Урбанистът Здравко Петров: София е уникална заради епохите, които са се вплитали тук

Урбанистът Здравко Петров: София е уникална заради епохите, които са се вплитали тук

Съжителството на толкова много архитектурни стилове я прави неповторим град

Девизът на столицата носи в себе си урбанистичния код на града, казва експертът в интервю за "Монитор"

- Г-н Петров, разговаряме с вас около празника на София. Вие сте автор на успешния проект "Исторически маршрути" и водач на тематичните обиколки из София, които разкриват архитектурата и историята на най-интересните домове и „дворци“ в столицата. Можете ли да разкажете малко повече за проекта си и за неговата идея? Каква е каузата ,която стои зад него?

- Историческите маршрути ни повеждат по софийските улици и ни разказват за миналото на фона на старите сгради. Те често имат интригуваща фасада, но и не по-малко вълнуваща история, която е част от по-голямата история на столицата, а и на България въобще. А каузата е да познаваме историята, което означава да познаваме по-добре и себе си.

- По образование и професия сте урбанист. Какво ви тласна да поемете по пътя към тази професия и защо тя е толкова важна за развитието на всеки съвременен град?

- Урбанизмът изучава градовете в миналото и настоящето, в търсенето на подходящи решения за бъдещето. Привлече ме това, че в тази професия се събират много различни области на познанието – архитектура, история, социология, икономика, екология... Градовете са сложни системи от най-различни елементи, процеси, интереси и за това не е достатъчно да погледнем на даден урбанистичен въпрос само от икономическа гледна точка например. Урбанизмът търси пресечната точка между различните съображения и точно заради това урбанистите са важни участници в планирането и управлението на градовете.

- Както при всяко друго начинание и зад „Исторически маршрути“ стои някаква история. Как и кога всъщност възникна идеята за проекта?

- Още от първи курс ме вълнува историческият елемент на градовете. Колко е важна историята за развитието на един град? Колко е важно опазването на културното наследство? Тези въпроси ме следваха и по време на бакалавърската и магистърската ми дипломна работа, а след това и в практиката. Залагах приоритети и проекти за културното наследство в различни планове и стратегии, но често тези идеи се губеха в дългите страници на документите. Затова реших да създам нещо по-мъничко, но достигащо до хората. Така стартира уебсайта на Историческите маршрути.

- Как успяхте да сглобите различните парченца от пъзела на историята и беше ли трудно създаването на един такъв проект?

- Разказването на историята е трудно начинание, защото изисква много търсене на информация в книгите и архивите, сравнение между различните източници, проверки и премисляне как точно да се сглоби пъзелът. Понякога остават и липсващи парченца – за съжаление историите на старите сгради, дори и на някои от най-красивите стари къщи в София, не винаги са добре записани. А в разказването на историята е важно най-вече уважението към самата история и опазването ѝ от това да се превърне в низ от легенди и слухове. Те са друг жанр.

- Проявявате специален интерес към културното наследство. Какво според вас е отношението на софиянците към наследствата на града им? Припознават ли се старите сгради като ценност? Завръща ли се интересът към историята и архитектурата?

- Винаги съм казвал, че най-важният отговорник по опазването на културното наследство е самото общество. Каква част от нашето общество наистина се вълнува от наследството ни? Когато тази част става все по-голяма и по-голяма, това неизменно ще изведе наследството като приоритет в политиките и финансиращите програми. Факт е, че често подминаваме красивите стари сгради или пък се спираме пред тях, но не знаем кой ги е построил и кой е живял в тях. Тук е нашата кауза да споделяме за тези сгради и така да провокираме още повече любопитство към историята и архитектурата. Различните софиянци имат различно отношение, но аз съм щастлив, че по нашите маршрути съм срещнал много знаещи и любознателни хора, обичащи града си.

- Как изглежда днешната София през погледа на един урбанист и как се е изменила тя с годините? Как се случва преобразяването на София от османско градче с криволичещи сокаци до модерна европейска столица? Кои са първите сгради, построени след освобождението?

