Ваня Илиева, победител във „Фермата“: Човек може да бъде щастлив и в трудни моменти
3

Ваня Илиева, победител във „Фермата“: Човек може да бъде щастлив и в трудни моменти

  • Любовта е движеща сила
  • Ако България е пътят на една мечта, това е най-подходящият момент да остана

- Ваня, преди дни ти стана големия победител в шести сезон на риалити формата „Феремата“. Очакваше ли го?

- Имам чувството, че не съм спечелила само аз, а всички хора. Явно толкова много са ме харесали и са се припознали в мен, че все едно е спечелила половин България. Много съм щастлива. На мен ми се искаше да победя, защото виждах тази всенародна любов и си казвах: „Господи, ако всичко, което чета, е вярно, и няма нагласени неща, логично е да съм аз. Аз съм доказателство, че няма нагласени неща. Реално моята голяма победа беше, че ме избраха по време на кастинга. А аз отидох на майтап, с колелото. Мислих си: „Корона е, няма лодки, сега е моментът“. И всички приятели ми казваха, че съм подходящ типаж. И един приятел дори ми каза „Ти ще превъртиш играта, бе, моето момиче!“. Но целта ми не беше това, а да остана повече и повече след всеки дуел. Защото има какво да се научи още, има какво да се построи още. И така, малко по малко, без да усетя стигнах до финал.

- Кои са най-важните уроци, които получи по време на участието си в шоуто?

- Хубаво е да говоря малко по-малко, защото цялото това дърдорене досажда на хората. Затова и го взех този медал „Досадника“. Обаче, от друга страна, това съм си аз. Така че най-важният урок е, че човек не трябва да се отказва, дори когато хората не го разбират, защото не са като него и го мислят за луд. Те не можеха да повярват, че съм Хепи Ванче. Та, човек да не се отказва и да си отстоява позицията. Те накрая разбраха, че това съм си аз. Човек може да бъде щастлив и в трудни моменти. Явно трябва повече време и търпение хората да го разберат, а и да го оценят.

- А кой беше най-трудният момент за теб в стопанството?

- Семейният скандал с Петър. Въпреки че както беше най-трудното, така беше и добре, че се случи, за да мога да се отдръпна и да разбера, че това е игра и аз съм самичка. Всеки си има стратегия. Аз много се доверявам и съм наивна, и може би това с Петър да сме близки щеше да ми изиграе лоша шега. На Петър му беше забавно с мен, докато бях супер щастлива, а когато имах нужда от силна подкрепа – той се отдръпна. И това ми беше най-трудното и то по неразбираема за мен причина. Но после реших, че не мога да насилвам някого да е мил с мен, когато не иска. И почнах да си играя сама играта и да имам едно наум, че другите не са лоши, но играят по различен начин. И се събрах и пак станах Хепи Ванче.

- Ти преживя и доста приятни моменти. Кои ще помниш цял живот?
- Много неща не сте видели, но едно от най-истинските е излъчено – рожденият ми ден. Къде ли не съм си празнувала рождения ден по света, но това беше най-прекрасният в живота ми. И то, имайки предвид, че съм с непознати хора. Това беше супер готино. Първо, защото ти се събуждаш и там са всички и не трябва да организираш нищо. Ако си вкъщи се събуждаш и почва луда организация. През цялото време нещо се случваше. Аз даже не очаквах да има такива изненади. Ние си направихме готин обяд с една леща, после почнаха импровизирани подаръци и си мислих, че това е супер. Не очаквах да има такова парти. Направих покани и раздавах на всеки. Накрая си облякохме официалните дрехи, Кустев направи по-специална вечеря, там имаше изненада и с тортата от нашите. Айде, ред сълзи, ред сополи. И после дойде диджей Дончо и започна дискотеката. Това никой не го очакваше. Всички много се раздадоха и танцуваха. После Данчо направи един специален фокус, посвети го на мен. И аз не знаех къде се намирам. Беше много истинско, защото всички го изживяха с мен. Това беше много ценен момент. Няма да забрави и игрите на баба и дядо, които бяха всеки четвъртък. Но трябва да се знае, че прекарвахме и дълги часове в работа, не само в забавления.

- Ти беше с главна роля и в ритуала за отключване на късмета. Вярваш ли, че е помогнал?

- Беше голяма емоция. Аз бях много щастлива, че ме облякоха в носия и се почувствах много специална, но Милена подходи твърде сериозно. Оттам ми тръгна образа на старата мома Хепи Ванче, дошла във „Фермата“ да си търси мъж. Но не е така, аз влязох с визитката „Юху, наживях се и съм готова да пусна котва“, но не съм казала, че влизам да си търся мъж и ако не отключим този късмет, ще се хвърля отнякъде. Но да видим, може и да съм го отключила. Вярвам в такива неща. Господ си знае работата. Току-виж утре като се обърна и вече има мъж до мен.

- Заради работата си като морска стюардеса ли не си успяла да срещнеш истинската любов?

- Много хора казват, че е работата. Може и това да е. Наистина, обикаляйки света, е трудно да запазиш сериозни отношения с някого. Но, от друга страна, аз мога да остана където е човекът. Знам много езици, не съм кариеристка, водещата сила ми е любовта. Аз, ако съм влюбена, оставам в Барселона, да речем. Знам испански, имам приятели навсякъде, не ми пречи. Важното е да съм влюбена. Така че не е до работата, просто не съм го срещнала този човек.

- За какво ще изхарчиш голямата награда от 100 000 лв.?

- Аз казах, че искам гарсониерка, но тези 100 000 лв не стигат, по-скоро за тераса. Сега оставам в България, няма вече лодки. С тази признателност на хората виждам, че има надежда. Ако България е пътят на една мечта, това е най-подходящият момент да остана. Но не мога да съм при нашите. Така че тези 100 000 лв. трябва да се оползотворят в тази посока. Може би трябва да спечеля още веднъж риалити предаване.

- Това означава, че ще търсиш ново поприще. В каква сфера?

- Ако ми се отключи такава възможност, трябва да не е офис, а нещо динамично. Примерно, Хепи Ванче обикаля из България. Знам ли, някой да ми направи рубрика, предаване... Хората искат да ме гледат, защото аз обичам да дърдоря. Даже имам YouTube канал от 10 години, но нямах време да го развивам. Аз не мога да стоя цял ден пред компютъра, ще се побъркам. Някой трябва да го развива. Тук искам да благодаря на моите приятелки от 25 години насам Мария и Златина, които бяха админи на страниците ми по време на „Фермата“.

- Как се виждаш след 5 години?

- Като една щура майка на поне 2 деца, пътешестваща, обикаляща, спортуваща, танцуваща, вдъхновяваща и в България.
 
Визитка:

* Ваня е на 37 години от София.

* Работи като стюардеса на луксозни яхти.

* Определя се като гражданин на света, свободен дух и същинско перпетуум-мобиле. Кара сноуборд, кайтсърф, тренира кросфит, прави йога.

* Всички я наричат Хепи Ванче, защото не познава отчаянието и депресията.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.