Живеем в свят, изтъкан от парадокси. Едновременно всичко е на клик разстояние, а всъщност е толкова далече. Потънали сме в морето от социални врежи. Френд листата ни е пълна, а когато се видим с някого, дори не се поздравяваме. Някак си забравихме да общуваме. Или по-скоро общуваме през монитора.

В същото време няма как да сме сигурни кой е отсреща. Защото много лесно можем да попаднем в капана на мрежата. Това се отнася най-вече за нашите деца, за които според психолозите дори виртуалното пространство е тяхното реално. Това е истинският им свят. Те търсят новото, предизвикателното, мястото, където могат да се докажат. За тях това е много по-интересно от другите постижения-тези в училище и в спорта. Само че когато лесно се доверяват на някого през монитора, не отчитат опасностите. Или може би те има дават адреналин. А ние, родителите, в повечето случаи няма как да разберем, че се случва нещо нередно. Дори в повечето случаи сме спокойни, че децата ни в стаята, пред компютъра си. Нали не излизат навън. В безопасност са, а всъщност опасността е още по-близо до тях. Поредното доказателство са пипнатите педофили. Те успешно склонявали деца да им дават снимки и накрая ги изнудвали и дори ги принуждавали да се срещат наживо.

Всъщност за проблема е писано много. Неведнъж сме предупреждавали за опасностите в нета. Но промяна явно няма. Това малко ми прилича на ситуацията с телефонните измами. Въпреки че почти няма ден, в който да не пишем за подобни престъпления, пенсионери продължават да мятат торби с пари от балконите. Така е и с тъмната страна на мрежата. Като че ли подрастващите предпочитат да споделят с някой непознат, с онзи, от другата страна на монитора, отколкото с родителите. И това е сред най-големите проблеми на обществото ни-липсата на комуникация между родители и деца. Мислиш си, че детето ти е защитено, че е близо до теб, а то е далече. Някъде там в мислите и чувствата си, които пази за себе си. Таи ги някъде там, дълбоко, но няма да поговори с родител. Няма го доверието, приятелството между възрастните и тийнейджърите. А къде се скъса нишката, още никой не може да даде отговор на този въпрос. От една страна имаме изнервени, забързани в ежедневието си родители, които не могат да отделят много време на децата. От друга пък сме изправени пред едно ново, дигитално и различно поколение. С други ценности. Поколение, което губи бързо интерес, не може да се съсредоточи за дълго време върху едно нещо. Върху уроците, преподаването в час. Така че тепърва ще се търсят отговорите. Но все пак си мисля, че любовта и вниманието лекуват всичко. И пораждат доверие. Доверие, от което имаме нужда всички ние. Най-вече заради спокойствието и сигурността на децата ни. И за да не попадат в капана на мрежата.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проверки, но не само от дъжд на вятър

Винаги съм твърдяла, че навиците за здравословно хранене се придобиват първо в къщи, а задачата да се изградят е основно на родителите. Казвам го и от личен опит. Лошото е, че колкото и да се стремиш да опазиш детето си от влиянието на на т.нар. junk food, това се оказва мисия невъзможна.

Мрежата за расисткия скандал: А „Тотнъм“ като хвърляше банани?

Мрежата буквално прегря от коментари по повод скандала на мача Англия:България и клеймото "расисти", което беше хвърлено от обществената реакция на Острова върху страната ни. Публикуваме само част от коментарите за реакциите на британските медии и журналисти. 

Балканите не са заден двор

Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции.