Как дяволът чете Евангелието сме виждали нагледно стотици пъти. Когато обаче в ролята на дявола се изявява банкерът-беглец Цветан Василев през придворната си медия „Банкер“, а Евангелието е Законът за защита на конкуренцията, нещата напълно напускат сферата на нормалността и започват да звучат като във вица за адвоката-счетоводител. Дето го попитали колко прави 2+2, а той затворил вратата, спуснал щорите и шепнешком отвърнал: Колко искате да прави?

Напълно в тази стилистика е най-новият шедьовър на седмичника, който във времената преди кончината на КТБ и скоропостижното избухване на аферата с източения трезор на 4 пъти връчи приза „Банкер на годината“ на Цветан Василев. Последният, четвърти път впрочем беше непосредствено преди да лъсне, че в продължение на години банката е действала под формата на финансова пирамида в полза на мажоритарния си собственик. А той самият да избяга в чужбина от гнева на вложителите, откъдето вече шеста година ни залива с лъжливи защитни тезиси, пробутвани на обществото чрез говорители и журналисти на повикване. Платени, разбира се, с откраднатото от Василев или иначе казано – от джоба на излъганите от него вложители.

В последния си брой „Банкер“ дава своя дан към тази лавина от фалшиви новини, като публикува материал за „Дунарит“. Статията, озаглавена „ВАС се изправя пред капана, заложен за „Дунарит“, реално представлява сбор от опорките, изговаряни от банкера-беглец досега по темата. Като се започне от твърденията за имагинерни връзки между депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски и фирмата, подала жалба срещу опитите на Василев да заграби финансираното с десетки милиони от КТБ военно предприятие чрез ортака си Емилиан Гебрев и фирмата му ЕМКО. И се стигне до твърдението, че решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което бе забранено на ЕМКО да придобие „Дунарит“, защото подобна сделка би създала господстващо положение на пазара, било „откровен слугинаж“. Любопитното е, че това определение се използва от медията само за второто решение на КЗК – от 2019 г., с което беше спряна концентрацията. За първото, което е  от 2016 г. подобна цветиста характеристика няма. Вероятно, защото за разлика от вече цитираното, то обслужваше не буквата на закона и интересите на обществото, а тънките сметчици на Цветан Василев, Емилиан Гебрев и руският им ментор – олигархът Константин Малофеев. Решението от 2016 г. позволяваше въпросната концентрация, стъпвайки на толкова шокиращо жонглиране с цифрите, че се наложи ВАС да го върне на поправителен с конкретни указания експертите на КЗК да си поправят математическите пропуски. Ама според „Банкер“ явно слугинаж е, ако нарушиш интересите на Василев и сие.

Извън вече цитираните опорки, в материала реално има само една непозната досега за публиката теза. Но пък каква! По всичко изглежда, че от екипа на „Банкер“ са решили да се натегнат на любимия си банкер и са произвели истински шедьовър, достоен за вписване в учебниците. В опит да оборят КЗК в твърдението, че сливане на ЕМКО с „Дунарит“ би довело до господстващо положение на пазара и съответно би нарушило антимонополното законодателство, от седмичника буквално зачеркват всички световни стандарти при определянето на това понятие. И ги заместват, за да им пасне с тезата, със свои собствени. Така, ако според де що има икономически светила (и според родното ни законодателство) господстващото положение се определя от процента пазарен дял на свързаните дружества, то според претендиращия за експертни познания в сектора „Банкер“ решаващият фактор е …….броят на работниците в съответните предприятия. „И до ден днешен някак лежерно се подминава въпросът как общо 1800-те работещи в ЕМКО и Дунарит като обединена група ще установят „господстващото положение“ на пазара, когато общо в седемте дружества, трудещи се на този терен, хората са над 18 000“, реди авторът на писанието, докато ние се чудим дали само на финансово подпомогната муза или на комбинация с откровена некомпетентност да отдадем въпросното гениално твърдение. Но докато търсенето на отговора на точно този въпрос отнема време, със сигурност можем да кажем, че текстът дава ясно и много еднозначно обяснение за това как човекът, източил милиардите от КТБ, на 4 пъти бе обявяван за „Банкер на годината“ от същото това издание. Или както биха казали англичаните, ако си имаха Цветан Василев – какъвто банкерът, такъв и "Банкер".

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Огнян и Огнян: Залп с фейкове по Пеевски

Огнян и Огнян са като две капки вода. Съвпадението на малките им имена не е никак случайно. И двамата са агенти на тоталитарната Държавна сигурност. Огнян Стефанов, създателят на сайта „Фрогнюз“, който заработва финикийски знаци като пресцентър на банкера беглец Цветана Василев, си е избрал агентурния псевдоним Академик. Впечатляващо, може би академик по фейкове.

Райчев се провали, изтупаха от нафталина Евгений Дайнов

След като тази неделя олигархичният кръг на подсъдимия Иво Прокопиев пусна червения шаман Андрей Райчев да брани парите му, от нафталина беше изтупан и друг виден представител на света на великите духове - синият му побратим Евгений Дайнов. Той ни се представя като политолог и бард с китара, а в главата му бушуват революции.

„Капитал“ шие лъжи за Пеевски

Денонощни шивашки услуги – това предлага цехът на „Капитал“. След като се пробва като погребален агент - да подкара хората към гробищата, защото важна му била икономиката, олигархът Прокопиев реши да се захване с нещо по-лесно и раздаде надомна работа на подчинените си.