Миланската Ла Скала, Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън в Ню Йорк, Театро Колон в Буенос Айрес и почти всички останали престижни оперни сцени на 5 континента са в краката му, когато преди повече от десетина години световноизвестният български бас Юлиан Константинов решава да загърби бляскавата си международна кариера.

Причините са много и сложни, но една от първите в списъка е: „Защото искам да виждам как растат синовете ми...“. Днес по-малкият – Никола, е на 11, а батко му Георги – вече на 19. „Надявам се да станат добри хора и да са щастливи. Невероятно е как две деца, които са живели на едно място, в едно семейство, с едни родители и близки, с не особено голяма възрастова разлика, са толкова различни. Единият харесва едни неща, другият – съвсем други. А това е изключително забавно“, споделя изненадата от наблюденията си известният им баща. Никола е състезателна натура и след няколко опита с други спортове – футбол, тенис на корт и т.н., влиза в синхрон със семейната традиция и сега тренира волейбол. Георги пък е студент първокурсник по графичен дизайн в НБУ – специалност извън фамилните пристрастия или поне далеч от тези на Константинов-старши, който е скаран с компютрите.

Дали понякога не съжалява за доброволното си отдръпване от най-високите оперни подиуми – на този въпрос забележителният Борис Годунов на нашето време не е в състояние да отговори еднозначно. „Не съм съвсем сигурен кое е по-важно за децата: дали родителят да бъде близо до тях, или пък да не са непрекъснато заедно, но те да могат да го посочат с пръст и да кажат – ето, вижте, това е моят татко, който има такива и такива успехи... Родителството е трудна работа и за съжаление се учи в движение“, казва Юлиан. Тогава за повечето от близките му неговият ход за отстъпление от светлината на прожекторите изглежда доста шокиращ, в очите на колеги и познати също често чете неразбиране и изумление, само неколцина приятели, които не са толкова навътре в детайлите на професията му, се отнасят ведро и спокойно към неговия избор. „Пак казвам, не съм сигурен кое е било по-добре да направя в онзи момент с оглед точно на нещата, заради които го направих“, подчертава Константинов. А момчетата му и сега има за какво да се гордеят с него: освен с бутиковите му участия в избрани оперни спектакли, още и с телевизионните му изяви. Певецът се чувства много комфортно като светски коментатор в Нова тв и е във възторг от екипа на Гала, където са събрани все приятни и позитивни хора, без нито една „издънка“ между тях.

Юли взема завоя към телевизията в кръстопътен момент в биографията си. „Нямах абсолютно

никакъв глас – дори говоренето ми беше трудно

а трябваше да се живее по някакъв начин. Мисля, че до голяма степен проблемът беше на психогенна основа. Обиколих много лекари, всички възможни специалисти в тази област у нас и 95% от тях не намираха абсолютно никаква причина за състоянието ми. Останалите 5% заявиха директно, че трябва да се оперирам. Естествено, не ги послушах и слава Богу, но наистина имаше период, в който беше изключително трудно от моето гърло да произведа глас. Колкото и да е странно, мъжете в моя род, а ние сме почти само мъже, имаме мощни гласове, но те невинаги са в добра кондиция“, обяснява бележитият бас. Баща му, волейболната легенда Георги Константинов-Гибона, гръмовит разказвач на всевъзможни интересни истории, 2 пъти е бил опериран от проблем с гласните връзки. На брат му Пламен Константинов – доскорошния селекционер на лъвовете, а понастоящем треньор на руския „Локомотив“ (Новосибирск), пък веднага му пада гласът, щом започне да води мач и се превъзбуди, като стане напечено.

...Та в онзи труден момент една от спасителните идеи, които хрумват на Юлиан, е свързана с телевизията. Участвал е наскоро в някакво предаване, така че отива да поговори с продуцентите и...лека-полека се започва. И досега мнозина свързват

темпераментното му присъствие на екрана

с патриотичното шоу „Аз обичам България“, макар че то вече реално не се произвежда, а се въртят само стари сезони. „Имам прекрасни спомени от това предаване и съм научил доста неща от него. Да речем, сещам се, че Тодор Каблешков е превеждал френска литература, „Клетниците“, струва ми се. На пръв поглед – куриозно, но когато навържеш повече факти, намираш логиката и виждаш за какво става въпрос. Младите апостоли на Априлското въстание са хора интелигентни, високообразовани, заможни. Тръгват да правят революция не защото едва свързват двата края и няма какво да губят, а напротив. Това е елитът в най-чистия му вид, който си слагат главата в торбата „за правда и свобода“. Подобни примери от историята могат да ни накарат да се почувстваме по-добре като българи“, убеден е Константинов.

