Уроци от врата до врата
9

Уроци от врата до врата

Медиаторите Айлин и Георги станаха безжичната връзка на ромските махали в Шумен с училище

Уличките преминават в пътечки, пътечките в комшулуци, а цялата мрежа заприличва на паяжина. Вместо паяци по прозорците и оградите на Витоша – една от двете ромски махали в Шумен са накацали големи черни очи. На обитателите на прозорците. По лабиринта от улички ловко се ориентират и пъплят нагоре под парещото слънце Георги и Айлин.

От миналата есен Айлин Мехмедова и Георги Самиров са образователни медиатори в СУ „Трайко Симеонов“ в Шумен, а от избухването на коронавирусната епидемия са специални пратеници на българската образователна система в ромската общност, безжичната връзка на циганските махали с училището, мостът на една от най-уязвимите социални групи към знанието, ако не звучи прекалено патетично. Можем да ги наречем пощальони на знания. А по простичко – разнасят домашни, уроци и документи на децата, които поради липсата на компютри и техника са останали извън системата на дистанционното обучение след затваряне на училищата.

И Айлин и Георги имат вече зад гърба си опит в подобни проекти. Младата жена била учителка по история в „заводското“ – Машиностроителната гимназия в Шумен, но закрили училището и останала без работа. Георги пък е ром, няма да се обиди и на циганин, въпреки, че е на 27 видял е две и двеста и вече е четвъртокурсник  „Социална педагогика“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Двамата се явили на конкурс за медиатори и били одобрени.

Минаваме от къща на къща Георги разпределя задачите, събира подписи под документи, но мъж през една отворените врати забелязва репортерския фотоапарат.

„Ти кого ще снимаш, бе?“

– засилва се човекът към репортера на „Монитор“ и работата отива към бой. „Бате, бате, успокой се, нищо лошо не прави, нас снима, журналист е, пише за това как вашите деца учат по време на епидемията.“ – хвърля се като бодигард между нас Георги. „Недоверчиви са, нервни и наплашени. Слушат и четат какво ли не, ако се появят социалните, мислят, че ще посегнат на децата да им ги вземат, а журналисти за добро в махалата не влизат.“ – опитва се да оправдае мъжа медиаторът.

Двамата с Айлин са от малкото хора, на които махалата в момента има доверие. Айлин го градила като учител по история във вече закрита градска гимназия. Като се появила в другата циганска махала, Бялата пръст, я познали веднага родителите на други, някои вече завършили деца. „Да не давате стипендии?“ – питали, после пък по махленския „телефон“ предали на всички с каква мисия е госпожата. На Георги пък му имат доверие, защото е от общността, като цяло е усмихнат и позитивен, понякога, според директорката на училището Галина Сакарова му се налага да влиза в ролята на психолог.

„Жизнено важна е ролята на тези медиатори.

В началото се чудех дали ще могат да изпълнят ролята, която им е определена в две странички в проекта. Сега мога да кажа: задължително трябва да ги има тези хора като връзка между родителите и учителите. Когато видят разпознаваемо лице започват да се отпускат и родителите, имат повече доверие. Проектът е до края на годината с опция да се удължи до 2021 и смятам, че министерството трябва да инвестира в медиатори.“ – категорична е директорката на СУ „Трайко Симеонов“.

По време на коронакризата медиаторите са работили с над 45 деца. Освен постоянната група има такива, на които или им е спрял интернетът, или им се е развалило устройството и тогава ги поемат „на ръчен режим“. Особено трудно е с най-малките.

