Председателят на Центъра за образователни инициативи сподели в интервю пред "Монитор" за добрите практики и примери, използвани в иновативните училища в страната.

 - Г-н Цветански, в понеделник ще се проведе първият национален форум за иновации. Какво прави едно училище иновативно?

- Иновативно училище е статут, което дадено училище придобива. Това е следствие на промените, които бяха приети в новия Закон за предучилищно и училищно образование. В него една от главите се нарича „Иновативни училища“ и затова Министерството на образованието и науката беше длъжно да създаде процедура, през която някои училища да пожелаят да се сдобият с този статут.

Иновативните училища могат да имат по-различни програми, методи на преподаване. Това ги мотивира да избягат от по-силния контрол от страна на регионалните инспекторати. Те могат да прилагат нови методи, без да се страхуват, че могат да бъдат санкционирани, тъй като са преминали през одобрение. Често иновациите са неща, които училищата са правили и преди това, но сега могат да легализират тази своя дейност.

Този статут им дава възможност да увеличат броя на учебните седмици, да заложат по-голям брой часове, учебната програма да включва различни дейности. По-голямата част от иновациите касаят нови методи на преподаване.

- Бихте ли дали пример за добри практики на нови методи на преподаване, използват ли се дигиталните технологии?

- Повечето училища, въвеждайки нови методи на преподаване, основно се базират на използването на новите технологии – облачните или системи за управление на учебния процес. Част от тях използват G suite на Google, Microsoft, а трети - системи за управление, базирани на Moddle например. Повече от половината училища, които аз проверявах, използват модерните технологии и превръщат учениците или учителите в автори на дигитално съдържание. Профилирана гимназия за романски езици „Г. С. Раковски“ в Бургас в иновацията си използва платформа, базирана на Moddle. Тя дава възможност на учителя да създава дигитално съдържание, което да споделя с учениците, да провеждат уроци през виртуална класна стая, да им дават тестове, които могат да проверяват. Достъпът става през мобилно устройство – телефон, таблет, лаптоп.

Подобно решение имат и Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище, които от няколко години работят с облачните технологии и платформи за дигитално обучение. С помощта на платформата учителите могат да проверят броя на учениците онлайн, да дават достъп до избрани ресурси на ученика, които могат да бъдат създадени и от него. Така може да се персонализира учебната среда – дава определени ресурси спрямо интересите на учениците. Това е обърнатата класна стая - преди да е предаден урокът, учителят дава материали, учениците правят домашните, а в клас се обсъжда наученото, вместо да се преподаде материалът и домашното да е за следващия час.

Друг добър пример е в ОУ „Петко Р. Славейков” в с. Джулюница, Велико Търново, което реализира добър модел на съвместно учене на деца. В първи клас те бяха разпределени в различни групи спрямо тяхната емоционална и личностна изявеност. Ние видяхме групата на „смелите“, „непобедимите“ и „приятели“. Последната група бе от по-изостанали и по-напреднали деца, които имат желания да им помагат. Те бяха постигнали много добри резултати – в средата на първи клас те вече четяха свободно.

- Има ли иновативни училища, в които децата, а не учителите са дигитални създатели?

- Проектът на СУ „Иван Вазов“ в Нова Загора превръща ученика в създател на електронни ресурси. Те са насочени към деца със специални образователни потребности, както и деца в родни училища зад граница. Този подход е по-рядък, но при него ученикът става по-амбициран. Чрез учене през правене децата се учат на добро, съпричастност.

- Статутът на иновативно училище дава възможност и за нови учебни програми и планове. Как допълват задължителните учебни програми учителите?

- Появата на нов учебен премет е най-рядка, защото изисква повече усилия. В Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М.В.Ломоносов“ е въведен нов учебен предмет - „Културология“, който е между изкуство и музика и в рамките на 3 години. Така ученици от нехуманитарна гимназия придобиват друг поглед над живота. Подходът им е хронологически – тръгват от изкуството от Античността и стигат да съвремието.

- Какви други иновации, свързани с изкуство има?

- В немската гимназия в Монтана изучаваха театъра през езика. Те правят театър на немски, дискутират. Това им дава възможност да устроят учебното пространство по нов начин – имат декори, пространство е по-различно.

