След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат Пантелей пътник и бледоликите предатели с абонаментни карти край него, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

Друг път в осем вече авантаджиите висят по вратите. Качват се от последната спирка с кафенце в ръка. За кафе пари има, за билети не. С едната ръка си държиш здраво чантата, с другата се предпазваш да не те олеят. Когато вдигнаха цената на билетчето някои обясняваха, че катафалките по тази линия щели да ги пратят в пенсия. Е, не ги пратиха, още си возят. Веднъж един шофьор обясни на Пантелей пътник, че на който му се падне да кара по тази линия, е изтеглил късата клечка. Кръсти се и потегля. Не се знае докъде ще стигне. Автобусът редовно се чупи. Пътниците са свикнали. Изсипват ги на „Билата” и след малко пристига нов автобус, за да поеме пътникопотока от авариралия.

- Бел ден да не видите! Карти ще ми вадят те – милионери с милионери. Не разбрахте ли, че в нашия квартал няма карти, няма билети – прекъсва мислите на Пантелей пътник беззъба ромка, която псува контрольорката. В това време двамата мъже с бадж спорят със заядлива пътничка, че даже клошарят, когото тя сочи укорително с пръст, е редовен. Карат го да си покаже половинката от билетчето. Така няколко пъти. Той слуша и изпълнява. Заядливката не пада по гръб: "Да де, ама тях по принцип не ги проверявате!". За да я опровергае, контрольорът й казва да посочи който друг иска, за да й покаже, че няма прошка тази седмица за гратисчиите.

- Къде ще ходят – доверява на Пантелей пътник единият контрольор.- На последната спирка са разхвърляли цивилни полицаи. Има и патрулка заради нас. Пазят ни да не ни линчуват.

Сякаш за да го опровергаят за гратисчиите, на следващата спирка се качват две жени. Явно се е разчуло, че има постоянен контрол, защото обичайните тарикати - дългокос бял мъж със слушалки, мацка с орлов маникюр, напомадена баба с внучка с яке на рози - също ги няма. Едната от двете новопристигнали е възмургава, екипирана с оранжева жилетка и въоръжена с метла. Придружава я добре облечена и нафукана бяла дама, която я напътства нещо. Нито едната от двете не дупчи билет. Контрольорите ги изчакват и като не виждат инициатива от тяхна страна, ги обграждат.

- Айде, не се правете. Аз съм от общината, за две спирки сме само – обяснява авторитетно дамата. Чистачката кима с разбиране, въпреки че поне тя би трябвало да е редовна. Концесионерите купуват карти на служителите в чистотата, повечето обаче се изхитрят и ги прехвърлят на други членове на семейството, след като могат да се легитимират с ... метлата. Отговорничката за чистачките е нагла и спори докрай. На слизане заплашва контрольорите, че ще им разкаже играта, задето са си позволили да я обезпокоят. Хвърля още някакви реплики през рамо, докато вратите затварят. „Аз ако бях, щях да й друсна един акт”, мисли си Пантелей пътник.

В това време в предната част на автобуса контрольорката продължава да е под обстрел – кучка, мръсница, пачавра, а най-много я обиждат на... българка.

- Вие, българите, много ви знае устата, ама сте по-долу от нас – крещи гневна ромка, която се слюнчи обилно, докато говори.- Десет деца съм родила, нямам 1.60 за билет, нямам. Вие сте милионери, вие ще си плащате. Ние в кв. „Христо Ботев” сме голи и боси, деца правим, за билети не мислим. Знаете ли ни как живеем ние?! Пълен е кварталът с наркомани. Ходете ги приберете тях, че да мирнем и ние. То полицаите и те не са стока. Ей го оня от Трето РУ, дето откраднА на жената фиша. Или другия, дето обра казино в Перник, и той полицай. Те това сте вие, българите, крадете с писалка, а после си триете гъза с фиша.

- Чакай бе, госпожа, недей така да ни туряш всички под един показател – прекъсва монолога на ромката беловласа жена.- 40 години трудов стаж имам, 420 лева ми е пенсията. Свикнала съм на студ и глад, но не пътувам безплатно. То ако всички без пари се возят, ще я закрият тая линия. Хем си плащаме, хем ще ни прецакат. Не бива така!  Е виж като не плащат повечето, на какво се возим. Тоя автобус е набор на баба ми сигурно.

Пантелей пътник може да потвърди. По линии 79 и 72 са ветераните в автобусния превоз. Вали ли дъжд навън, вали и вътре. Някои от прозорците не се затварят, но студът не се усеща, защото в дните, когато контролата не е постоянна, автобусът се пръска по шевовете. След 20 ч. курсовете са полупразни. Обитателите на „Христо Ботев” бързат да се приберат за дискотеката. А тя като загърми, живущите в граничните райони се питат, де го Валери Симеонов да се направи на мъж и да обясни на купонджиите, че има някакви норми. И не само него трябва да питат – свечери ли се, тръгват състезанията. Като във „Формула 1” е. Като забръмчат ония ми ти коли и мотори, все едно си на пистата, на дискотеката децибелите са като "малка нощна музика". Даже билет не ти трябва. Бръмчат по „Ботевградско шосе”, преминават на бул. „Владимир Вазов”, после се пускат към кв. „Христо Ботев”, където, заради легналите полицаи, е най-яко да се хвърчи. За незаконните ралита всички знаят къде се събират участниците. Даже и полицаи се навъртат пред KFC - може пък да са фенове или толкова са им се прияли пилешки кълки, та две не виждат.

Като стана дума за полицаи, когато приключи акцията с постоянния контрол, Пантелей пътник й дава най-много седмица още, да вземат да ги пуснат цивилните в рейса. Какви неще само ще чуят. Ще научат къде се крият ония, дето ги търсеше Гешев. Какво се казва, ако те засекат с краден телефон. Къде се качват и къде слизат джебчийките. На кого му счупили краката, защото дължал много пари, кой избягал чак у Германия, за да се спаси от лихварите, но му потрошили семейството. Кои са наркоманите, дето късат чанти на спирка „Бесарабия”. И много още неща ще научат, стига да искат. Пантелей пътник много чува и много знае. На цената на една абонаментна карта. Но не му е работа да изземва функциите на полицаите. Вместо да работят в комбина с бандитите, да свършат нещо и те.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Да, скъпи братя и сестри от градския транспорт. Това е фактът, аз Пантелей пътник се тревожа за щъркелите. Не тръпна в очакване (е, може би, малко) дали ще ме подмине ли гадното подло микробче, което се разпищоли в целия свят и мори наред. Не се притеснявам (тук направо лъжа като дърта циганка) за това, дали някой от близките ми ще се разболее. Мъката ми е за щъркелите! За красивите бели птици, които всяка година ни носят надеждата, че ей на пролет пукна, а ние напук на глобалното затопляне още сме живи и ще ни бъде.

Записки по градския транспорт: Лук и чесън си хапни, корона да не те лови

Преди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.

Записки по градския транспорт: Ако си пил аналгин-хинин пазаруваш сутрин от 8.30 до 10.30 часа

Кога човек започва да остарява? Грешен въпрос! Кога човек разбира, че започва да остарява? Пантелей пътник има отговор и ще го сподели с вас, скъпи братя и сестри, последни мохикани в градския транспорт (който не е чел за Винету, да не се обажда). Разбираш, че си остарял, когато си купиш дълга обувалка.