В РАМКИТЕ НА 5 ГОДИНИ: Само 13 от 1011 начинаещи учители не са напуснали системата (ТЕМАТА)

В РАМКИТЕ НА 5 ГОДИНИ: Само 13 от 1011 начинаещи учители не са напуснали системата (ТЕМАТА)

Само 13 от 1011 начинаещи учители, които са започнали през 2014-а, не са напуснали работа след 5-ата година от назначаването си. Те излизат поетапно от системата, но още след първата година напусналите са 653, или 2/3 от всички. Това сочат данните от проучване на Световната банка относно броя на начинаещите учители през първите им 5 последователни години в образованието, които бяха представени по време на кръгла маса на тема „Пътна карта на политиките за учителите”.

От оставащите след първата година в клас 358 начинаещите учители след втората напускат още 72% и така за третата година остават само 38 педагози, постъпили на работа през 2014-а. Повече от половината от тях също решават да сменят професията след още година и така след 5 години в системата остават едва 13.

Положителният момент в статистиката е, че след това се наблюдава едновременно ръст на начинаещите учители и тези, които остават. От започналите през 2015-а работа след една учебна година напусналите са с процент по-малко. От продължителите и втората година 475 педагози мотивацията си губят 304 млади учители. С три години педагогически стаж, преди да се ориентират към нова професия приключват още 235 души, или още 60% от оставащите напускат. След 4 години в класната стая обаче остават само 46 от всички 1322 начинаещи педагози от 2015-а, или 3,5% от тях. През 2016-а работа в системата започват 1617 неопитни учители, а от тях след третата си година в системата продължават 136. Това е двойно повече спрямо тези, започнали 2014. От тези, които влизат в клас през 2017, продължилите работа след втората си година са 6 пъти повече спрямо тези от 2014-а, или 680 от 2009 новопостъпили. За 2018-а статистиката е още по-добра. При 3971 започнали след една година в клас напуснат само 23%, а продължаващите са 3059. Това вероятно е резултат от кампанията за привличане на млади хора към учителската професия и повишаването на заплатите в образователната система. По време на дискусията зам.-министър Мария Гайдарова посочи, че през 2021-ва средната учителска заплата е с около 11% над средната работна за страната, докато през 2015-а е била с около 6% под средната за страната. Положителният ефект от увеличението на заплатите обаче може да е временен, ако не се вземат допълнителни мерки за задържане на специалистите в системата, посочват авторите на изследването. Наред с младите педагози, които излизат от системата проблем има и с опитните. От всички 8166 напуснали през 2019-а близо половината - 3393 педагози, са с над 30-годишен стаж зад гърба си. Затова и в доклада е посочено, че системата трябва да намери решения за промяна на тенденциите в текучеството на най-опитните учители. В доклада е посочено още, че едва 18 на сто от начинаещите учители са имали назначен наставник.

По време на дискусията след представянето на пътната карта образователният министър каза, че най-големият ни проблем е, че сме бавни. Защото има и система за квалификации, и учебни програми, и системи за обмяна на опит, МОН разчита на социалните партньори, но въпреки това срещаме трудности при анализа на ситуацията.

„Това, което правим, би било адекватно преди 4-5 години. Трябва да реагираме в рамките на няколко месеца на новите предизвикателства. Бавни сме в реакциите на промените, които се случват с нас. Тези промени ще се ускоряват”, заяви акад. Денков. Затова според него трябва да се изгради нова система, която да прави ежедневен анализ на данните.

„Трябва да се използва аналитичното звено за политиките, да му предоставяме непрекъснато важната информация, но каквото смятаме за важно, трябва да се актуализира на няколко месеца”, заяви министърът.

Педагозите със спецподготовка

за деца, които не знаят български

Занапред, от една страна, трябва да сме готови с устойчивите проблеми. Например всеки нов учител ще се налага да работи с деца, които не владеят български, затова и те трябва да имат такава квалификация. От друга страна, трябва да има отделна система, която да се активира при появата на нов проблем и с това да се променят учебните програми на учителите. Акад. Денков посочи, че и досега продължават квалификациите по новите учебни програми, но не се преподава какво трябва да правят педагозите по време на хибридното обучение. В същото време новите технологии ще навлизат още по-устойчиво. Министърът подчерта, че е много важно да има и обратна връзка от страна на преминалите през програмите за менторство, обмяна на опит, както бъдещите учители след завършването на обучението им. Разработването на план за разрешаване на тези проблеми е едно от първите неща, с които трябва да се захване новото правителство, смята акад. Денков.

Казуси подготвят

по-добре за класната стая

Изпитите на бъдещите педагози пък трябва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към практиката и справянето с казуси от училищна среда, смята зам.-министър Мария Гайдарова. "Подкрепата за новоназначения учител е ключова за оставането му в системата на средното образование и повишаване на престижа на учителската професия", заяви тя.  Преди това обаче е важно как протича неговата подготовка, за да влезе в класната стая.„Обучението на бъдещите учители трябва да е с практическа насоченост относно разбирането на важността на преподаването, обучението и оценяването. Методиката и професионалната етика, рефлексията също са важни. Бъдещите учители трябва да бъдат ориентирани към екипна работа, да правят повече проекти, да имат наставници”, посочи Гайдарова. Според нея реалната практиката в класните стаи по време на следването трябва да е за по-дълъг период, за да имат учителите повече опит. „Този подход би дал високо ниво на отговорност и управляване на професионалните предизвикателства. Това включва менторство, наблюдение и да правят критичен анализ на опита от него, разговори с учители, които имат опит”, сподели Гайдарова.

Световната банка препоръчва

школата да обменят опит

В пътната карта са разписани краткосрочни мерки за квалификация на педагозите спрямо нуждите им и тези на учениците. Световната банка предлага програма за въвеждане на начинаещи преподаватели в учителската професия. Тя ще се основава на наставничество през първите две години в училище и ще включва различни мерки за тяхната подкрепа. Заложени са също обучения за учителите наставници, за да бъдат максимално полезни на по-младите си колеги. Целта на друга програма е постоянното повишаване на квалификацията на учителите с цел преподаването да стане по-ефективно. Тук фокусът е поставен върху повишаване на четивната грамотност на учениците.

Дългосрочните мерки, предложени от Световната банка, включват подобряване на управленския капацитет и преосмисляне на модела за професионално развитие на педагогическите специалисти. Ще бъдат пробирани партньорства между различни училища, в рамките на които учители и директори ще обменят добри практики за обучение и за управление на образователните институции.

От Световната банка препоръчват да се създаде и звено за събиране на данни за работната сила в образователната система, както и механизъм за измерване на компетентностите на база на уменията за преподаване по даден предмет, на дигиталните умения, мотивацията, авторитета, ефекта върху ученето на децата и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.