В атаките срещу Делян Пеевски: Прокопиев и топките му назаем

В атаките срещу Делян Пеевски: Прокопиев и топките му назаем

Разликата между него и бандитите е само една - те се държат мъжки

Неуважаеми г-н Прокопиев, обръщам се директно към Вас. Така е редно. Не е мъжко да се криете зад полата на старозагорската журналистка Венелина Попова. Журналистка на „свободна практика“ в едно от Вашите издания, нали така?

Не че искам да я обиждам. Това е достатъчно красноречив факт. Повече няма какво да го коментирам. Нали разбирате, че ако утре внезапно се чална и започна да пиша хвалебствени материали за Вас или за някоя от многобройните организации, които обслужват интересите ви, формулировката „свободна практика“ няма да ме спаси от падението. За всички ще е ясно, че съм Ваша платена подлога. Спокойно, няма шанс да се стигне дотам!

Знам, че Ви е навик да надничате зад гърба на някоя журналист(ка) с топки, каквито Вие очевидно нямате. С достатъчно гъвкав морал, за да постави името си под текст, който се вписва чудесно в общия хор на кръга ви „Капитал“ и спуснатата месечна мисия - бой по дарителя Делян Пеевски. Обръщам се към Вас с неудобен въпрос. А Вие кога ще започнете да дарявате? Или да се върнем още по-назад - кога ще върнете парите, с които се облагодетелствахте? Не се възхищавам на кариерата Ви и не сте ми мерило за чест, но това е част от професията ми - да задавам неудобни въпроси. Правила съм го и по отношение на други бандити - хора от групировките, къде по-страшни от един приватизатор и скоропостижен издател. И знаете ли каква е разликата между тях и Вас? Само една, но важна - те се държат мъжки спрямо журналистите, които ги критикуват и изобличават с факти. Докато Вие изпадате буквално в истерия, но дори не заставате с лицето си. Говорите през други хора.

От години Ви наблюдавам и неведнъж съм забелязвала тази тенденция. Помня как отиграхте с Иван Костов атаките срещу една голяма групировка, която трябваше да бъде убита, за да се разчисти място за бизнеса на други. Помня много други случаи, в които вестник „Капитал“ е изпълнявал ролята на медийна бухалка. Помня и главния редактор, който изпратихте в „КЕШ“, за да съсипете конкурентния седмичник. И той продължава да е на „свободна практика“ към вас. Помня и разговора с жена Ви - Галя Прокопиева, която ме покани на работа. Отказах, както се сещате. Няма оферта, която да ме привлече във Вашия отбор и няма да има. Знам кой сте и колко струвате Вие и Вашите поръчкови фрийлансъри.

До онзи ден не знаех, че има такъв сайт - „За истината“. Вероятно заради стратегия да се прави на „независим“. Има някакви допирни точки с финансирането ви, ама кой да ти гледа. Не беше част от Голямото семейство. Е, вече е. Официално. Явно широката медийна коалиция на кръга „Капитал“ получи инструкции, защото започнаха да го тиражират навсякъде. Май само в готварските форуми не го видях.

Като обичате да говорите за монополи, как ще обясните общите интереси и общата политика за „бой по врага“ на сайтове и вестници, които формално имат различни издатели - „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Z”, “Сега“, „Фрогнюз“, „Свободна Европа“ (антибългарска секция), а сега вече и „За истината“, никнещ от няколко дни откъде ли не, последно с интервю в „Дойче веле“ (пак антибългарска секция)? Искате ли да изчислим заедно какъв процент медийна концентрация имате Вие с всичките тези издания? Чета разни доклади, писани на коляно от хора на „свободна практика“, които работят за Вас, в които се говори за „медиен монопол“. Не съм толкова добра в математиката като Вас, особено когато става дума за пари, които могат да се усвоят и разпределят с нечия помощ. Това са подарени, лесни пари. Но какво ли Ви обяснявам, знаете го по-добре от мен това. Ако не правите разликата между подарени и дарени пари, мога да Ви я обясня. В честен и открит разговор, а не с парламентьори, зад които се криете.

Знам, че не Ви стиска да се изправите и да кажете в прав текст пред обществото къде Ви боли и сърби. Но следите остават, г-н Прокопиев! За Ваше съжаление! За разлика от онези, на които диктувате какво да пишат, аз Ви следя от години. И тук свалям главната буква, защото не проявявам и грам уважение към хората като вас.

На журналистката от Стара Загора нямам какво да кажа. От 1991 година съм в журналистиката, но до онзи ден и нея не я бях чувала. Сега разбирам, че сме имали нещо общо с нея. И двете сме получавали наградата „Паница“. Имам и доста други награди, както и две книги, така че е излишно да си мерим заслугите. Нямам нищо против да застана с името и журналистическия си опит срещу когото и да е друг избран фрийлансър на Иво Прокопиев, за да си поговорим за понятия като морал и чест.

На автора на интервюто с нея в “Дойче веле“ Георги Лозанов също нямам какво да кажа. Мисля, че плевелите, грижливо отгледани на държавна хранилка, нямат нужда от наторяване. Човекът папийонка е един от тях. Намерила съм решение за такива дразнители. Онзи ден го мернах в една телевизия, не помня вече коя. Твърде бързо смених канала. Може и човекът папийонка да е станал журналист на „свободна практика“ при Прокопиев. В кюпа - при всички останали знайни и незнайни герои на журналистическото слово, принизили нивото на професията ни до собствените си ниски стандарти и зависимости.

И като сме на темата, и аз, и колегите ми считаме, че не си струва да се коментират тези „герои“ оттук насетне, защото, независимо откъде никнат, е ясно, че играят само ролята на ваши топки назаем и говорят нещата, които ви е страх сам да излезете и да кажете открито. И с лицето си. Защото, когато иска да каже мнението си за олигарсите, издателят на „Телеграф медиа“, по когото постоянно запращате топките си назаем, застава с лицето си. И го казва. А вие кога ще го направите? В очакване сме, ама надали.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.