М ечтата на Италия да бъде отново водеща европейска пък и световна сила във футбола оживя след победата в петък вечерта с 3:0 срещу Турция в първия мач на поредното първенство на стария континент.
Мечтата на Италия да бъде отново водеща европейска пък и световна сила във футбола оживя след победата в петък вечерта с 3:0 срещу Турция в първия мач на поредното първенство на стария континент.
Не толкова заради трите гола във вратата на един силен съперник, а защото и специалисти, и върли „тифози“, и обикновени запалянковци видяха на Олимпийския стадион в Рим една наистина възродена „Скуадра адзура“. Която ученикът на митичния наставник Енцо Беардзот – сегашният треньор Роберто Манчини, е изградил като много добре балансиран отбор, играещ красив, завладяващ, а защо не и оптимистичен футбол, носещ само радост.
Единствената критична бележка, която отправиха към националния селекционер в събота сутринта коментаторите на всички вестници, радиа и телевизии е, че бил пропилял почти цялото първо полувреме за проучване на противника, а не наложил още в началото на мача любимия си рок-ритъм на игра. Този, под който минаваха тренировките на „адзурите“ преди европейското първенство и който изглежда им е бил заповядан от Манчини през почивката, защото след нея те заиграха невероятно във вихъра на може би най-живия световно популярен танц. Що се отнася до оценките на отделните футболисти, то малцина анализатори на мача срещу Турция им ги пишат с цифри, докато повечето спортни репортери търсят да лепнат пред името на всеки временен „прякор“ по заслуги. Така например бранителят Джорджо Киелини, който за малко да вкара и гол, бе единодушно определен като „гигант“, халфът Жоржиньо – „авторитетен командир“, колегата му Леонардо Спинацола – „локомотив на мачкащ влак“, нападателите - Чиро Имобиле – „огън“ , Лоренцо Инсиня – „вулкан“, Доменико Берарди – „невероятен магьосник“ и т.н. И определено инжектирани от играта им с яка доза ентусиазъм, не един и двама коментатори им пожелаха да бъдат точно такива и на финала на европейското на 11 юли на лондонския „Уембли“, за да станат шампиони, разбира се. Защото други са най-добрите отбори, подчерта най-тиражираният италиански вестник „Кориере дела сера“, но никой не играе толкова красиво и не притежава както „адзурите“ безброй оригинални идеи за вкарване на голове.
В интерес на истината, както журналистите, така и милионите фенове на любимата игра поне в Италия, се зарадваха също така на понапълнения с публика Олимпийски стадион. Това бяха едва 10 хиляди души, но след година и половина локдауни и „неми мачове“, скандиранията и аплодисментите от трибуните на величавия спортен храм звучаха като апотеоз на радостта от възвърнатата свобода. Апотеоз, който бе приет от всички като пожелание най-после коронавирусният кошмар да ни напусне, да си отиде, при това не само от стадионите.
Монитор