-„София расте, но не старее“ – девизът на София сякаш носи в себе си урбанистичния код на града. Той се е променял многократно през вековете и още повече през изминалите 141 години откакто е столица. Старата османска София, наричана от Иречек „българската Венеция“, заради калта по сокаците, за по-малко от 30 години става неузнаваема – симпатична европейска столица с павирани улици (е, не всички разбира се), електрически трамвай (преди градове като Лисабон), красиви архитектурни сгради и ансамбли. Появяват се множество административни сгради, най-първите са символите на възстановената България – княжеският дворец (1882 г.) и Народното събрание (1885 г.), от по-късно са Народният театър и Военния клуб (1907 г.). В тази невероятна промяна се отразява талантът на много архитекти и строители, българи и чужденци, приели България за свой дом, отразяват се и предприемаческият и новаторският дух на българите от това време.

- Като всеки един развиващ се град и София е изгубила голяма част от облика на миналото си. Кои са онези сгради, места и улици, които днес можем да открием само по старите картички и в книгите? Ако можехме, бихте ли върнали някои от тях?

- Ако се спрем само на последните 141 години, на няколко пъти София преминава през големи промени. Старите сокаци можем да ги видим в акварелите на Йозеф Обербауер. След това е времето на вдъхновяващата София от края на XIX и началото на XX век, но от средата на 20-те години старите къщи започват да се заменят от по-големи здания и модерни жилищни кооперации. Идват бомбардировките, когато са поразени над 12 000 сгради, а след това и реконструкцията на София след войната. Една цяла улица не е била възстановена, а разчистена за новия ансамбъл на Ларгото – легендарната „улица Търговска“. Тя е била най-елегантната софийска улица и не случайно за нея са отпечатани най-много пощенски картички, поне те са ни останали. Не можем да променим историята и да върнем времето назад – няма как да върнем цели улици. Но можем да възстановим куполи, мансарди и детайли и това си струва да бъде стремеж.

- С какво е уникална София в архитектурен план? Какви архитектурни стилове и следи от кои епохи може да срещнем днес в нея? Коя е вашата любима епоха, през която е преминала столицата?

- София е уникална точно заради всички тези епохи и промени, които са се случвали тук. Това архитектурно многообразие, съжителство на толкова много архитектурни стилове и следи от различни времена я прави неповторим град. Къде другаде имаме римски улици, а над тях църкви и джамия, както и сталинска архитектура?

- Във вашите исторически маршрути вие минавате през много от най-красивите и интересни сгради и улици на София. Кои според вас са най-емблематични за града и има ли някои, към които проявявате по-специално отношение?

- Най-емблематично за града е точно преплитането между различните архитектурни стилове – на една улица можем да намерим романтичната украса на сецесионовите къщи, солидните жилищни кооперации от модернизма, както и колоните и арките от сталинската архитектура. Но все пак ще откроя сецесионовите постройки на София, защото те са свързани с този голям български подем от Освобождението до Балканските войни. Ето един конкретен пример. Един от най-големите архитектурни герой на това време се казва Никола Лазаров. Безкраен талант, трудолюбив и принципен в професията си, той създава много красота из цялата страна. Любима негова сграда ми е прекрасната къща на пресечката на „Московска“ и „Париж“, завършена през 1921 г. за сливенския индустриалец Киро Стефанов.

- Пред какви проблеми и предизвикателства смятате, че се изправя съвременното градско пространство на София?

- Голямото предизвикателство пред планирането на подобен град, който „расте, но не старее“, е да се намира подходящият баланс между старото и новото, между застроените и откритите площи, между различните функции. София ще продължи да увеличава своето население и да се променя, но е важно да аргументира кои сгради и улици се пазят без интервенции, къде, какво и как е новото строителство.

- А какви положителни промени наблюдаваме през последните години и виждате ли потенциал в развитието на града?

- Вярвам, че има едно обръщане точно към старото, традициите, архитектурното наследство. Не малко сгради бяха обновени, да си пожелаем цяла тенденция от подобни добри примери – София го заслужава.

- Ако трябваше да опишете столицата само с три думи, кои биха били те?

- Различна. Различна от останалите европейски столици.


ВИЗИТКА:

Здравко Петров е роден във Варна.

По образование и професи е урбанист.

Завършва „Урбанизъм“ в Университета по архитектур, строителство и геодезия в София

Автор на проекта „Исторически маршрути“ и книгата „Исторически маршрути: София“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.