Южна България със 7 повече вина с ЕС защита (ТЕМАТА)

Южна България със 7 повече вина с ЕС защита (ТЕМАТА)

Наше червено лидер на анонимна дегустация в САЩ

Родните вина с европейска защита на марката, от изби в Южна България са трийсетина или със седем повече, отколкото в Северна. Това сочат данни на регистъра на географските означения на ЕС. 52 от тях имат Защитено наименование за произход (ЗНП), а две - Защитено географско указание (ЗГУ). При високо-градусните напитки, основно ракиите, резултатът е още по-убедителен в полза на южняците - 8 на 4. Цялата дузина има само ЗГУ.

Основно регистрациите на вината са направени през май 2007 г., няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз. Първи са вината със Защитено географско указание (ЗГУ) - Тракийска низина и Дунавска равнина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 г за района на Болярово за червено и розе.

Южна България няма защитени марки, които да произвеждат само червено вино,


но пък има само с бяло и те са 2

- със ЗНП за районите на Славянци и Хисаря. 17 от получената регистрация се отнася за производители, предлагащи на пазара всичките видове вино - червено, бяло и розе. В Северна България пък 7 от защитените наименования за произход се отнасят за изби, където произвеждат и трите вида вино. Само 3 обаче са регистрирани единствено със сорт червено вино и спецификацията важи за районите на Лозица, Върбица и Павликени. Единствено с бели сортове вина на Север от Балкана пък са производителите от районите на Евксиноград, Хан Крум и Нови пазар. Първият е известен със сортовете си Димят, Мускат отонел, Шардоне, Траминер, Мискет червен, Мискет врачански и Немски

ризлинг, които са записани в спесификацията на еврорегистрацията му.

От нашата страна в регистъра на географските означения на ЕС

няма наш район само с вино розе.

Обикновено то е в комбинация с другите два вида или един от тях. Само с по един сорт грозде, от който да се произвежда виното са малко регистрациите, като една от тях е за района на Хърсово с широката мелнишка лоза. „Вината от този сорта грозде се търси много във Великобритания. Това е традиция от едно време още, когато и Чърчил е поръчвал. Това вино се продава доста и в Германия и Чехия, каза за „Монитор“ изпълнителният директор на ИА по лозата и виното Красимир Коев. По думите му, напитките, произведени от райони вписани в в регистъра на географските означения на ЕС намират традиционно много добър прием зад граница. „Най-често българските вина от типично наши сортове се търсят


на скандинавския пазар, Бенелюкс и в щатите.

Освен червените сортове - Гъмза и Мавруд, с голяма популярност се ползват зад граница и Врачанският мискет. Немалко търсене има и за Германия, Чехия и Полша. В САЩ бутилка гъмза се продава в търговските вериги по 14-15 долара. През миналата година този сорт наше вино взе най-много точки по време на анонимен тест проведен от 12-те най-добри дегустатори на вина отвъд океана. Взе 93 от 100 възможни точки и стана лидер. Конкурсът е за вина, предлагани в големите магазини специализирани за продажба на алкохол в щатите. При ракиите имаме износ освен за щатите, и Германия, и Нидерландия“, поясни Коев.

Данните на еврорегистъра на високо-алкохолните напитки сочат, че 12 наши марки имат защитено географско указание. От тях са дестилати от вино са 10. Другите две - Троянската сливова ракия и Ловешката сливова логично са дестилат от плодове. Девет от вписванията родните производители са успели да направят през юни 2005-та, още преди да бъдем приети в ЕС. Други 2 за гроздови ракии от Търговище и Карнобат са от ноември 2018-та, а последната - Ямболската гроздова ракия - от октомври миналата година.

Първата държава на Балканите, приета в ЕС - Гърция, има регистрирани 147 марки вина, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни напитки с еврозащита - географско указание. От тях 6 са за узо. Румъния е успяла да уреди вписването в еврорегистрите на 53 вина и 9 спиртни напитки.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.