Магазинът за дрехи втора употреба е пръв приятел на родните театрални художници и костюмистите в киното. Да облечеш един персонаж на сцената или на екрана с находки от бездънната съкровищница на секънд хенда пести време и средства от бюджета на продукцията.

Особено що се отнася до мъжкото облекло, което по-принцип е по-сложно и по-трудоемко за изпълнение, макар отстрани да не изглежда така. Мъжки костюм например се прави с 2 или 3 проби, което изисква поредица от дни, а стойността му при изработка в театъра излиза 100 лева минимум с всички компоненти – материали, труд и т.н., обяснява известният сценограф Петър Митев. В замяна на това в магазините втора ръка нерядко може да се намерят качествени и маркови мъжки костюми, включително от елитните брандове „Дзеня“ и „Армани“, дори и за 20 лева, когато стоката се продава на килограм. Подобно е и съотношението при официалните фракове и смокинги за спектакли из живота на висшето общество: Митев се е натъквал на

фракове и смокинги за по 50-60 лева

бройката, докато поръчката им при външен специалист – опитен шивач, би струвала поне 200-300. Простата сметка показва, че в секънд хенда е 5 пъти по-изгодно. Има обаче и немалко куриозни случаи, когато манто, за чието ушиване се плаща толкова, може да се намери втора употреба в последния ден на падащите цени за 2 лева.

Шивачите във филмовите продукции са доста скъпоплатени и не си струва дрехи за съвременни истории да се шият изцяло от тях, освен ако няма някакви специфични изисквания – в пъти по-евтино е да се купят от втора употреба и да се преправят. Даже една носена забрадка да се вземе под наем от филмовия гардероб, би коствало в пъти повече, отколкото ако се купи на старо, изтъква Донка Дряновска-Павлова, която над 15 години свещенодейства над костюмите в наши и чуждестранни филмови и тв продукции.

Времето и цената обаче не са единствените аргументи, заради които театралните и филмовите художници костюмисти обичат да се ровят в щендерите и кошовете на секънд хенда. „Заради реформите театрите за съжаление се обезкръвиха откъм добри шивачи и моделиери. А ние, художниците, не можем да кроим. Можем да измислим силуета, но моделиерът трябва да реши технологично как да се изработи. И липсата му често ни налага да прибягваме до услугите на магазини втора употреба“, отбелязва костюмографът Петър Митев. Да не говорим, че в много постановки героите трябва да носят кожени палта – дреха, която изобщо не може да се реализира в условията на театралните ателиета. Тогава отново втората употреба идва на помощ с предложения за 100-150 лева. „И в нормалните магазини могат да се намерят евтини качествени тоалети при намаления и промоции, така че

цената невинаги е определяща

Това, че дрехите са носени, а не току-що купени от магазина, във филмите винаги придава автентичност и реализъм, затова е предпочитано. Иначе трябва да се организира тяхното изкуствено състаряване“, казва Донка Павлова.

В обикновените магазини дрехите са последен писък на модата, но не всички персонажи във филмите следват тенденциите – за баба, която храни кокошките на село, втората употреба е по-добро решение. Като капак, броят на моделите от колекциите в „нормалните“ магазини е ограничен и има опасност в два едновременно снимани филма различни герои да се появят с еднакви одежди. Да не говорим, че при снимки в киното сюжетът невинаги е ситуиран в сезона, който тече в момента навън – в този смисъл в секънд хенд обектите е по-вероятно да намериш палто през лятото, изрежда още доводи в тяхна полза Павлова.

Костюмографите може да интерпретират по свой начин старата дреха и тя да бъде използвана като база за последващи творчески намеси според характеристиката на героите и спецификата на драматургията. Въпрос на творческо решение е конвенционалната дреха втора употреба да се „театрализира“ допълнително. Понякога костюмистите купуват кожени палта, рокли и шалове от качествена вълна или коприна оттам, само за да използват материала за детайли на някой костюм. Интересуват се и от интересни аксесоари – вратовръзки, шапки и други дреболии. Второупотребниците дават много и на хората, които обзавеждат декора в киното и театъра. Там те намират невероятни съкровища – завеси, покривки, възглавници, които биха изяли половината бюджет на продукцията, ако се купят от редовен магазин.

Още по темата четете в хартиеното издание на "Монитор"!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

По 7 неосигурени се лекуват във ВМА и „Пирогов“

Касата плаща 650 лв. за лечение на коронавирус

По 7 неосигурени се лекуват във ВМА и „Пирогов“

650 лв. ще изплаща Националната здравноосигурителна каса на болниците за лечението на инфектирани с коронавируса COVID-19, съобщиха от там.

Сачева: Социалната система ще издържи натиска до 13 май

Системата за социално подпомагане, за обезщетения при безработица, пенсионната система, са системи, които съществуват от години и са готови да издържат на натиска. „Нямам съмнение, че ще направим всичко за да минем заедно през кризата“. Това Заяви Деница Сачева пред Нова.