Подмениха поразени от мълнии кръстове на катедрален храм в Стара Загора
5

Подмениха поразени от мълнии кръстове на катедрален храм в Стара Загора

Лъснаха паметник на Левски край метоха, където е учил Апостола

С нови, изработени от неръждаема стомана кръстове се сдоби старозагорският катедрален храм „Свети Николай Мирликийски и свети цар Борис Михаил“, който е осветен през далечната 1909 година и от тогава не му правени сериозни ремонти по куполите на камбанариите.

Двата стари кръста се оказали сериозно корозирали и повредени от мълнии през изминалите десетилетия, имало опасност да се срутят върху главите на богомолците от 25-метрова височина, коментират свещениците от храма, които наблюдават монтажните дейности. Новите са копия на старите, спазени са всички изисквания на канона.

Храмът има построен в близост до мястото, където се е намирала изпепелена по време на Руско – турската освободителна война черква,основният камък е бил положен през 1896-а година като теренът бил предоставен за църковни нужди със специален княжески указ под №311 от 4 юни с.г.

Строителството ставало на части, с някои от предприемачите избраната строителна комисия се разделила заради забава или лошо качество, но в крайна сметка храмът бил завършен и осветен на 20 декември 1909-а.

Първи архитект е бил завърналият се от чужбина Алекси Начев, който в известна степен съчетал  външните форми от различни европейски църкви, за да създаде базилика с размери 33х22 м и височина 17,5 м.В църковната кондика са записани като баш майстори Колю Ганчев и Драган Марангозов от Трявна.

Малко след освещаването, на 10 март 1910 година,  при разкопки в градската градина в близост до кметството пазачът Руси Запрянов намерил изработен от сребро печат, на който имало образа за свети Николай  и надпис:“1834 г. ПЕЧАТ ЦЕРКВЕ СВЯТОМУ ОТЦУ НИКОЛАЮ“, най-вероятно принадлежал на опожарената черква.Пак от кондиката става ясно, че строежът струвал 180 00 лв без в тях да влизат 30-те хиляди , дошли от облигационен заем , теглен през 1903-а и изплащан в продължение на две десетилетия. От 2018 година храмът е със статут на катедрален, пак тогава е направено цялостно почистване и реставрация на стенописите и основните икони от художника – реставратор Лука Делийски.

Докато вървеше подмяната на кръстните знаци започна  и цялостна консервация и ремонт на паметника на Апостола на свободата в близост до църквата „Свети Димитър, Солунски чудотворец“.

Работата е възложена на художник-реставратора Никола Стоянов от Пловдив,използват се съвременни методи чрез механично ,парово и химическо третиране на повърхностите.

Паметникът  е осветен през 1976 година от тогавашния митрополит Панкратий, изработен е от скулпторите Любомир Петров и Петър Куцаров  с участието на арх. Иван Райнов. Използвани са 4 гранитни блока с общо тегло около 12 тона, бронзовата глава  тежи 600 кг. Посветен е на старозагорския период на карловеца, който прекарва в Града на липите от 1855 до 1858 година, тук се обучава за свещеник при Атанас Илиев и дори пише богословски трактат. За тези години от живота на Дякона напомня и фреската на проф. Никола Кожухаров и съпругата му Невена в черквата.

Според реставратора забелязва се леко отклонение на каменните блокове от централната ос, но на този етап не се налагало демонтирането им.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.