„Божеее, Мариелка, всички са полудели с този коронавирус. И са изкупили дори тоалетната хартия, явно смятат, че вирусът влиза от други места!”. Чувам как в детската стая 8-годишната ми дъщеря нищи ситуацията около COVID-19 по телефона с 9-годишната ми племенница.
„Божеее, Мариелка, всички са полудели с този коронавирус. И са изкупили дори тоалетната хартия, явно смятат, че вирусът влиза от други места!”. Чувам как в детската стая 8-годишната ми дъщеря нищи ситуацията около COVID-19 по телефона с 9-годишната ми племенница.
Явно и хлапетата се впечатляват от случващото се. И как няма да е така,като целият свят е коронавирус. А днес аз съм просто едно Лудо майче, попаднало в капана на карантината. Ама наистина в капана, и започвам леко да полудявам. Вече пети ден. Детето щъка по цял ден около мен. А това дистанционно обучение, ако можем да му кажем така, направо ме съсипа.
Сутрин в 9.00 вайбърът цъка. Да, защото онлайн уроци няма. Класната на дъщеря ми изпраща задачите за деня там. Ставаме като войници и се почва. В същото време ти самата работиш дистанционно. Все пак не си в отпуска, а под карантина. Трескаво кипи работа, детето мрънка за уроците.
„Кажи, какво имаме по български, давай да чета. Време е да изпратя задачата да я проверят. Ами математика?, пита второкласничката.
Междувременно звъни и мъжът ми:
„Ало, жена, искат да ме пускат в отпуска. Кво да правя, казвай. С тоя вирус не е шега. До половин час трябва да кажа на шефа?, казва той.
„Аааа, сакън. Тука ще стане пренаселено. Ако те пускат в отпуск, да е от другата седмица, че да гледаш детето. Ще се избием кой да сяда на компютъра. Аз имам работа, трябва да пиша. Детето има домашни. Ако и ти увиснеш тука, ще се гръмна”, категорична съм аз.
„Ама да не се коронясаме тука с тоя вирус”, казва уплашен мъжът ми.
„Айде и ти полудя, по-зле си от BG мама”, отсичам.
Ами като се замисля, карантина, карантина, ама вкупом в къщи ще полудеем. Представям си затворени дни наред с мъжа и детето. Че то сме като куче и котка. А и чавето вече издивява.
Получава се и така ,че родителите трябва да самообучават децата си в къщи. Ами ако ходиш на работа, ако не знаеш език или не можеш да му помагаш? За въпроси като липса на компютър не искам и да мисля. Ама няма как, трябва да се преборим с това.
„Е, браво. Ти си добре. Хем ще се седиш в къщи, хем ще може да сготвиш и детето ще си гледаш тъкмо. Къщата ще изчистиш”, вика ми свекървата.
„Кво готвене, бе жена. Нямам свободна минута. И с тия уроци на детето”, отвръщам ядосано аз. Но както се казва, на чужд гръб, и сто тояги са малко. Особено на гърба на снахата. То свекърва и снаха хубави никога няма да станат.
В същото време влиза мъжът.
„Браво бе, цял ден си в къщи, една манджа ли не сготви. Кво ще ядем сега”, пита ме той.
„Полудях с тия уроци на детето, имаш ли си представа. Ти за манджи ме питаш. После ще готвя, нямам никакво време. Заклевам се, тия деца ако не тръгнат скоро на училище, съм способна аз да изнамеря ваксина срещу тоя коронавирус и да изпреваря учените”, сопвам се на мъжа ми.
„Спокойно жена, и това ще мине. Ама тия хора са луди, всеки седи по градинки, люпят семки. А бе, на мен нещо не ми е добре от два дни. Отпаднало ми е, да не съм лепнал нещо?”, пита мъжът ми.
„Лепнала е главата ти! Вие мъжете сте по-пъзльовци и от нас. И да не си посмял да сядаш на компютъра. Имам работа”, заканвам се аз.
И така само пети ден. Ами другите? Накрая наистина ще се стигне до положението „Урод, не може ли да мигаш по-тихо!"
Монитор