С изкуство се занимава и Частното училище по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ в село Русаля, Велико Търново. Там работят художници, които събират деца с тежки истории, които обаче имат заложби. Те не бяха излизали от оборите, но бяха започнали да ги превръщат в творци. Този начин на общуване с тях ги е променил, те се гушкаха, рисуваха, говореха. Тези иновации дават енергия, поддържат хората.

- Бихте ли дали пример за нов вид организация на класната стая?

- Едно от нещата, които се прави за реорганизацията на класната стая, е скъсяването на дистанцията между учителя и ученика с елиминирането на катедрата. Другото е обръщането на класната стая, така че технологиите да бъдат по-лесно разположени в нея. Учителят може да е между учениците.

- Има ли училища, които имат трудности при изпълнението на иновацията, която са заложили в проекта?

- По време на нашия мониторинг не попаднахме на драстично нарушаване, но едно от училищата във Великотърновско е малко и покосено демографски. Когато е кандидатствало януари за иновативно училище, в него е имало 50 ученици, но до лятото голяма част от тях го напускат и сега са 11. Те полагат всякакви усилия, за да реализират параметрите на иновацията си, но е трудно, когато в стаята има един ученик. Те бяха избрали нов метод на преподаване – бяха закупили, проектор, иновативна дъска, бяха платили за „Уча се“.

- В момента иновативните училища са 294, от тях над 190 са от първата година. Трябва ли да се разшири мрежата им?

- Задължително, но не знам доколко, защото в един момент това е въпрос на качество. Ако се разшири без ясни критерии, се рискува да се загуби качеството и да се компрометира идеята за иновативно училище. Важно е да се проследи какво се случва с иновативните училища, след като приключи проектът, продължават ли да правят същото нещо или не. Освен това, след като са минали проверки на иновации, дали тя е издържана. Това означава, че моделът е апробиран, той не е иновативен, а се превръща в стандарт. Ако това стане, едно училище, което не е кандидатствало за иновативно, може да вземе този стандарт и да го приложи. Трябва да има общност на иновативните училища и в нея да се споделят иновациите. Според мен успешността на иновацията се измерва с това дали тя може да се мултиплицира лесно и как тя се превръща в стандарт. Описва се след трите години и след това друго училище може да я изпълнява, без да преминава като иновативно. Трябва да можем обаче да преценим дали другото училище има потенциала, то може да вземе този стандарт, но да го надгради.

Смятам, че догодина иновациите трябва да бъдат разделени, за да има такива с национално и локално значение. Иновацията в гимназия с голям ресурс, с качествен педагогически състав, който има потенциала да направи нещо ново и различно, трябва да изглежда по един начин и по друг в такава, която е трудно да се намери учител по всеки един предмет. За едните иновацията ще е да научат децата да си мият зъбите, какъвто е примерът в с. Селановци, където работят с деца от уязвими групи, със СОП, от различна етническа принадлежност. В ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с проект „Моят ден по-хубав“ учат децата на лична и семейна хигиена, готварството, градинарството. Другите проекти пак са важни, но на академично ниво, докато този има скрито послание. В елитните училища проектите пак са интересни, но те ще ги направят и без да имат статута на иновативно. Гимназия като Националната гимназия за древни езици и култури, която не е иновативно училище, трябва да направи такъв проект, че в Оксфорд и Кеймбридж да кажат „Ах!“. При по-малките училища с по-малка възможност е по-голямо израстването, те могат да удвоят резултатите си. Тези примери трябва да бъдат насърчавани, затова може би трябва да бъдат разделени на примери с национално и локално значение.

За да се реализира една иновация, е общо дело и зависи от това да се създаде общност – трябва директор, учител, родители и ученици да го желаят. Технологиите несъмнено помагат за комуникацията и информираността на родители е бърза. Чрез интерактивните начини на работа училището трябва да запали и зарази децата, и това ще рефлектира и върху родителите. Спечелването на родителите за каузата на иновацията е най-трудно.

Визитка:

Председател на Центъра за образователни инициативи
Възпитаник в първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култури
Завършил е Софийския университет специалност „История и археология“
Автор на учебници по история
Един от оценителите на иновативните училища в България

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини