Юристът Марин Киров: Обществото търси нов водач, но този водач не е Христо Иванов

Юристът Марин Киров: Обществото търси нов водач, но този водач не е Христо Иванов

Наблюдаваме борба за власт от кръгове, които претендират, че са по-добри от сегашните

* Умните и красивите няма да приемат за равен военния и издигнат за президент от социалистите Румен Радев

* Има и политици, които с ентусиазъм подкрепяха Иван Гешев по време на избора му, а сега го критикуват, казва експертът в интервю за "Монитор"

- Г-н Киров, в разгара сме на горещо политическо лято с протести. Прерасна ли обаче това недоволство в неподчинение и не се ли нарушават правата на други граждани - свидетели сме на блокади по кръстовища, внезапно спиране на метрото? До къде може да ескалира това?


- Наистина сме в разгара на безпрецедентна ситуация – отдавна не е имало такъв тип протести, които да обединят абсолютно различни и противоположни политици и граждани и да ги противопоставят на друга група от обществото, тези, които са гласували и подкрепят парламентарните партии. Освен че недоволството ескалира от поведението на правителството, включително и като недоволство от кризата с коронавируса - от въвеждането или внезапната отмяна на ограничения, то както отбелязвате премина в неподчинение. И не само – прерасна в пълен блокаж на държавата и парламента – освен институциите, сякаш и депутатите не са с пулса на обществото, а сега в тази ситуация, загрижени за собственото си оцеляване започват да са още по-неплодотворни, респективно избирателите са още по-недоволни от тях. Например сега, когато някои партии са под угроза от намаляващо влияние или въобще са заплашени от присъствие в следващия парламент, сме свидетели вместо на законодателни решения, които да подпомогнат хората в предстоящата икономическа криза, на популизъм и голи обещания. Ударно в края на сесията, без ясен хоризонт се внасят всякакви предложения в сектор дългове и защита на длъжниците, някои от тях дори са взаимоизключващи се. С цел ухажване на избирателите сякаш се активират редовно идеи за погасяване на дългове с абсолютна давност, същите хора внасят противоречащата на първата идея за личен фалит, за събиране на дългове без съд от съдебни изпълнители, за регулиране на коректорския бизнес. Ето, в момента се обещава чрез абсолютната давност опрощаване на всички дългове на всички длъжници, независимо дали са добросъвестни или не. Този законодателен хаос показва, че парламентът е блокиран, че там липсва експертиза и план за действие. Относно блокадите на кръстовища и метрото – всъщност аз не съм чул някой да си е признал, че е блокирал метрото, от една страна, имаше такъв акт, но има ли авторство и защо героите се притесняват от славата не знам. От друга, както отбелязвате, недоволството вече е неподчинение и тепърва ще сме свидетели на ограничаване и засягане на граждански права. Интересно е тези, чиито права са засегнати, как реагират и дали ще сме свидетели на обединение, или на още по-дълбоко разделение в обществото след протестите. Защото ескалация ще има – хората зад протеста са наясно, че само с разходки по жълтите павета няма да постигнат целите си. Докъде може да ескалира – до бунт, до кръв, до нападения. И това никак не е преувеличено, всички трябва да са наясно. Виждате председателя на групата на ГЕРБ г-жа Дариткова подцени ситуацията и се опита да прояви някаква гражданска смелост и да се срещне с протестиращите на излизане от националната телевизия, но попадна в обсада и се наложи да бъде евакуирана. Няма желание за диалог между страните. Както и да я наричат – битка за демокрация, за справедливост, битка срещу „мутри“, това е борба за власт от кръгове, които претендират, че са по-добри от сегашните.
- Изненадва ли ви в цялата ситуация позицията на президента? Нарушава ли конституцията с призивите си за оставка на кабинета, „мутри вън“?

- Позицията на президента не е изненада от гледна точка на това, че от самото начало той се определя и позиционира като антисистемен играч. Въпреки че пред чуждестранни представители и на международни форуми той не показваше, че има нетърпимост между него и правителството, пазеше имиджа на България, вътре в страната неговото поведение е в обратна посока – държи да се знае, че е против правителството. Той често пъти връща с вето закони на управляващите, не подписва от първия път указите в процедурите по избор на тримата големи в съдебната власт например и др. негови действия, с които иска да покаже, че той не участва в дневния ред по начина, по който е зададен от действащите управляващи и институции. Той иска да покаже с юмрук – аз не съм част от политическата класа досега.

Лично мое мнение е, че към момента и само с призива „мутри вън“ той не нарушава конституцията от гледна точка на това, че следва да олицетворява единството на нацията. Истината е друга – нацията ни е дълбоко разделена от политиците, има огромна ножица на социално и икономическо неравенство, ситият на гладния не вярва и обратно, хората не се понасят едни с други, показват го и протестите, които колкото и да са мащабни, всъщност вече показаха разделение – десните не приемат левите на протеста, други не харесват президента като лидер на протеста, трети са там заради хазарта и правата на гей двойките, четвърти не одобряват блокадите и искат само с мирни шествия да изразяват позиции. Има и съвсем резонна и логична версия – че разслоението на протеста към отделни цели е съвсем умишлено и обслужва други цели и разпиляване на енергията, обслужва управлението, срещу което уж се обявяват.

- Политическа ли беше речта му и изигра ли роля за избухване на по-голямо недоволство сред обществото?

- Румен Радев се очертава като лидер на протестите и негови ще бъдат както ползите, така и вредите в тази ситуация. Категорично всички негови речи са политически, но той е политик, нека да не се впускаме в мантрата, че президентът не е политик, а е просто някакъв медал, закичен на стената. Напротив, той е активен политик и в това няма нещо извънредно, наблюдаваме го от ден първи. Проблем може да има в посланията, в позициите, в призивите, но в това, че ги прави – аз не виждам проблем. Проблем може да има, ако той толерира конкретна политическа партия, изявява се като неин представител и лидер, ако е извършил или извърши криминални деяния.

От една страна, голяма част от обществото търси своя естествен нов водач след десетгодишното управление на Борисов, от друга страна, този водач не е Христо Иванов и е нормално призивите на президента да се посрещнат като знак за нов политически дневен ред, за нов проект и нов лидер. Но дали това е така и какво ново ще предложи? Няма ги последващите действия или предстои да ги видим.

Всъщност до този момент президентът Радев единствено говори и настройва електората, формира общност около себе си. Президентът е лидер и обединител на протестите и това никак не се харесва на градската десница в София, която по-скоро олицетворява либералната общност у нас. Този конфликт ще се задълбочи, каквито и приказки да чуем сега, че са единни, че имат една цел и т.н., умните и красивите няма да приемат за равен военния и издигнат за президент от социалистите Румен Радев – виждаме го в коментарите и изявите им.

- Каква е целта според вас?


- Вероятно има хора, които са си поставили една цел – промяна в управлението на държавата, т.е. тяхната цел е повече ГЕРБ да не управлява, защото не са нейни симпатизанти и избиратели, но без да се ходи на избори. Разбира се, съвсем отделен е въпросът дали ако изборите се проведат след два-три месеца, ГЕРБ няма да са най-голямата парламентарна група в парламента. Но може би на ГЕРБ ще им бъде все по-трудно да управляват самостоятелно, а коалиционната им политика напоследък не е сред най-успешните. Свидетели сме на непрекъснати извивания на ръце между „партньорите“ във властта – ту са заедно, ту се опитват да се разграничават едни от други за пред електоратите си и да си прехвърлят проблемите. Успехите са общи или на едните, неуспехите винаги са на другите.

Може би има и друга цел – по-мащабен дебат за промяна в конституцията, чуват се призиви за Велико народно събрание, но проект за нова конституция не сме виждали. И какви са гаранциите, че там ще бъде засегната само съдебната власт? Ами, ако изненадващо се отвори и друг дебат, за граждански права и свободи, за половете и др.? Малко илюзорно се говори за Велико събрание, но съвсем умишлено не се показват идеите, около които да се обедини. Аз много пъти съм казвал, че България се нуждае от рестарт и той може да бъде даден от Велико народно събрание, но подобен ход би бил успешен само ако има национално съгласие. А дали го има? След като партиите в парламента, избрани от гражданите, не са в състояние да съставят кабинет на националното съгласие и план за излизане от кризата, каква е гаранцията, че в обществото има консенсус по темите за Велико народно събрание? Има ли консенсус по нов модел на държавата, по нов модел на гражданските права, по нов модел на съдебната власт, на образованието? Никой не работи за такова обединение и съгласие по няколко основни теми, които да залегнат в ново управление или нов модел на основния ни закон.

Разбира се, пряка цел на протеста е и прекратяването на мандата на главния прокурор, който по никакъв начин не се вписва в представите на либералната общност у нас за ръководител на прокуратурата, не се вписва в представите и на преследваните от закона. Моментът е удобен, защото по време на избора на главен прокурор енергията за протест не беше толкова силна, а сега на площадите има много повече хора и е удобно да им се сложи лозунг – „те са срещу Иван Гешев“. Прави впечатление, че има и политици, които с ентусиазъм подкрепяха Иван Гешев по време на избора му, а сега критикуват него и прокуратурата – сякаш са очаквали неутралитет и защита към техни представители и приближени и не са го получили. Има натиск и контрол и от парламента – нали се твърди, че е безконтролен, ето че депутатите го привикаха и той ще представи отчет за дейността си по тяхно искане.

Иван Гешев има и своите поддръжници – гилдията на прокурорите и следователите плътно го подкрепя, има подкрепа и сред академичната общност – виждаме неговия съвет от професори и научни работници и експерти, има симпатии и сред обикновените хора, които приветстват акциите срещу престъпността. Сигурно има и още много очаквания към него. Но едва ли трябва да очакваме, че той ще си подаде оставка, защото политиците така искат.


- Приемливо ли е и един президент да иска оставка на главен прокурор и правителство?


