В лаборатория в Техпарка в София студенти от ТУ управляват  хуманоиди с мисъл

В лаборатория в Техпарка в София студенти от ТУ управляват хуманоиди с мисъл

Прилагат наученото на практика, занимават се дронове и роботи

В лаборатория „Изкуствен интелект и CAD системи“ към Технически университет София, която се помещава в София Техпарк, студентите получават възможност да приложат наученото на практика, да се подготвят за своите дипломни и магистърски проекти или да карат своите стажове. Ръководител на лабораторията е проф. Валери Младенов. Обучаващите се в технологичната зала трябва да имат поне имат базови знания в областта на програмирането, тъй като там е по-сложно да навлезеш в материята без предишен опит. В лабораторията не се провеждат обучения на студентите, а практикуват как се работи с даден робот.

Маг. инженер Ясен Йорданов разказа за проектите, с които се занимават в момента. Едно от нещата, по които се работи в лабораторията, е електроенцефалография. Екипите разполагат с най-модерния електроенцефалограф в България. Това, което го отличава от повечето устройства за наблюдение на мозъчните вълни, е ,че той поддържа възможността да се правят изследвания едновременно на двама души. Също така, този електроенцефалограф може да снема едновременно 256 канала, като за сравнение страндартните поддържат 16. С това устройство се измерват електрически импулси, които протичат в мозъка, а благодарение на технологиите след това могат да бъдат свалени и обработени по начин, който да е удобен на работещите с него. Чрез свалените данни могат да следят и болести, например епилепсията. „Благодарение на технологията можем да разбираме за наличие на епилептичен припадък преди той да се е случил. Така можем да предупредим болния да седне, за да не се нарани“, обясни Ясен Йорданов. Благодарение на обработката на данните могат да управляват различни неща с мисъл. Докторантският проект на Ясен е свързан с управлението на хуманоид с мисъл. „Технологията има успеваемост около 70 %. Все пак, всичко зависи от заобикаляща ни среда. Има разлика дали си в лабораторията, когато си спокоен, или се тества пред 1 000 души“, сподели той.

Управлението се случва с помощта на комерсиалния вариант на електроенцелографа – „каска“ за глава с 14 канала за данни и два за референция. Тя снема електрическите сигнали, които минават в мозъка, след което информацията се обработва от компютъра и се изпраща към самия робот. Ако има съвпадение между начина на изникване на мислите с начина, по който е обучен софтуерът, се извършва движението.

В лабораторията разполагат и с електромиографски гривни, които се поставят на ръката, за да извличат цялата информация от нея и движения ѝ. Данните отново се пращат към компютър, като са възможни няколко приложения. Едно от тях е за управления на презентации, тъй като гривната има директна връзка с Powerpoint.

Ако искаме да покажем нещо, си свиваме юмрука. Слайдерите се местят с движения наляво или надясно на китката. Със завъртане и свиване на юмрука пък може да се приближава или отдалечава картинката. Другото приложение е при липса на от истинската ни ръка. Слага се изкуствената ръка по нейното продължение, заедно с гривната и ако си помислим, че искаме да изпълним движение с ръката си, гривната усеща и казва, че искаме да си разперим пръстите.

В Техпарка има и система, с която може да следи движението на определени мускули. Например, ако някой има проблем със свиването на ръката и проблемът е от мускула, може да видят какво е неговото поведение и да се вземат някакви мерки – какви тренировки да прави, за да си възвърне нормалната работа. Това отново се случва, като се снемат електрически сигнали, които минават и се засичат със сензори, а след това се изпращат на компютъра. Благодарение на тях само със свиване на ръката могат да управлява кой да е робот или да се включат лампите в стаята.

Роботът Бакстър, който може да бъде използван и в индустрията, също се помещава в лабораторията към Технически университет. На двете му ръце може да бъде прикачен различен накрайник (за заваряване, четка за боядисване), а след това може да прави нещата, с които се занимава човек, но без да се изморява. Например, Бакстър може да се научи да сгъва дрехи и по този начин да облекчи работата на хората в цеховете за дрехи.

Друго от неговите възможни приложения е, когато роботът бъде хванат, другата му ръка прави същите движения, следвайки я. Самите движения могат да бъдат записвани и след това да бъдат повтаряни многократно. Освен че следва движения, той може да взема и различни детайли в обсега на ръцете си и след това да ги постави на друго място. Този робот има и 3D-сензор и когато, някой застане пред него той засича скелета му и различни опорни точки от него. „До края на лятото се надяваме да направим така, че роботът да повтаря движенията на човек, застанал пред 3D-сензора – да реализираме така наречената “Shadow” функция“, обясни Ясен. Като бъдещо развитие на възможните пред Бакстър са и операциите от разстояние.

Благодарение на това, което разработваме, ако един добър хирург не може да присъства на операция в друг град, но имаме робот с нужните инструменти, то той може да извърши операцията, обясниха конструкторите. Всичко от този проект е в начална фаза и не се знае кога ще е готов.

Освен Бакстър, в лабораторията имат и два робота Нао. Те могат да се използват за грижи за стари хора или обучение на деца на различни езици.

Това е възможно, тъй като роботите разполагат с речник и ако му бъде зададено да казва някоя дума, той я повтаря.

Те могат да влязат и в ролята на преводач, ако му се добави речник на български. Роботите са доста умни и могат да слушат, да виждат, имат сензори за допир и да разбират, когато някой го пипне. Така ако вървят към стената и се ударят в нея, те ще усетят и това ще е знак за тях да не продължават повече нататък.

Друго от заниманията обучаващите се и работещите в лабораторията са дронове. В наличност има с два вида – любителски и професионални. Използват ги за различни задачи, като в момента ги тестват за изпълнението на мисии. Пример за една такава мисия е, когато на дрона бъдат задени GPS координати, до които да стигне и да провери чистотата на въздуха на там.

В лабораторията има и мобилни платформи, които се наричат „Спутник“. Те наподобяват малко на роботчето Wall-E от едноименна анимация. Основното им приложение е да правят картографиране на помещения, за автономно пренасяне на товари до 40 кг. Между начална и крайна точка, както и за охраната по предварително зададен път.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.