В главната роля - Павел Иванов
4

В главната роля - Павел Иванов

Той е млад, талантлив и с присъствието си може да озари не само стая, а цял стадион. Нагърбил се е с нелеката задача едновременно да кара зрителите да се смеят и да ги разчувства от името на ветеринарния доктор Тодор в сериала на bTV и Dream Team „Татковци“. Става въпрос за актьора Павел Иванов, който може да се похвали със завиден професионален опит за възрастта си.

Преди да попадне във вихрушката на тийнейджърските години, Павел си мечтае да се занимава професионално със спорт. С баскетбол, ако трябва да бъдем по-точни, и с амбицията да играе в NBA (б. а. – Национална баскетболна асоциация). Въпреки това сценичните изяви също го влекат от дете, като се занимава с народни танци. В кратък период от време Мариус Куркински и Камен Донев гостуват на театралната сцена

в родния му град Русе

и след шанса да ги аплодира от една ръка разстояние, той вече е наясно с какво иска да се занимава – актьорско майсторство. Веднага след това започва работа с първия си учител Венци Петков от Драматичен театър ”Сава Огнянов” – Русе, и така, докато не завършва математическа гимназия и не се мести в София.

Постепенно Павел, чиято първа роля в актива е Труфалдино Батокио от пиесата „Слуга на двама господари“, си извоюва пълна подкрепа от своето семейство.

„Първоначално родителите ми приемаха моето занимание като хоби, като страничен интерес. Малко по-късно, когато им казах моите сериозни намерения, ме подкрепиха доста убедително“, сподели пред „Монитор“ той.

В НАТФИЗ Иванов е приет в класа на великия Стефан Данаилов, който го е научил да не се взима насериозно.

„Това е най-важното нещо, което запомних. И да работя неща, които са ми интересни, но и да приемам всякакви предизвикателства и задачи, защото с времето това дава резултат. След 20 години сигурно ще даде резултат. Без да ги подбираш, без да критикуваш кое е добро и кое е лошо. Тези неща други хора ги определят – зрителите“, категоричен е той.

С помощта на Маестрото

младият актьор влиза в редиците на Народния театър „Иван Вазов“ още докато е във втори курс.

„Той имаше голямо влияние. И до ден днешен има. Когато в театрите се търси селекция за нов актьор, за когото не се знае много, тогава художествените ръководители се обръщат с въпроси за гаранция към Стефан Данаилов, тъй като неговата оценка я имат за най-важна. Той е гарантирал за мен, че ще нося тази емблема и отговорност на гърба си подобаващо“, споделя звездата.

Тази година Павел се явява на прослушване за комедията с драматични нотки „Татковци“, след като кастинг агентът попада на него в интернет.

В рамките на кастинга

чете ролите и на другите главни герои, но в крайна сметка е избран за Тодор – млад вдовец, който се опитва да се установи в София с малката си дъщеричка Кики. Ролята на екранната му наследница е поверена на малката Ая Алексиева. Както се изразява самият Павел, момичето е закърмено с тази професия, тъй като истинските й родители са режисьорката Яна Титова и актьорът Алек Алексиев.

„С нея имаме постоянно градивно партньорство. Отговорността върху нея е огромна и от нея се иска да е добър актьор. Въобще не ми е трудно, защото тя наистина е много добър актьор и има повече опит от голяма част от играещия екип в „Татковци“. В голяма част от времето тя ми помага, а не аз на нея“, казва актьорът.

Сред любимите му сцени с нея са моментите, в които

героите Тодор и Кики

изпращат балони с писма до майка й в Рая, за да й разкажат как преминава ежедневието им.

„За мен това е много интересно решение и е добре написано. Чувствам се предизвикан и отговорен, докато снимаме тези сцени, тъй като това е една семейна комедия, в която обаче функциите не са само да забавляват, а и да показват неща от живота, които се случват на нас и на хората около нас и които не са приятни, но са преодолими. Така че сериалът, освен да забавлява, има функцията да посочва важни неща от живота“, сподели ни още той.

В този ред на мисли за Иванов комедията и драмата са еднакво труди.

Що се отнася до приликата с героя му, то тя не е голяма.

„С Тодор имаме заплашително малко допирни точки. Първо трябва да отбележа, че не знам какво е това чувство, което той е преживял. Това е много млад човек, много влюбен, който губи жена си. Нямам представа как бих могъл да намеря аналог, който да ми подскаже как да намеря емоционалния му път. Освен това аз съм много по-темпераментен, нетърпелив и избухлив човек. Категорично, веднага и бързо защитавам позицията си, независимо дали човекът отсреща е познат или непознат, докато при героя ми Тодор са налице много повече обмисляне, внимание, дебнене и разсъдък“, признава си Павел.

Въпреки че

след 12-часов работен ден

основните попълнения в каста на „Татковци“ бързат да се приберат при близките си, те успяват да налеят основите на истинско приятелство и в реалния живот.

„Опознаваме се все повече и отделяме време да се разучим един друг. Вървим стремглаво по пътя към едни хубави приятелства“, категоричен е Иванов.

Смешните ситуации също излизат извън пределите на сценария.

„Ние, както и образите ни на татковци, с изключение на адвоката, обичаме да сме сред природата. Трябваше да снимаме на екстериорна локация до язовир. Актьорът Стоян Дойчев, който играе Радо, се беше подготвил със своите въдици, за да се опитаме да хванем и риба, докато снимаме няколко дни. Стоян го раздава голям рибар по принцип. Носи някакви такъми, захранка, различни въдици за различен вид риболов, за дъно, с тежести, с повод... Вечерта след дългия работен ден изпихме по някое друго питие, за да се отпуснем, и в разгара на тези скромни наздравици към 3 и половина през нощта казвам: „Стояне, нали си голям рибар, дай да хвърлим няколко въдици“. Отидохме до колата, взехме въдиците, сложихме захранка и той с опитната си ръка заметна и хвърлихме три въдици. И ги сложи на едни поставки, на които да пренощуват. На сутринта той идва до моята палатка, буди ме и вика развълнуван: „Дай да вадим пръчките да видим има ли риба“. И се оказа, че през нощта, като сме хвърлили въдиците, не сме видели, че разстоянието от единия бряг до другия е толкова малко, че той е хвърлил пръчките на другия бряг и въобще не са паднали във водата. А го раздаваше голям рибар...“, разказа смеейки се екранният Тодор.

Павел черпи вдъхновение от хората.

„Харесва ми да виждам хората заедно, как нещо ги обединява, как се смеят заедно… Това ме кара да се чувствам добре, защото съм част от професия, чиято основна древна мисия е именно да събира хората на едно място и да ги кара да се чувстват добре заедно“, уточнява той.

Що се отнася до свободното му време – то се припокрива с работата. В неговия случай това е добре, тъй като е от щастливците, които си изкарват хляба с това, което обичат: „На мен работата ми е свободното време и обратното. Много си обичам заниманията, обичам театъра, както и голямата частна продуцентска формация „Ажур Пико“, с която пътуваме много в цялата страна, Европа и света въобще. Когато имам свободно време винаги го посвещавам на работата си. При всяко едно положение аз излизам, за да се забавлявам, като работя това, което обичам“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.