Когато е на сцената или пред камера, той се раздава без остатък – ролите му обикновено са такива, че изискват стопроцентово обричане. Актьорът е горд с раните и белезите, с които те буквално или символично го дамгосват, но сред всички екстремни заглавия в професионалната биография на Валери Йорданов (достатъчно е да припомним само „Ничия земя“ в Народния театър или филма „Воевода“) има едно, което той без колебание нарича „спектакъл на живота“. „Хъшове“ на Александър Морфов е съдбовно начинание не само за Валери, но и за целия въвлечен в тази авантюра екип.

На 22 март на първата ни сцена ще се играе представление №300 по патриотичната сага на Вазов, което ще ознаменува и 15-годишнината на постановката в афиша. По скромните изчисления на актьора обаче кота 300 отдавна е надхвърлена, като се включат в бройката и гастролите в чужбина – Москва, Санкт Петербург, Букурещ... В момента режисьорът Морфов, като достоен хъш, се е върнал в родината и подготвя изненади за юбилея. Една от идеите му е да качи на сцената всички деца на трупата, родени през тези 3 петилетки. Сред тях ще са и дъщерите на Валери – голямата Йована, която е участвала и в 250-ото представление на „Хъшове“, както и малката Яна. „Това са 15 години, през които си отидоха хора, раждаха се деца, създаваха се семейства, променяха се съдби. Нямам друго такова представление, по време на чието съществуване да ми се случат най-важните неща в живота“, казва Йорданов. Той мечтае постановката да има съдбата на бродуейските мюзикъли, които се играят десетилетия, а само актьорският състав лека полека се сменя. В „Хъшове“ също се извъртяха доста звездни имена, но Валери продължава да е в образа на Бръчков, който му донесе „Аскеер 2005“ за водеща мъжка роля. „Бях предложил на Сашо Морфов да вземе на мое място някой млад студент, защото Бръчков е на 17.

Но той каза: „Още минаваш“

Смятах не да напусна представлението, а да вляза в някой измислен герой от групата – Киро Аслана или Анархиста - брат на Попчето, който си е татуирал карта на свободна България на гърба например“, обяснява Валери Йорданов и добавя: „Самият факт, че снимки от постановката вече са в учебниците, говори, че „Хъшове“ е повече от спектакъл. Идеята на Александър Морфов се оказа честна и истински смислена кауза.“

На 15-годишния юбилей ще бъдат почетени и артистите, дали много на хъшовския ансамбъл, но напуснали тоя свят нелепо и преждевременно - Чочо Попйорданов и Николай Костадинов. Вал не крие, че с тези хора по някакъв незрим начин ще си останат завинаги свързани, обаче се възмущава от жълти писания, според които бил обявил, че е „видял духа на Чочо“ на сцената: „Баща ми го беше прочел и като ми се обади, се пошегува: „Ти на някакви наркотици ли си бе, тате?!“ Около националния празник някои медии пак успяват да го „приземят“. „На 3 март група „хъшове“ от театъра се качихме на Шипка – беше пълно с млади и стари. Стотици – дошли въпреки студа да развеят гордо националното знаме. Беше изключително преживяване, защото на българина са му останали малко неща, в които да вярва, които да палят духа му и да го държат буден“, разказва актьорът. В тези дни той се включва в разговор за хъшовското начало по една много гледана частна телевизия във връзка с юбилея на спектакъла. Друга телевизия обаче, заснела нещо като документален филм по този случай, буквално изтрива като с гума участието му. „Тия 15 години, за които нямам излизане от сцената, бяха заличени, защото съм се появил в друга телевизия и стана някак си „тази марка не е „нашата“. Те не си дават сметка, че артистът е български артист. Не е артист на тази или онази телевизия. Така и Националният празник 3 март е национална собственост и радост! Попáри ме това, че някой може да те изтрие поради PR или бизнес решение – защото 15 години пот и кръв в буквалния смисъл бяха изтрити“,споделя Валери Йорданов.

