В село Войвода градините са подредени като войници
4

В село Войвода градините са подредени като войници

По 16 т плод вадят от малка градина

В село Войвода, Шуменско всички са свързани със земеделската работа.

От зърнени култури, през трайните насаждения от череши до ябълки и грозде, после пчеларство и лавандулови полета.

В сезона на черешите се срещаме с трима от земеделските производители, които имат пълни със завързал плод градини.

Първият е Талиб Талиб, който е само на 34 г., лесоинженер. Неговата градина се е ширнала между два от хълмовете около селото. Черешите са подредени като войници, белнали са стъбла, а клоните им са натежали от плод в очакване на сезона.

Талиб

Талиб Талиб е земеделец първо поколение и още като ученик в гимназията от стипендията засадил първите 5 дка биочереши, които отглеждал 5 г. Днес има 90 дка насаждения, които гледа конвенционално и още 500 дка зърнени култури. Талиб разказва, че обича земеделската работа и я работи като хоби, в събота и неделя и след работно време.

Отглеждам от ранните сортове Ван Бинг до късните Сънбърн и имам плододаване от края на май до началото на юли. Как се справям ли? С добро планиране и много работа. Планирам си добивите още през септември предишната година, защото работата с прекупвачите е трудна, процесът е безкраен. Част от дейностите са механизирани, а беритбата, е ръчна. Като започне черешоберът идват работници от всички съседни села в района чак до Венец и Каолиново, цели семейства. Като почне кампанията тука става като на панаир – със сладоледаджии и скара, смеем се, разказва Талиб.

Договори

Талиб Талиб работи с еднодневни трудови договори. На някои от берачите им осигурява или покрива транспорт, като плаща за обрана продукция. Тази година не вярва реколтата да е по-слаба от миналата. Проблемите с работната ръка не са новост за никого, според него. Има хора, които започват в 5 часа брането, има други, които в 10 часа казват, че изкараното дотук им стига и си тръгват. Остатъкът до надницата по еднодневния договор го поемам аз, споделя Талиб Талиб.

По-голямата част от продукцията реализира на кооперативни пазари за прясна консумация в региона – Шумен, Варна. Пазарите сам си ги е разработвал в продължение на години. Прекупвачът е един за региона и общо взето диктува условията. Ние сме малък пазар и малък производител, всичко зависи от реколтата в Турция, Гърция и Италия. Изкупната цена я научаваме един ден преди да започне беритбата, а като дойде време за предаване на стоката винаги има отбив поради някаква причина. Да не говорим за разплащането, то се проточва във времето с месеци. Така накрая стигаме до 90 стотинки/кг, казва Талиб.

Юсмян

Юсмян Али е фермер с 45 г. стаж в земеделието. След ликвидацията създава свое стопанство. Той разказва, че черешите от село Войвода са били много известни с качеството си. Не случайно през 90-те години тук в селото беше цехът за компостиране на черешите на италианеца, а днес се намира в с. Катуница, разкрива любопитни факти за овощарството от най-новата ни история стопанинът. Първата градина на Али е била 15 дка, а след това засажда още 20 дка. Четири сорта череши бере – от 25 май до 30 юни. Понякога е имал добив от 2 тона от дка, миналия сезон са постигнали по 1 тон от декар. Качествените череши ги пласират на борсата във Варна, дори в Румъния, а останалата част е за преработка. Всеки ден следя културите – от какво имат нужда, как се развиват. За тези 30 години мога да си преброя часовете сън – всичко преминава през моята глава, всички длъжности ги съвместявам аз. Ето, че и синовете са включени равноправно в стопанството и всички дейности, така им предавам знания и бизнес, споделя радостта си бащата. Доволен съм, че се интересуват и занимават със земеделие, не са по чужбина, те се оправят с техниката, а тя е сериозна инвестиция - и показва модерните машини в стопанския двор навън. Освен черешите Юсмян гледа и 1200 дка зърнени култури и показва от прозореца терасите с ореховите градини под могилата, които отглежда по биологичен начин.

Ловец и фермер

Къде ли не обикалях през годините и работих – Румъния, в Германия, в Англия бях, разказва 34-годишният Ведат Ведатов. Накрая се връща в България и създава своето стопанство. В него обаче на първо място са пчелните кошери, после е ловната страст на Ведат и малка черешова градина. Доволен е от добива - 16 тона общо са извадили през 2019 г. Ниската изкупна цена все е проблем тук, но така е, ние сме малки производители, а почти половината се плаща на работника, споделя младият стопанин. Очакват тази година да е още по-добра от миналата. Настъпи ли времето на черешите, селото се превръща в малък панаир. Ние нашите 8 декара ги обираме за 7-8 дни, не можем да си поемем въздух, за сън да не говорим. Работниците идват в 5 часа и започва деня – с врява и разправия за „по-добра череша”, за маси, за касетки, за какво ли не. А хората берат – имам работници, които за ден набират 280-300 кг череши. При офанзивата цялото ни семейство е на разположение – майка прави кафе в 10 часа, сладоледаджията е тук специално за тях, трябва всичко да се наблюдава, даже да не се карат. За 30 работници мобилизирам още 10-ина приятели да помагат и наблюдават. Пласирам само на едро и съм спокоен за сега. Тази година очаквам около 10 тона и, надявам се, по-добра цена, казва Ведат.

Плановете са му да си направя капково напояване към градината, че тук сушата е проблем. От скоро се захванал и със зърнени култури, искал да се пробва дали може да се справя и с това.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.