- Като политическо действие никой не може да му отнеме правото да иска оставки. Друг е въпросът дали е приемливо да не се представя алтернатива. Защото добре, правителството подава оставка, всички сме доволни и кой е служебният кабинет? Каква ще е разликата с предишния служебен кабинет? А кой ще управлява след служебния кабинет и редовните избори също не е маловажен въпрос. Като иска оставката на Борисов и търси гражданската енергия и натиск, да посочи неговия експертен кабинет предварително. Да предложи кабинет от експерти и интелектуалци, които да заменят „мутрите“, да посочи кой е политическият субект, носител на светлото бъдеще без ГЕРБ. Като се казва – прокурорите са мутри, оставка за главния прокурор, да се каже какъв е замисълът за прокуратурата, къде е мястото й, по какви правила и от кого ще се избират прокурорите, кой ще избира и как главния прокурор. Защо се бяга от експертна дискусия и дебат, а се диктува от улицата? Като махнем главния прокурор и се тръгне на нов избор, пак ли улицата ще го назначава?

Очевидно е, че президентът има своя енергия за промяна и гледна точка, но добре би било всички да сме наясно с нея, най-малкото за да се проведе разговор – може да има добри идеи, може да има и лоши. Относно говоренето му за съдебната власт и въобще за нов политически дневен ред – много по-убедително щеше да е, ако видим изготвен от неговия екип проект за промяна в конституцията – има това право, ако покаже алтернатива със служебен кабинет, ако посочи как ще се управлява България и от кого след изборите.

- КС се произнесе по питането кой да разследва главния прокурор. Смятате ли, че с това решение ще се спрат спекулации, че е необходима промяна в конституцията, за да се урегулира възможността главния прокурор да бъде разследван?

- Не разбира се, спекулациите няма да спрат и ще се задълбочат, защото и сега не е имало теоретичен спор по въпроса. Има твърдение от политици, че главният прокурор държи под контрол и на каишка всички до един прокурори от София до Царево и им диктува обвинителните актове. Нещо, което няма как да е вярно по много причини – в системата със сигурност има хора с различни мнения дори по политически въпроси, симпатизанти на различни политически идеи, хора с различно мнение по материята в наказателния процес, в системата има наказвани магистрати, които не харесват ръководителя си. И не може да се каже, че всички са зависими от него – той не ги е назначавал всички до един лично и под условие, че да ги държи изкъсо. Вижте един Методи Лалов, който беше съдия и сам призна, че се е срещал с „лошите“, преди да бъде избран за шеф на Софийски районен съд. Той напусна системата и стана политик и общински съветник – какъв беше проблема, ако е бил прокурор да се обърне и да разследва главния прокурор, след като не го харесва. Питайте го – нямаше ли да разследва и ако някой му беше попречил, беше го заплашил, защото разследва, нямаше ли да потърси подкрепа?

Но трябва да признаем, че тази теория има много поддръжници и печели симпатии сред протестиращите. Защото не е важно какво пише в Конституцията, а по-важно е какво казват новите герои на новото протестно време. И какво казват те – махнете прокуратурата от съдебната власт, махнете нейната независимост и я сложете в изпълнителната, където да бъде до политиците и в зависимост от тях. Питайте хората от площадите – искат ли премиерът Борисов да е пряк началник по Конституция на главния прокурор?

- Прави впечатление, че Христо Иванов, който е бивш правосъден министър, е изключително активен в критиките към държавното обвинение. Това не е ли в разрез с факта, преди време не повдигаше подобни обвинения, какво го мотивира според вас сега?

- Преди няколко дни един социолог и анализатор даде предложение към управляващите да дадат възможност на Христо Иванов да бъде премиер с техния мандат и подкрепа и да назначи свои министри, лично подбрани. Не знам какъв е бил замисълът на тази идея, но тя сякаш обслужваше няколко цели – да се определи Христо Иванов като лидер на протеста, а не Румен Радев например и да се направи опит за зануляване на политическата му биография, да започне на чисто. Що за призив – дайте шанс на Иванов да е премиер, за да видим какво може? А къде бяхте докато той беше два пъти министър на правосъдието? Направи се опит той да бъде показан като нов политик, на който обществото да даде шанс. Но той не е нов политик, той е политик участвал в изпълнителната власт, политик който е договарял „исторически компромис“ по промените в Конституцията и който е останал извън парламента и който не веднъж е засичан по „дуварите“ на Борисов според медиите. Ами дайте шанс на Румен Радев тогава да състави свой кабинет, за да видим как ще се справи, защо не кажем, че лидер на протеста е Настимир Ананиев и не дадем на него право да реди кабинет? Въпреки това Христо Иванов обаче е активен и трябва да признаем, че си избра толкова голям враг, че отново беше забелязан. Атаката срещу Ахмед Доган, Делян Пеевски, Иван Гешев в някаква степен затвърди и тяхната подкрепа сред техните поддръжници, но успя да отмести погледа от управляващите, а също и да ги навърже в едно - да се внушава, че са заедно. Забелязан е, но дали ще бъде избран и с какво мнозинство в парламента, колко ще е устойчиво – имаме примера на Реформаторския блок, какви политики ще предложи, е въпрос на следващите парламентарни избори. Лично мое мнение е, че в тази общност правят опит да се възползват от президента Радев, докато се разграничават от него и оглавяват протеста като лидери.


Визитка:


Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа

Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт"

Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