Цените на БГ черешите ще останат ниски заради свръхпроизводството

Агрономът Валери Йовев пред "МОНИТОР":

Цените на БГ черешите ще останат ниски заради свръхпроизводството

Очертава се глад за берачи, надницата е 50-60 ст. за килограм

ВИЗИТКА

  • Валери Йовев е аграрен специалист, завършил е висше образование по агрономия 
  • Занимава се със земеделие и овощарство от 1989 г.
  • Семеен, с 1 дете
  • Общински съветник три мандата в Кюстендил 

- Г-н Йовев, къде и колко череши отглеждате? Откога се занимавате с овощарство?

- Отглеждам между 50 и 70 декара череша в различни села на територията на Кюстендилско. Намират се в Катрище, Гращица, Козница, Таваличево. Занимавам се с овощарство от много години. Помня и датата – започнах на 1 април 1989 година, а сега вече съм на 56 години. Определено не е лесно, но всеки сам избира с какво да се занимава.

- На прага сме на кампанията за прибиране на новата реколта от череши, какви са очакванията ви?

- Има сортове и места, където е имало измръзвания на овошките, така че не всички череши имат плодове. Това каква ще бъде кампанията никой не може да каже, защото всичко зависи на първо място от атмосферните условия. В момента валежите, които падат в Кюстендилско, могат да доведат до напукване и скапване на продукцията, която впоследствие да става единствено за ракия.

- Каква беше реколтата през миналата година? На загуба или на печалба бяха производителите?

- На печалба бяха единствено колегите, които успяха да пласират продукцията си за прясна консумация. Останалите, които я предавахме за преработка и изкупната цена бе от порядъка на 1-1.20 лв. за кг, бяхме на ръба. Работната ръка е скъпа, препаратите, торовете, а накрая ти остава печалба от 10-15 ст., която при този обем от работа е нищожна. Мога да кажа, че реализацията на продукцията за пулп и тази за обработка не е трудна, трудна е другата - за прясна консумация. Като продадеш черешите си обаче на 1 лв., накрая се оказва, че просто работим на празни обороти и нищо не остава за нас.

- Какви са очакванията ви за изкупните цени през тази година, това също е един от основните ви проблеми?

- Изкупната цена на черешите няма да бъде по-различна от предходните години, най-вероятно ще е същата. В цялата страна се направиха много нови градини, получава се свръхпроизводство, а колегите, които изкупуват черешите за преработка, имат определени квоти. За да продадеш на някой череша, нали и той трябва да има на кого да я пласира. Според мен се очаква трудна година за реализация. Що се отнася до прясната консумация, при липсата на туристи по Черноморието и курортите, които са един от основните купувачи за Кюстендилския регион, също очакваме трудности. Преди 4-5 години идваха доста румънци, които купуваха немалки количества. Само за пример мога да посоча, че през миналата година ги нямаше, просто не дойдоха. Ако се задържи така годината и природата е благосклонна към нас откъм градушки и природни бедствия, череши ще има, но ще има проблем при реализацията на плодовете. Трябва да ги продадеш в деня на брането, а търговецът да ги продаде най-много до три дни след това.

- На пазара у нас вече има гръцки череши, но тяхната цена е по 20 лв. за кг. След това обаче тя пада в пъти. На какво се дължи тази разлика?

- Няма как да се регулира цената, още повече тези череши идват от островите на южната ни съседка. Те са в минимални количества и купуването на череши от 20 лв. за килограм бих определил като глезотия. Друг е въпросът, че през цялата година се наблюдава регулярен внос на череши от Гърция. При тях субсидията, която получават производителите, е 2-3 пъти по-голяма от тази, която получаваме в България. Отделно от това те имат възможността да захранват пазарите с череши от месец май чак до август, тъй като в ниските места плодовете узряват по-рано, а в по-високо разположените зреенето настъпва по-късно. За разлика от нас, гърците имат сдружения на производителите, имат си и хладилни камери. Много е важна ролята на сдруженията, защото колегите могат индивидуално да си обработват масивите, но когато дойде време за реализацията на продукцията, те ги закарват в хладилни бази, от които черешата потегля за техните пазари и за износ. Тоест в Гърция са стигнали до съвършенство при производството и продажбата чрез тип сдружения. Докато ние в България сме индивидуални играчи и всеки се опитва сам да се спасява.

- Преди време бе създадено сдружение на производителите в Кюстендил, докъде стигнаха нещата?