Освен че е един от главните и в друга пиеса със запазено място в родната класика – Петлето в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Валери непрекъснато прави опити за летене и извън сцената на Народния театър. В планината, в екстремните спортове, в работата с личности, които другите смятат за неспасяеми, те обикновено са успешни. Безпокои го обаче необяснимото застопоряване на филмовия му проект Call me Shakespeare, или

„Шекспир като улично куче“

„Много продължава тоя опит и почти ми се счупиха крилете да махам напразно и да се мъча да излетя с верига на краката“, картинно се изразява режисьорът на „Кецове“. „Дебютът с „Кецове“ ми отне 8 години от написването на сценария до премиерата, а сценарият на „Шекспир...“ написах веднага след нея, през 2011-а – така че смятайте...“ През 2014 г. проектът печели държавна субсидия за реализацията му, а сценарият е селектиран от европейската програма ScripTeast в 10-те най-добри измежду 187 сценария от цяла Източна Европа, за да бъде представен на кинофестивалите в Кан и Берлин. В Кан го харесват френски продуценти, които искат да откупят правата за заснемане, ала Йорданов благодари за комплимента и учтиво отказва, защото иска да го заснеме той. „Имахме копродуценти от Чехия, които загубихме, след като 4 години и половина чакаха тука някой в държавата да каже: почвайте снимки. Това може да стане след 2 месеца, само че отново ни бавят. Предстои ми и да правя 3-ти кастинг, защото младите актьори, които бях избрал, междувременно остаряха, улиците в София се промениха и пак започвам отначало... Това е пълен абсурд, параграф 22“, казва Валери. А историята, пълна противоположност на „Кецове“, наистина си струва: градска, „мръсна“, urban, с много улични боеве и същевременно с мотиви от Шекспировите пиеси. При това сценарият е допълнително обработен на 10-дневен уъркшоп в средновековен замък в Полша заедно с проф. Том Ейбрамс – най-изтъкнатия преподавател по сценарно писане в една от най-скъпите школи в Лос Анджелис, и от още няколко специалисти в бранша с по 1-2 оскара зад гърба си.

Докато се завърти камерата за филма му, в продължение на доста седмици светлоликият актьор ще влиза в българските домове през тв екрана с кримисериала на Нова „Дяволското гърло“. Два месеца и половина той и колегите му от поредицата са били потопени в магията на Родопите, за да заснемат един от най-качествените телевизионни продукти в последните години. Валери намеква, че „ченгетата от втора линия“, какъвто е неговият герой Манол Попнеделчев - Попето, скоро ще са на първа писта и ще изплуват интересни факти от живота им. „Заради този филм в личен план се разминах с нещо много важно за мен, но не съжалявам“, доверява Йорданов и обещава, че нататък сюжетът на „Дяволското гърло“

ще се развие много неочаквано и лудо

Що се отнася до неговото всекидневие извън прожекторите, хвърлянето в крайности изглежда отминал етап. „Вече не съм от хората, които търсят безсмислени рискове“, уверява Вал. Преди да се случи трагедията с алпиниста Боян Петров, двамата с него са имали разговор за следващо изкачване заедно. „Боян имаше мотив да докаже, че може да си по-силен от диабета. И го доказа… Години – с всичко, което правеше. Убеден съм – било е инцидент. Във филма „Служебно положение ординарец“ има реплика: „Бъдещето винаги е на младите, настоящето – никога.“ Аз бих искал да помогна на младите хора у нас да опровергаят тази реплика“, казва той.

В момента Йорданов репетира в Народния с македонския режисьор Деян Пройковски „Братя Карамазови“ по Достоевски – мащабен проект с първите сили на трупата. Заинтригуван е, макар че като активно четящ от дете е на мнение, че някои книги е добре да си останат книги. „Всичко, с което професията ме среща - от Достоевски до Шекспир, ми носи опит като актьор. Но предпочитам да играя в нашите неща, с наши герои в нашата история“, категоричен е той.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Създателят на комисар Монталбано в критично състояние в болница

Световноизвестният сицилиански писател Андреа Камилери – създател на хитовата криминална поредица „Комисар Монталбано“, е бил приет вчера в реанимацията на римската болница „Санто Спирито“ в много тежко състояние с кардиологични и респираторни проблеми, съобщи агенция ANSA.

БГ модернизмът забъркан в нов вид плагиатство

Скандал тресе артсредите у нас, след като се оказа, че поне няколко от творбите, показани в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“, са нагли фалшификати, а за още доста от тях витаят съмнения, че са такива.