовете и шиех някакви глупости, дето не ставаха. Често тези платове бяха на нейни клиентки, очакващи новите си рокли, и не знам как е излизала от тези ситуации“, връща лентата тя. Със своята дъщеря, певицата и актриса Мила Роберт, Ваня няма тайни. „Нашите родители не разговаряха с нас по всяка тема, не създавахме приятелство, а типичните рамкови отношения родители-деца. В които споделянето на силно лични неща не беше естествено. Ние
с дъщеря ми си казваме всичко
От самото начало на общия ни път. И това се случи, защото аз никога не реагирах остро на нейно признание, че е направила нещо, прието за недобро. Не й оставих причина да крие каквото и да било, защото в нея никога не се появи страх, че ще бъде порицана от мен“, откровена е майката на Мила.
Да установиш такива отношения с детето си в епоха на отчуждение и разминаване между поколенията си е истински успех. Смята ли се за успешен човек Ваня Щерева? И прости ли на оня професор, който навремето й беше казал, че не става за актриса? „Ама аз наистина не ставам за актриса, казали са ми истината, не съм била обидена никога, че да се налага да прощавам. Винаги ясно съм си давала сметка за какво ставам и за какво не, и съм си тръгвала с лекота от нещата, които не са съвсем за мен“, спокойно разкрива спатиите си тя. А за успеха... Вместо да се самоанализира, предпочита да даде пример със следната случка с една друга Ваня: „Преди години, в компания с много непознати, седяхме на маса във Варна, в един ресторант. От тях познавах само Ваня и съпруга й, бяхме излезли заедно. Групата се състоеше от хора с различни професии. Темата на разговора беше кога един човек е успял. Изтъкваха се всевъзможни характеристики на успеха, предимно свързани със социален статус, притежания, пари. И тогава съпругът на Ваня каза: „Аз съм най-успял от всички вас. Имам най-прекрасната жена и много я обичам“, цитира думите му Щерева. Дай Боже всекиму... И на всяка Ваня...
Монитор
