В спортната изолация времето става психологическо бреме
3

В спортната изолация времето става психологическо бреме

Доктори алармираха за сериозни проблеми при състезателите

Психологическа травма, която е много по-сериозна и от най-тежката физическа контузия. Това рискуват състезателите във времена на спортна изолация и домашна карантина, предупреждават спортните психолози, които активно работят за минимизиране на щетите. Много спортисти и футболни отбори наеха специалисти, които да се опитат да помогнат в борбата с депресията, тревожността и цялостния психологически разпад.

Безспорно най-тежко социалната изолация се отразява на колективните спортове и най-вече във футбола. Експертите са категорични – мнозинството футболисти не знаят как да се справят с този проблем, а неглижирането му може да доведе дори до съсипване на кариери.

Първи до специализираната помощ на спортни психолози – само 2 дни след спирането на Висшата лига, прибегна ръководството на „Ливърпул”. Причината е ясна – коронавирусът сложи прът в шампионският поход на мърсисайдци, които бленуват титлата вече 30 години. Отборът на Клоп беше само на 2 победи от жадувания успех, когато първенството бе замразено, а Салах и компания – пратени по домовете. Английските медии подхраниха психологическия удар с всекидневни спекулации как „Ливърпул” няма да дочака титлата, защото сезонът няма да се поднови и няма да бъде обявен шампион тази година.

Някои клубове също се изказаха в подкрепа на подобно шоково решение, като истерията приключи с намеса от УЕФА. Евроцентралата бе категорична – ако първенството не може да завърши, временното класиране се обявява за финално. Малко след „Ливърпул” спортни психолози започнаха всекидневна работа с играчите на „Арсенал”, „Манчестър Юнайтед” и „Фулъм”.

Един от терапевтите – Кевин Джордж, който е и бивш футболист на „Уест Хем”, обясни какви са проблемите и начините за разрешаването им.

Според него става въпрос за…химия.

 „Липсата на футбол за играчите води до недостатъчно количество на допамин в кръвта. Въпросното вещество се отделя при процес на удовлетворение и вълнение, като големи количества от него са отговорни за чувството на щастие. Отсъствието на мачовете от ежедневието обаче ще доведе до все по-чести случаи на депресия, защото допаминът го няма. Този период на невиждана самоизолация, на социално дистанциране и буквално затваряне вкъщи ще е голям тест за навиците на хората. За мнозина това е възможност да прекарат време вкъщи с любимите си хора, но за други това носи страх от неизвестното.

Този страх е много характерен точно за футболистите, но и за феновете, защото всички те в момента са без един от главните си стимуланти в ежедневието. Колкото повече време минава в тази извънредна ситуация, толкова повече ще чуваме за занижен ентусиазъм и липса на мотивация за правенето на най-обикновени неща. Мозъкът ти е свикнал на определени дейности и сега когато тези части от мозъка, отговорни за тези неща, не са активни, те „заспиват“, обяснява Джордж.

Подобна е ситуацията и в другите отборни спортове, в които куп състезатели се оплакват от безпокойство и напрежение.

След първоначалните щастливи моменти на домашен релакс следва сериозен сблъсък с излишъка на физическа сила.

Енергията досега е била изразходвана в тренировките, но макар състезателите да се опитват да наваксат с индивидуални занимания, социалната изолация от съотборниците им се отразява тежко.

Бившият английски национал по ръгби Джони Уилкинсън разкрива, че е търсен за помощ от настоящи състезатели, които трудно понасят изолацията. „Обаждат ми се момчета от националния отбор, които са силно притеснени, защото усещат негативните последици. Те буквално се чувстват панирани и в безизходица, признават за апатия и начални етапи на депресия. Разбирам ги много добре – за тях огромна част то живота им е спортът, а когато той липсва, на практика се получава един изключителен психологически срив. Състезателите си имат поставени спортни цели, които преследват с тренировки, ежедневието им има ясна програма, в която социалните контакти са ключови.

Изведнъж обаче сякаш някой изтръгва фундаментите изпод краката им и спортистите започват буквално да пропадат емоционално.

Някои се спасяват чрез пръскане на пари, други посягат към вредни храни, алкохол, агресия – все навици, които поставят под съмнение цялата им кариера”, споделя Уилкинсън, който е категоричен, че не всички ще успеят да се справят с кризата, чиито реални последици тепърва ще се проявяват.

 

 

В индивидуалните спортове изолацията може да е полезна

За разлика от колективните спортове, където изолацията води до сериозни проблеми, състезателите в индивидуалните спортове могат да извлекат доста позитиви от извънредното положение. Психолозите са категорични, че в тези времена тенис състезателите например могат сериозно да подобрят важни компоненти като концентрация, психическа устойчивост и мотивация. Топ тенисистите имат шанс да поддържат форма, без да им се налага да прибягват до екзотични заместители като жонглиране с тоалетна хартия, както направиха футболистите.

Много от тенисистите успяват да намерят кортове (някои имат собствени такива в домовете си), на които да правят спаринги, а в останалото време се отдават на психически релакс и медитация. Така например маестрото Роджър Федерер не пропусна да се похвали в социалните мрежи, че оползотворява напълно открилото му се свободно време. Швейцарецът продължава да поддържа форма, а освен това намира опора в семейството си. „Не бих могъл да си представя какво щях да правя, ако нямах толкова прекрасни хора около мен”, признава Федерер, давайки ключа за справяне с психологическата криза – контакти с позитивни хора, които да те държат здраво стъпил на земята.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.