Все пак и сега Юлиян смята, че онова, което трябва да прави, защото го може най-добре, е да пее на оперната сцена. „Може би то е нещото, за което съм роден“, предполага той. На 2 февруари в Софийската опера му предстои спектакъл на „Симон Боканегра“ на Верди – една от любимите му творби, с една от най-любимите му роли – Фиеско. „Тръпна в очакване на тази среща“, доверява големият бас и връща лентата: „Като студент в Консерваторията слушах с истински трепет записа на „Симон Боканегра“ с Николай Гяуров, Мирела Френи, Хосе Карерас и Пиеро Капучили под палката на Клаудио Абадо. Превъртал съм безброй пъти касетката със записа и съм се възхищавал от тези велики музиканти. Мина време и съдбата ме срещна със същата опера и същия диригент в най-големите театри, което беше чудо“. Още едно предчувствие на Константинов почти свръхестествено се сбъдва: „Винаги съм имал някакво усещане, че ще дебютирам в Миланската Скала с ролята на падре Гуардиано от „Силата на съдбата“. И години по-късно това се случи – тази разкошна роля на Верди беше моят дебют там, въпреки че преди това ми бяха предлагали 2 други партии. Звучи малко странно, но е факт“. Тогава, в средата на 90-те, Константинов става

най-младият бас с дебют в Ла Скала

„Познавайки нещо, ти дори индиректно вървиш към него и в един момент понякога успяваш да стигнеш“, казва той.

На 14 февруари Юлиан Константинов ще има друга интригуваща оперна поява – в Града на липите. Прочутият бас ще пее партията на Тимур в „Турандот“, нестандартен спектакъл на Държавна опера – Стара Загора, в който артистите са на сцената редом с 3-4-5-метрови кукли. „Всичко е толкова добре конструирано, че когато представлението започне, ние почти не ги забелязваме, колкото и да са грамадни“, отбелязва той.

Малцина може би знаят, че Юли си има още една муза – рокмузиката: свири от десетилетия в група „Кокаин“ и е автор на всички нейни композиции. „В тази сфера не сме професионалисти, макар че свирим по-добре от професионалните музиканти – шеговито намига той. – Имаме сред нас компютърен специалист, човек, който се занимава с езда и стрелба с лък, озвучител в Народния театър... Трудно се напасваме да сме свободни по едно и също време, но за мен това е прекрасно хоби, друг вид удоволствие в сравнение с класическата музика“. В „Кокаин“ снажният брюнет е само китарист, тъй като, пояснява, на неговата възраст вече не бива да се пее и опера, и рокендрол, вреди на техниката. Сред дейностите, които напоследък го правят щастлив, са и разходките с домашния любимец – добродушен черен лабрадор. Казва се Марко, както кръщават магаретата в България, но той не се сърди. Името е измислила Юлия – съпругата на певеца, и кучето не е имало особен избор. „Всичко, от което се нуждаем, е любов. Казал го е геният Джон Ленън, когато е бил на 27 години. Наистина е така“, напомня на финала Юлиан...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Изложба за Христо Явашев, преди да стане Кристо

Документална изложба „Роден в Габрово”, посветена на ранните години на художника Христо Явашев - Кристо и неговата фамилия, се открива утре вечер от 18.30 ч. в столичната галерия Credo Bonum на ул. „Славянска” 2.

Авангардистът Jorrras подреди „Хотел“ във Водната кула

Авангардният художник Георги Георгиев – Jorrras, представя своя проект Hotel във Водната кула на ул. „Галичица“ 21 (Plus 359 Gallery) в столичния квартал „Лозенец“. Изложбата може да бъде разгледана всяка седмица от сряда до неделя от 12 до 19 ч. до 24 април. Куратор е Ирина Баткова.