„Моят клас като цяло попада в групата на социално уязвимите. Децата са от ромски произход, родителите им са с неголеми финансови възможности и се появи проблем с устройствата, които трябваше да използват за дистанционното обучение.“ – разказва класният на 1 „а“ клас в Стефан Торлаков. В класа му има има 16 деца. Когато започнало „виртуалното училище“ трудна за родителите се оказала самата регистрация в платформата. Шест от десетте деца нямали изобщо компютър, лаптоп, таблет или дори телефон за да се включат. Учителят дава за пример семейство с пет деца, от които трима ученици с един смартфон и тримата трябвало да се изчакват за учене и домашни, като с приоритет бил баткото. С десет от първолаците Торлаков работил дистанционно, „безжичната“ връзка с другите шест осъществили медиаторите Георги и Айлин. Торлаков се чува всеки ден с родителите и въпреки по-ниския им социален статус твърди, че среща и разбиране, и ангажираност от тяхна страна. Въпреки затруднения деца без домашни нямало, стараели се. Задачите се връщали решени, учителят получавал и снимков материал, а от упражнения по четене медиаторите заснели и „видео интервюта“. Родителите също понаучили нещо покрай учениците. За резултатите според Стефан Торлаков трябва да се изчака – тестовете за входно ниво на второкласниците ще покажат какво се е случило с обучението по време на епидемията. Затова и сега имаме допълнителни групи за консултации с които работим, ще продължим тази работа и през летните месеци.

„В началото беше много голяма еуфория. – разказва  Симона Георгиева, старши учител по английски език, български език и литература. – През първите две три седмици на децата им беше много интересно, а и на родителите, които държат на училището и се интересуват от обучението на децата си. След това някак започна отпускане, решиха, че може да не изпращат всеки ден домашни, или да ги изпратят по-късно.“ Симона Георгиева признава, че има много възможности ученикът да препише наготово от интернет и така да си направи домашното, но дори в това вижда нещо положително – самият факт, че е потърсил, че е намерил и е прочел най-малкото това, което е открил в интернет, пак е нещо. Георгиева чака да види резултатите от външното оценяване на седмокласниците. На изпита се явили всичките 17 седмокласници. В деня на оценяването медиаторът Георги се превърнал в будител, ама в буквалния смисъл – такъв, който събужда от сън. Обикалял подопечните си от врата на врата за да ги събуди и да ги достави за изпита. Успял. От 12 дванайсетокласници на матура по БЕЛ били допуснати 9, явили се осем, двойките са само две.

„Снежее!“ – провикват се Айлин и Георги

през една от оградите. На вратата се появява видимо сънено момиче, седмокласничка. „Тука прочиташ урока, преписваш го, научаваш най-важните неща?“ – обяснява Георги. „Само това ли?“ – учудва се момичето. „И тетрадката, и тетрадката!“ – допълва Айлин. „Това пък е за брат ти, Сергей, той има да направи тест!“ В къщата има две седмокласнички и един десетокласник. Снежа пише редовно домашните си и продължава след седми клас в същото училище в паралелка с профил „Помощник-инструктор по спортна и туристическа дейност“.

„Добре, че ги има тези хора. Помагат на децата ми, носят им задачи, интересуват се, аз не мога да се меся и да помагам, те трябва да се справят сами.“ – разказва бащата на двама шестокласници Васил и Михаил, когото срещаме на кьоше в уличния лабиринт. Васил е любимец на учителите и на медиаторите, старателен, кеф му прави да учи. Михаил е пълна противоположност – предпочита да играе с приятели. На „билото“ на махалата срещаме Васко, чукват се с юмрук с Георги като стари приятели.

„Много обичам задачите, харесва ми математиката,

българският език ми е по-труден. Писна ми вкъщи, искам наесен вече да си учим в училище.“ – обяснява шестокласникът.  За мястото на което се намираме в най-високата и най-забравена от всички част на Шумен мечтите му са дръзки. Васил иска да стане един ден полицай. Никога не е разговарял лично с полицай, но е убеден, че полицаите са добрите хора, които преследват лошите, залавят ги и ги наказват. „Затова!“ – мотивира мечтата си Васко. Айлин и Георги помагат с малки стъпки мечтите на такива като шестокласника от СУ „Трайко Симеонов“ един ден да се сбъднат.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.