Л уковиците на зюмбюли, нарцис, колхикум, лалета, гладиоли, лилиуми и др. се изваждат ежегодно. Така се повишава размножителната им способност. Ако това не се прави, те ще се продълбочат (ще слязат по-надълбоко в почвата), а това води до издребняване на цвета, до затормозяване на растението и до постепенното му отмиране след няколко години.
Луковиците на зюмбюли, нарцис, колхикум, лалета, гладиоли, лилиуми и др. се изваждат ежегодно. Така се повишава размножителната им способност. Ако това не се прави, те ще се продълбочат (ще слязат по-надълбоко в почвата), а това води до издребняване на цвета, до затормозяване на растението и до постепенното му отмиране след няколко години.
Малките
Тази операция се извършва през периода юни-юли в определена последователност - първо за растения с малки луковици, а след това за растения с по-големи луковици. Грудките и луковиците на гладиолите, лилиумите и туберозата се изваждат през октомври-ноември, непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.
Кокичетата, синчецът, фритиларията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Вредно
Важно е да се избира точното време за изваждане на луковиците. Най-вредно е да се прави веднага след прецъфтяването. Трябва да се изчаква листата да пожълтеят – не да изсъхнат, а да са все още меки. Пожълтелите листа подсказват, че луковиците са се развили напълно и са готови за съхранение.
На сянка
След изваждането луковиците не бива да се държат на слънце, а се пресушават няколко дни на сянка. Почистват се от старите люспи и се отделят дребните луковички. Добре е всеки сорт да се прибира отделно и да не се смесват.
Така подготвени, луковиците следва да се съхраняват до следващия сезон в помещения с добра вентилация и подходяща температура. Влагата, а така също и сухият въздух се отразяват неблагоприятно върху луковиците. Ако се допусне пресушаване при съхранението, след засаждането им те ще имат слаб и беден цъфтеж.
Суха кърпа
Луковиците и грудките се съхраняват в избени помещения. Предварително трябва да се почистят от почвата и със суха кърпа да се подсушат. А след това се сортират по големина в щайги.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър около 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на ширината, а дъното им има диаметър, не по-голям от 1 см). Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5 – 0,8 см. Понеже дребните грудки са покрити с твърда прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър по-голям от 5 см са долнокачествени, а по-дребните от 1 см се използват главно за размножаване. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.
За всички цветя влажността на въздуха в помещението за съхранение трябва да бъде 60-70%.
Размножаване
Сортирани и съхранени по описания начин, те се засаждат през август – септември - октомври, а при подходящи атмосферни условия и през първата половина на ноември.
Луковиците на цветния вид колхикум (кърпикожух) се засаждат в началото на август на дълбочина 6-8 см и на разстояние около 8 см.
Зюмбюлите, лалетата, нарцисите се засаждат през септември - октомври и в началото на ноември. Почвата се обработва на дълбочина 25-30 см. Луковиците се засаждат на дълбочина 10-15 см, а разстоянието помежду им е 15-20 см.
Монитор
