Юнашкият тиган нахрани 5 млн. души за 8 г.
4

Храни от приказките на баба

Юнашкият тиган нахрани 5 млн. души за 8 г.

Млади и стари си играят на римски хлебари в Копривщица

Юнашкият тиган на Ангел Ангелов и съпругата му Велислава се оказа, че са сготвили 5 млн., а може би и повече порции за осем години. Когато минаха 4 млн. а това беше отдавна, просто спряхме да ги броим.

Ето това разказа Ангел Ангелов на Телеграф. За това време двамата обиколиха много пъти България. После стигнаха Берлин и Париж на световни изложения с истинската храна, която със съпругата си приготвят. Докато един ден самите Нешънъл Георгафик се шашнаха от тях. Но, това, което семейството прави не е просто приготвянето на ястия по някаква специална кулинарна рецепта. Не. Те си имат мисия, която прилича на сбъдната приказка.

Гинес

Някога в младостта си Ангел Ангелов кандидаствал няколко пъти във ВИТИЗ, днешният НАТФИЗ. Е, не му било писано да завърши театралната академия. Но пък когато човек има талант, сцена може да бъде целия свят. Любовта му към историята, страстта да бъде съхранено всичко ценно, оставено от предците го провокира с още осем души да създадат сдружение. Целта била да опазват културно - историческо наследство. Това за жалост не се случило така, както си го представяли.

Соби

Казахме си, добре, не можем да съхраним тези стари места, но можем да разкажем за тях. Да разкажем чрез храната. Тя някога е приготвяна в най-големите помещения на къщите - собите. Това са стаите, където са разказвани приказките от бабите, докато готвят за фамилията. И затова направихме най-големият български тиган. Регистрирахме го Гинес. Той е с внушителните размери от 1,50 м и дълбок 40 см. После направихме и Юнашка тава, която е още по- голяма, разказва Ангел Ангелов.

Месо и лукчета

Целта ни беше да представим на хората и младите храна, която е анти-мол. Юнашкият тиган най-често готви кебап. Късчета месце, дребни лукчета, които се запичат на дъното на тигана, който е поставен над буен огън, гъбки и подправки. Ястие, което няма нищо общо с това, което се продава по търговските центрове. Ние преработени храни не готвим. Месцето си го доставяме от наш приятел с ферми от Югоизточна България. Купувахме си и от Русенско, но заради свинската чума се наложи да преустановим, споделя Ангел Ангелов. Повечето от хората, които са свързани със земеделие познават вкуса на тези храни. Защото Ачо и Велислава обикалят всички известни фермерски събития. Те са обичайните майстор готвачи на Празника на розовия домат, който организира една от големите търговски вериги в края на лятото.

Къкри

На този празник, софиянци като хипнотизирани се тълпят около къкрещата на бавен огън тава. От нея се вие аромат на печени чушки и домати. Дотогава, докато не се превърне в еднороден сос. Тогава всички се нареждат с купи и, започва едно повсеместно лапане. Без разлика на възраст, пол и занятие. Според Ачо, тавата на едно готвене прави 1 тон и 600 кг лютеница. Свидетели твърдят че за час всичко се изяжда от зажаднелите за истинска храна хора.

Оходен и козите

Едно от най- интересните ястия , които тиганът и тавата са готвили е край праисторическите находки край врачанското село Оходен. Това е мястото, където за първи хората са започнали да приготвят храна, а не да я събират. Там сготвили коза с лимец, храна на праисторическия човек. По- късно пък шашнали всички присъстващи с овца, вряща в чорба от седем семена. Такива, каквито били намерени овъглени в старите съдове. Семената, докарали от Узбекистан. Защото някога Оходен бил в степ, а такава има сега в Узбекистан, където тези растения са се съхранили. Днес климатът, където е врачанското село е друг.

Звезди

Ачо и Велислава са истински звезди. Освен че са чести гости на телевизии и вестници, имат хиляди последователи във Фейсбук. Двамата са символ на българското семейство. Винаги облечени с народни носии. Бели везани ризи, а Велислава в спретнат сукман. Той едър и висок, а тя мъничка, чевръста, пъргава жена с големи очи на сърна. Точно като истинската българка. Която няма граници в количеството свършена работа. Без да се оплаче от умора.

Къщата на тортите

След Къщата на хляба сдружението вече създаде и Къщата на тортите. Тя се намира в Самоков. Там основните гости и актьори са децата. Те сами правят торти, като след представлението всяко дете си носи тортата у дома. Тортите, направени от малчуганите са обичайно съставени от пандишпанени късчета и сметанов крем. Съвсем скоро Къщата на тортите ще бъде и къща на шоколада, разказаха вдъхновените готвачи.

Как се прави панус квадратус

Преди две години Ангели и Велина заедно с хората от сдружение Академия Кулинарен историк сбъднаха поредната си мечта. Направиха Къща на хляба в Копривщица. Това е не просто къща, а музей, където всеки дошъл може да види древните инструменти, включително и каменна мелница за мелене на зърно. Този музей, обаче е истинска театрална зала, в която основните актьори са гостите. Деца, пенсионери, възрастни, дори истински шофьори на тир. Те мелят зърно, пекат хляб и се забавляват. Преди да започнат това свещенодействие всички обличат специални костюми, в зависимост от епохата, в която искат да отидат. Една от тях е праисторическата, другата е римската. Който избере Римската има късмет да опече хляба на римските войници. Той се казва Панус квадратус. И е разделен на осем късчета, които после се чупят. Всяко от тях представлява дажбата на един войник. Обичайно хлябовете са безквасни, така, както са правени в библейски времена.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.