0

Г радушката често нанася повреди по лозовите растения, които зависят от силата на градушката и от състоянието на лозите.

Когато е паднала много силна градушка през периода на активния растеж на леторастите до края на юни и са унищожени напълно гроздовата реколта и леторастите, извършва се резитба на зелено.

Градушката често нанася повреди по лозовите растения, които зависят от силата на градушката и от състоянието на лозите.

Когато е паднала много силна градушка през периода на активния растеж на леторастите до края на юни и са унищожени напълно гроздовата реколта и леторастите, извършва се резитба на зелено.

Снемат се плодните пръчки и на лозите се оставят 3-4 чепа на по 2 очи от най-ниско разположените зелени леторасти. При чашовидната резитба броят на чеповете може да бъде малко по-голям - до 5-7. От пъпките на зелените чепове се развиват нови леторасти, които се използват при резитбата на следващата година. Те може да дадат второ грозде, което при ранните сортове и хубава, продължителна есен успява да узрее. Когато са запазени отделни гроздове и част от листата, резитба на зелено не се прави.

Не се извършва резитба и при по-късните градушки през юли и август. Битите от градушка лозя трябва да се обработват и отглеждат много грижливо, за да възстановят силата си.

Подхранване


При ранните градушки е уместно да се тори с бързодействащи азотни торове. Положителни резултати се получават от листното подхранване с листни торове, съдържащи желязо, важен микроелемент за биосинтез на хлорофил. Тези препарати може и да се смесват с 1,5% бордолезов разтвор след градушката. За да се опазят новите листа, битите от градушка лозя се пръскат до късно срещу маната.


Грижи

Независимо от взетите мерки, засегнатите от градушка лози са отслабени и специалните грижи за тях (торене, обработка, филизене и др.) продължават и на следващата година. Резитбата им обаче трябва да бъде с нормален брой очи, т.е. без да се намаляват. По плодните пръчки и чеповете има пъпки, които са повредени от градушката и няма да покарат. Ако се съкрати броят на оставените очи, лозите ще развият малко леторасли с недостатъчно листна маса. Тогава те не ще могат да оползотворят напълно създадените по-добри условия за вегетация.


Изресяване


Пълното или частичното окапване на цветните бутони, цветчетата или младите завръзи в периода около цъфтежа се нарича изресяване. Когато окапят всички цветни пъпки, ресата изсъхва. По-често се случва гроздовете да останат силно проредени. Сортовете бяло без семе, мискет червен, мискет врачански, мискет хамбургски, ркацители и саперави изресяват по-силно от другите.

Когато в грозда се развият малък брой едри, нормално оплодени зърна, а по-голямата част са дребни, безсеменни зърна, явлението се нарича милерандаж (момици). Неоплодените зърна получават по-малко хранителни вещества (защото нямат семки), вследствие на което остават недоразвити. Милерандажът се наблюдава често при сортовете болгар, царица на лозята, кардинал, памид (някои клонове) и др.


Мустак


Понякога буйният растеж на леторастите рано напролет може да причини постепенно изгубване на цветните пъпки, вследствие на което растящата реса се превръща в мустак. Тази форма на изресяване се нарича източване. Най-напред се източват по-горе разположените реси, а долните се задържат. По-склонни към източване са десертните сортове болгар, шасла доре, бяло без семе, Италия и др. Обикновено то минава незабелязано, но може значително да намали гроздовата реколта.

За да се установи, че действително има източване, трябва да се правят ежедневно наблюдения върху определен брой лози.

Филизенето е задължително


Филизенето е задължителна практика в правилното отглеждане на лозите. То представлява премахване на излишните лозови леторасти (филизи) в ранна пролет още в началото на развитието им. Колтучене, прещипване, прореждане и т.н. се извършват при нужда.

В началото ненужните филизи се развиват за сметка на резервните хранителни вещества. С отстраняването им се дава възможност тези хранителни вещества да се насочат изцяло към плодните звена, които сме създали със зимната резитба и на които разчитаме. С филизенето може да се коригират някои грешки, допуснати при резитбата на зряло. Тази операция е подготовка за следващата зимна резитба, защото непремахнати тези дребни филизчета ще трябва да се отстраняват като дълги зрели пръчки с помощта на ножицата и да се изнасят от лозето с много ръчен труд. Отделно по този начин регулираме броя на леторастите и им осигуряваме по-добър растеж и узряване, улесняваме борбата с болестите и неприятелите. Всичко това е условие за по-висок добив през следващата година. Освен това създаваме възможност за по-добро огряване на гроздето и натрупването на повече захари в него.

Маха се всичко по старите части


С филизенето се премахват преди всичко леторастите, покарали от старите части на лозата (главината, стъблото, кордоните, рамената). Може да се запази някой от тях, ако ще послужи за създаване на ново рамо. По чеповете и плодните пръчки се премахват безплодните филизи. Ако се развиват плодни леторасти по двойки (от едно зимно око два летораста), по-слабия от тях премахваме. Премахваме и всички онези, които са израснали под мястото на огъване на дългите плодни пръчки по носещите телове. Когато от чеповете освен от основните две пъпки са се развили филизи от ъгловите или спящите, те се премахват. Запазваме само някой от тях, в случай че желаните два летораста не се развиват нормално, за да послужат за създаване на ново плодно звено.