Понякога имам чувството, че живеем в паралелна реалност. Нещо като в огледалния свят на Алиса, която докато си играе с котенцето Кити, просто решава да види какво има от другата страна на огледалото във всекидневната.

Там, където земята е шахматна дъска, а ние сами решаваме дали ще се включим в играта. И ако го направим, срещаме различни хора по пътя си. Та общо взето обществото ни е в такова положение. Попаднало в плен на агресията, реди своите пешки и в зависимост от играта си прави шах или е матирано. И излиза, че ако си по-слаб играч, просто нямаш шанс да оцелееш. И нещо повече - дори си публично поруган. За да бъде унижението още по-голямо.

Поредното доказателство за това е клип, който се разпространява масово в социалните мрежи. На него се вижда как по брутален начин, без никакъв свян, тийнейджърки пребиват връстничка пред погледа на минувачи. А те минават покрай момичето напълно спокойно, сякаш нищо не се е случило. Нали открай време сме си свикнали да си траем, когато огънят не достига до нашата къща. Пък дори и да гори чергата на комшията. Никой не иска да си търси белята и сам да си създава неприятности. Възрастни хора дори не изпитват капчица жал към жертвата, не се запитват какво се случва. Всеки бърза за някъде си, търчи по своите задачи, а за чуждите не го е грижа. А запитваме ли се какво тогава възпитаваме в децата си? На какви добродетели ги учим, след като сами не се противим на неправдата.

Подрастващи, явно отглеждани в агресивна среда, избиват комплексите си навън и самите те отговарят с агресия. Бият, унижават, публикуват във Фейсбук, за да видят другите колко са велики. Ние самите направихме от децата си варвари. Как няма да е така, след като бием и ограбваме невинни старци. Статистиката сочи, че по трима пенсионери на ден са бити и ограбвани от бандити. Ами какво да кажем за лекарите? Та почти няма ден без нападнат лекар. Свикнахме да ги обвиняваме за всичко и раздаваме юмруци още когато дойдат на адрес. Не за друго, а за да ни помогнат. А как им се отблагодаряваме? В същото време дори не се замисляме, че децата копират нашето поведение. Защото попиват като гъби, докато са малки. Попиват арогантността, агресията, цинизма и обидите. Затова едва ли трябва да се учудваме, че за пореден път гледаме във „Фейсбук“ клип, който показва как момичета бият своя връстничка. Нали преди това са имали модели за подражание. Защото тези деца никой не ги е учил на смирение, на толерантност. Явно не са изпитали топлина и самите те са жертви. Жертви на едно озверяло общество. Общество без ценности и попаднало в един огледален свят. На своето падение.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Има ли Великобритания резервен план заради Борис Джонсън?

Британската конституция не дава ясен отговор на въпроса, който много британци си задават в момента: какво ще се случи, ако премиерът Борис Джонсън, който бе приет за изследвания в болница, след като прояви симптоми на коронавируса, няма да може да продължи да изпълнява задълженията си на премиер.

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Благотворителността, която боде очите (на олигарсите)

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Има ли добро, което да може да бъде изкарано зло? Това сигурно ви звучи философски и отвлечено. Но все пак нека опитаме да отговорим на няколко прости въпроса.

Може ли да бъде лош човек, който помага във времена на незапомнена криза? И от друга страна – могат ли да се нарекат добри и морални хора, които смятат, че парите са по-важни от човешкия живот и броят на жертвите на коронавируса е без значение, ако собственият им бизнес оцелее?