Ваятел-ветеран посрещна юбилей в 170-годишна къща
3

Ваятел-ветеран посрещна юбилей в 170-годишна къща

85-годишният Георги Върлинков стяга трицевка ZU за лов на диви прасета в горите край село Долна студена

В строена преди 170 години къща в село Долна Студена, русенско посрещна своята 85-та годишнина скулпторът – ветеран Георги Върлинков, автор на няколко от значимите паметници-монументи, сред които са  величественият „Септември 23-а“ край град Мъглиж и фигурата на Христо Иванов-Големия, най-близкият приятел на Левски и смятан за негов „вътрешен министър“ във Велико Търново.

Завършилият художествената академия през вече далечната 1966-а при професорите Марко Марков и Иван Мандов майстор на длетото признава, че никога не е събрал куража да представи творбите си в самостоятелна изложба. Преди десетилетия купил къщата в Горна студена, където го поканили да направи паметник на загиналите в Пражкото въстание /5-9 май 1945/ местни жители с мисълта някой ден да подреди там собствена галерия, но това така и не се случило и повечето отливки си стоят в софийското му ателие. Сред тях е и първият вариант на фигурата на д-р Рашко Ханджиев, която до преди 30 години красяла фасадата на Втора столична градска болница. След промените през 1989-а обаче сменили името на  здравното заведение и фигурата потънала в небитието по идеологически причини.

„Нарочиха го за комунист, а той е лекувал ранени и от двете страни на фронта по време на Испанската гражданска война“, с тъга в гласа коментира случката  бай Георги и признава, че от десетина години заради ставни проблеми е оставил встрани чука и длетото.

Почти от тогава обаче се е заел с оформянето на книги, негово е оформлението на луксозен том – сборник за делото на свети Климент Охридски, на него разчита и редколегията на годишника „Светилник“, издание на дружеството за българо-индийско приятелство.

Въпреки ставните неволи и необходимостта да използва две патерици юбилярът не се отказва от участие в ловни излети, за първия ден от сезона за отстрел на диви прасета отсега е почистил уникалната си трицевка с немската марка ZU, с която ще застане на пусия по „Пътя на глиганите“ в гориста местност край Долна  студена. Три такива трицевки имало в България, разказва Георги Върлинков. Една била подарена на Тодор Живков, другата била за баш-стрелеца на НРБ Пенчо Кубадински, а третата някогашният първи на ГДР Ерик Хонекер подарил на академик Ангел Балевски, по него време председател на БАН.

Той не знае дали академикът е имал успех с трицевката, защото я купил „от втора ръка“, оръжието било прибрано от полицията след 10 ноември 1989-а и след това го обявили за разпродажба.С нея новият й собственик на няколко пъти повалял класни екземпляри, главата на един от трофеите е препарирана в селския му дом.

С усмивка Георги Върлинков си припомня за донякъде комични случки около негови творби, при откриването например на паметника „Знаменосци“ в село Тодоричене, Ловешко високопоставена тогава „другарка“ запитала защо знаменосците не са въоръжени. А той и казал, че не оръжието , а знамето и идеята са важните в борбата.Дали го е разбрала –не знае, но повече не попитала за въоръжението.

Негова работа е и барелефът, украсяващ централата на „Кинтекс“, а творбата му, посветена на светите братя Кирил и Методий може да бъде видяна във фоайето на УНИБИТ.

За монумента край Мъглиж си спомня, че работил над него заедно с архитектите  Стефан Попов и Рада Пенчева – архитекти и художника Стефан Гацев като консултант.Високата 15 метра статуя била изработена от специална неръждаема стомана, отливането през много перипетии станало в някогашната Централна ремонтна база при „Мини Марица изток“ в Раднево.

В приемателната комисия бил големият актьор Стефан Гецов, родом от Мъглиж. В журито пък за избор на автора били имените професори  Иван Фунев и  Секул Крумов.

 Цели 9 години продължила работата: решението за издигането било взето на 2 ноември 1970 и било заради наближаващата 50-та годишнина от събитието през 1923-а, но официално лентата прерязали през 1979-а. Към 80 000 лв тогавашни пари е струвало създаването на монумента, средствата били от специална бюджетна сметка на културното ведомство. Само доставката на специални електроди от тогавашната Федерална република Германия  отнела месец, на площадката докарали единствения по онова време у нас автокран с  50-метрова стрела.

В деня пък, когато заварчиците монтирали главата заблудена осколка от снаряд „ожулила“ металната фигура и паднала в близката гора. Оказало се, че на съседния полигон върви учение и някой задал погрешни параметри на стрелците. Ако не бил паметникът шрапнелът като нищо щял да нацели центъра на градчето, където по онова време играели дечица.

Художникът  и екипът му си разделили хонорар от 32 000 лв,който им бил изплащан на части през години. С последната „порция“ Върлинков  си купил лек автомобил „Жигули“, който все още е в движение.

За юбилея си Георги Върлинков си пожела само живот и здраве и най-вече да посреща с усмивка случващото се.Колкото за новия ловен сезон – с усмивка казва, че трофеят му е сигурен, защото знае пътя на глиганите.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.