0

А ко в градината мястото за садене на картофи е съвсем ограничено, пробвайте да ги отглеждате по метода на американския професор Джейкъб Митлайдър.

Ако в градината мястото за садене на картофи е съвсем ограничено, пробвайте да ги отглеждате по метода на американския професор Джейкъб Митлайдър.

Градинари, които са го направили, твърдят, че от 150 квадратни метра могат да бъдат събрани цели 700 килограма картофи! Най-голямата разлика в сравнение с традиционните методи е, че лехите се правят много тесни, а междуредията са много широки. Изчисления сочат, че при това положение лехите заемат една трета от цялата площ, но дават с 15% по-богата реколта.
Най-напред е необходимо да бъде избран добре участъкът, на който ще бъдат засадени картофите, и да бъде подготвен от есента, като се прекопае и се почисти от корените на бурените. Ако почвата в градината е твърде плътна, преди прекопаването трябва да се разхвърля пясък, а при подходяща почва е най-добре заедно с прекопаването да се вложи прегорял тор.


Лехи
Рано напролет парцелът трябва да се раздели на лехи, като ширината им е до 45 сантиметра при всякаква дължина. Разстоянията между лехите да бъдат най-малко 60 сантиметра, а в идеалния вариант около метър.
Наторяваме само тесните лехи, а след това ги прекопаваме, като разстоянията между редовете може изобщо да не се пипат – това значително облекчава работата. За по-лесно подхранване и поливане на растенията лехите се ограждат от двете страни с дъски с височина 10-15 сантиметра. Дупките за полагане на семето се разполагат шахматно на разстояние 30 сантиметра една от друга, като 8-10 сантиметра дълбочина е напълно достатъчна. Във всяка дупка се сипва по една лъжица биохумус.
По-нататък грижите за картофите са обичайните - редовно поливане и унищожаване на бурените и вредителите. Разрохкване и окопаване обаче не се налага, няма нужда и от полагането на мулч.
Срокове
Важно е обаче да не се пропуснат сроковете за подхранване. Първото се прави при поява на кълновете, второто – при височина на зеленината от 10-15 сантиметра, а третото преди цъфтежа. За целта проф. Митлайдър е използвал специални смеси. Първата се състои от 40 грама борна киселина и 5 килограма доломитово брашно, като на всеки метър от лехата се влагат по 100 грама. Втората се прави от 500 г магнезиев сулфат, 600 грама нитрофоска, 1400 грама амониева селитра, 1100 грама калиев сулфат, 5 грама борна киселина и 5 грама молибденова киселина, а на всеки линеен метър се влагат по 50 грама от сместа. Между другото, ако по краищата на лехите бъдат засадени други култури, като моркови, лук, зеле, картофената реколта няма да пострада изобщо.

Отглеждането върху слама пести окопаването

Друг алтернативен метод е да отглеждаме картофи в слама без окопаване.
По този метод могат да се отглеждат не само всякакви клубени и кореноплодни (картофи, моркови, цвекло, ряпа, пащърнак), но и други зеленчуци, като лук, тиквички, домати, патладжани и дори цветя. Методът дава отлични резултати и при отглеждането на ягоди и пъпеши. Този метод има редица предимства: не се налага да се окопават културите, защото зародишите на плевелите са покрити със слама, до тях не достига светлина и те не израстват.
По същата причина не се налага да се пръскат с пестициди и продукцията отговаря на стандартите за екологичност.
В процеса на отглеждане на растенията сламата започва да гние и ако след прибиране на продукцията тя се заоре в почвата, ще я обогати с хранителни вещества и не се налага да се тори земята.
Прибирането на реколтата от кореноплодните става изключително леко с изскубване, без да се налага да се копае с права лопата или вила. Освен това зеленчуците са предпазени от всякакво нараняване при изваждането и са почти чисти. Не е нужно да ги миете преди съхраняване в хладни и тъмни помещения.
Картофите и другите кореноплодни не се нападат от червеи, които да ги пробиват и повреждат.
Когато се отглеждат картофи по традиционния начин, в пръстта остават много дребни картофчета, които на следващата пролет прорастват и пречат на новите култури, които сме засадили на тяхното място съгласно правилата на сеитбообращението. При отглеждането в слама есента ще успеете да приберете и най-дребното картофче.
При отглеждане на картофи в слама температурата около семената е по-висока с близо 10 градуса в сравнение с отглеждането по традиционен начин в почвата и може да отгледате по-ранна реколта. Отглеждането на зеленчуци върху бали от слама е метод, който изисква най-малко физически усилия и е подходящ за хора със заболявания на гръбнака и краката, защото не изисква навеждане ниско до земята и работа с лопата и мотика.