- Има такова сдружение, обединиха се около 5-6 човека и миналата година съумяха да си продадат продукцията на по-добра цена. Ако цената за преработка на пунктовете беше 1.20 лв. за кг, те съумяха да си пласират черешите на 1.50-1.60 лв./кг. Нашите череши са основно за преработка, защото се отглеждат много сортове и всеки предлага. Когато идва търговецът, той търси стоката да е еднаква по големина, цвят и евентуално по амбалаж. Това също ни куца много - едни берат в пластмасови касетки, други в дървени, трети в хартиени… Аз например отглеждам характерните сортове череши за района – Бинг, Ванг, Козерска, но те зреят по различно време и имат различна форма. В Гърция обаче се гледат само около 3-4 сорта, така когато дойде време за беритба, те успяват да захранят техния пазар и този навън. Затова казвам, че са много важни сдруженията, защото всеки черешопроизводител си предлага там продукцията и след това сдружението поема реализацията. При нас обаче се оказва, че освен производители сме и пазачи, продавачи и каквото друго се сетите.

- Кога започва черешовата кампания?

- Всичко е много относително, беритбата преди години започваше в края на май. Тази година обаче ще се позабави заради хладната пролет и вероятно кампанията ще започне около 5 юни. Ранните череши обаче определено ще се дават само за преработка, тъй като преди Кюстендилско ще стартира черешовата кампания в Пловдивско. Очакваме след това да паднат и цените по пазарите. Например първите ранни череши, които са българско производство, могат да се намерят по 5-6 лв./кг, доста по-поносимо от гръцките, които са 20 лв. за килограм.

- През годините много обещания се даваха към черешопроизводителите - създаване на преработвателни предприятия, хладилни камери. Има ли някакъв резултат?

- Това с хладилните камери може да го направи единствено човек, който е заинтересован да си продаде черешите или пък търговец, който има желание да изкупи продукцията. Община Кюстендил имаше огромно желание да направи нещо по въпроса, само че нещата винаги опират до конкретика - кой го прави, с какви пари го прави и каква реализация ще намери за продукцията. Ако приемем, че общината ще го направи, тя трябва да изкупи определена продукция, която после да продаде, но отново не е вариант, защото става въпрос за търговски отношения, в които не трябва да се меси. Единствената опция е да се предоставят определени терени на сдружения, но е изключително трудно, тъй като става въпрос за огромна инвестиция при направата на хладилни камери, а не се знае какъв ще бъде изходът, тъй като при лоша година може да няма череши, каквито е имало немалко.

- Доста често сте подложени и на загуби заради природни бедствия, застраховате ли продукцията си?

- От опит съм установил, че няма смисъл от застраховане. Застрахователите започват да застраховат продукция от осланяване и измръзване след 20 април. Рисковете обаче от измръзване при черешите са около 10-и, тоест по-рано, и в този случай се губи смисъл от застраховането. А по отношение на застраховане от дъждове и градушки мога да каже, че това нещо трудно се доказва. Поради тази причина много от колегите, които аз познавам, почти не застраховат продукцията си.

- Как се справяте и с един друг сериозен проблем – наемането на берачи? Има ли ги в региона или търсите от други градове в страната?

- Работната ръка си е доста сериозен проблем при нас. На местно ниво се намират между 15-20% от необходимите берачи, говорим за хора, на които можеш да разчиташ. По-голямата част от колегите се справят с външни берачи, тоест хора, които идват от други региони, визирам Вършец, Берковица и други градове. Всеки наема няколко семейства, осигурява им условия, подходящи за живот, и така се справяме. Друг е въпросът и за надницата, която искат да им заплащаме. При един лев изкупна цена, като платиш 50 стотинки на килограм набран плод, може да си представим какво остава. А в тази сума влизат и пръскания, препарати, торове. Имаше колеги, които дори плащаха по 60 ст. на набран килограм череши за прясна консумация само и само да намерят берачи. А оттам идва и т.нар. кражба на работна ръка, защото разчиташ на определени хора да дойдат днес или утре, а тях ги няма, защото някой друг им е дал малко по-висока надница.

- Създават ли затруднения еднодневните трудови договори и изискването вие да транспортирате работниците в определени часове до овощните градини?

- Не, свикнахме с еднодневните трудови договори, научихме се. Като вземеш цяло семейство и им подсигуриш подслон, те са там на място, до масивите. Не се налага и постоянното им транспортиране. Похвалното за нашия регион е, че драстично намаляха кражбите на череши, което е и един плюс за спокойствието на производителите в Кюстендилско.

- Какво според вас трябва да се направи към този момент и е най-належащо от страна на държавата към вас?

- Държавата и да обещае, нищо не може да направи, това са частно-правни взаимоотношения. Според мен необходимо е да се създаде едно спокойствие на производителите, като се предоставят на сдружения или търговци терени, на които да се направят хладилни бази. От тук насетне така ще се толерират само хора, които са се сдружили под някаква форма, за да може да се върви напред. Знаете, че ние, българите, сме малко индивидуални играчи, но определено това не е добро за нас, черешопроизводителите, трябва да има обединение, за да се развиваме и да пласираме продукцията си на нормални цени.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.