Уж си болна и умираше, ама като ми даваш задачи, рипна!
2

Уж си болна и умираше, ама като ми даваш задачи, рипна!

И как свекървата си пукна ръка по поръчка, та излезе в болнични

Поредна грипна ваканция. Като че ли вече идва по план. Тъкмо децата починаха по Коледа и вече мнооооого изморени-нека починат пак. Направо с междусрочната. Отправям поглед към небето и благодаря, че този път има кой да гледа детето. Направо по поръчка-свекървата паднала от стълбата една вечер, докато се качила да бърше прах на секцията си. Подхлъзнала се.

Резултатът-пукната ръка и гипс в „Пирогов“. Не разбирайте, че се радвам, но ми дойде добре, че щях да се чудя кой да гледа чавето. Другият вариант беше да го екстрадирам на 300 км при майка ми. Колежките вече в паника-едните се вайкат, че децата им не са оформени, други-че няма кой да им ги гледа. На трети пък-са болни. Та затова се моля да не пипна отново и аз нещо, че наскоро едва сколасах да оздравея. След пет дни мъки на антивирусни, пипнах ангина. Антибиотикът неизбежен. Чудна картинка. Не можеш да станеш от леглото, а трябва да направиш все пак нещо за ядене. Добре, че мъжът ти поне взема детето. И след като два дни не можеш да погледнеш хлапето, дори не си отваряла раницата, решаваш, че с последни сили трябва да се заемеш със задълженията си и да го препиташ за училище.

„Два дни не си решавала задачи. Ето ти няколко да те препитам. Взели сте с деление. Разбра ли нещо изобщо? И после диктовка. Направо ги забрави тия диктовки. В първи клас всяка вечер те упражнявах, сега направо те отпуснах. Ама аз съм си виновна. Разхайти се. Няма ли да кажеш нещо, а?“, обръщам се към мъжа ми за подкрепа.

- Яяяяя, виж я бе, тате. Виж! Уж беше болна, направо умираше. Ама като трябва да ми дава задачи, направо очите й светнаха. Припна!“, казва наперено второкласничката. Мъжът ми ме поглежда и ми се усмихва.

Та се моля отново да не стигам до тук. Сега държа чавето при свекървата и гледам да го опазя. Давам наставления. Да не ми се разболее през ваканцията.
„Всички деца са навън, само аз стоя в апартамента като затворник“, оплаква се дъщеря ми.
„Добре де, излез, но само за един час. И сложи потник, шапка и дебело яке. И без да караш колело. Още е студено. И без да се събираш с болни деца. Иииии, никакъв мол. Да не вземеш да изнудваш баща си и да искаш да те води. Ще се разправяме после“, давам наставленията си. На всичкото отгоре в главата ми нахлуват сценарий по новата глобална заплаха-коронавируса. Та си мисля, че скоро китайско няма да хапна.
В същото време плъзва слух-говорело се, че ще удължат грипната ваканция. Да си призная, за мен е по-добре. Още малко ще отдъхна. Но уви, фалшива новина. И в четвъртък всичко започва отначало-ранно ставане, бързано, училище, уроци. Спасение няма. И очите ми пак ще светят-нали трябва да препитвам ученичката. И така-до следваща ваканция. През пролетта. И да е жива и здрава свекървата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.