Учителят- блогър Илия Михайлов пред

Учителят- блогър Илия Михайлов пред "МОНИТОР": Правилният път към децата срещу опасните предизвикателства е общуването

Трябва да има някакъв филтър, през който да минават клипчета, публикации и т.н. в необятното пространство на различните платформи

* Някои от подрастващите са провокирани от Тик-Ток, защото страдат от липса на внимание

- Г-н Михайлов, какво ви подтикна да направите видеоклип в социалната мрежа Тик-Ток - „Да излезем от балона“?

- Искам да благодаря на в. “Монитор“ за предоставената трибуна. Всичко онова, което се случва не само в Тик-Ток, но и в други социални мрежи - с така наречените предизвикателства, които в един момент се оказват опасни за живота и здравето на децата. То не беше внезапно лягане на пешеходна пътека, гълтане на метални топчета, блокиране на асансьор. Вчера прочетох за гонене с моторна резачка или винтоверт, като идеята е „жертвата“ да бъде изненадана до шок. Всички тези „предизвикателства“ на практика са опасни за нашите деца. Те застрашават не само психиката им, но и живота и здравето им и ние, възрастните, трябва отговорно и открито да се противопоставим срещу популяризирането им в интернет. Замислих се как да реагирам като гражданин, като техен учител, като техен партньор и реших, че това е начинът, по който мога да взема страна, мога да изразя позиция и точно в тази най-популярна сред тях социална мрежа. Тъй като доста години, макар и непрофесионално, се занимавам със социални мрежи и наблюденията ми са тези, че Тик-Ток много се ползва от децата и учениците и това е един инструмент със силно влияние върху подрастващите. Проблемът е много сериозен и дано повече хора си дават сметка за това. И когато става дума за здравето и живота на нашите деца, трябва да сме нащрек и да изразим позиция. По този повод аз реших - с техните средства и методи се опитвам да ги предизвикам да не бъдат някакви зомбирани потребители на една социална мрежа. Да мислят, преди да направят нещо, да осъзнават колко е отговорно поведението им в тази мрежа и всичко, което се случва около тях. Лично си направих профил там преди няколко месеца, тъй като ми беше интересно да видя за какво става дума. Моите последователи и приятели са точно деца, които безкрайно обичам и се надявам да съм стигнал до тях по този начин и да ги предпазя от опасностите, които ги заобикалят. Те трябва да кажат „стоп“ на тези глупости. Децата трябва да осъзнаят, че поведението им в социалните мрежи е един важен момент от изграждането им като личности. Трябва да има някакъв филтър, през който да минават клипчета, публикации и т.н. в необятното пространство на подобни платформи.

- Срещнахте ли някакво разбиране, съдействие, партньорство от други ваши колеги - подкрепиха ли ви в тази ваша инициатива, както и родители?

- Надявам се да съм стигнал до децата, до техните родители. Защо да не се направи нещо на ниво училища? Именно в Тик-Ток с послания, акаунти училищни, които да излъчват позитивни послания към децата. Да се помисли в тази посока, да се направи нещо като организирана кампания. Училищата да са по-активни и в тази социална мрежа, тъй като тя се следи най-вече от учениците и когато има повече положителни послания там, и то излъчени от съответните училища, мисля, че това би бил печеливш ход или поне така ми се иска. В социалната мрежа Тик-Ток има представени всички значими организации, всички най-известни личности - вече я взимат насериозно и я отчитат като фактор.

- Вие говорите за някакви добри практики.

- Защо не? Би могло да се помисли за положителни видеопослания към децата, образователни клипчета съобразно формата на платформата.

- Добре ли познаваме децата си - и като родители, и вие като учител?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, признавам. Това, което обаче искам да споделя, е, че постоянно се опитвам да бъда в контакт с тях, постоянно се опитвам да бъда техен партньор, без да ги назидавам, да ги соча с пръст и да им казвам кое е правилно и кое не. Просто да бъдем партньори и да вървим заедно. Знаете ли, купих си тениска за първия учебен ден на 15 септември. На нея с големи букви пише “Учител“ и отдолу с по-малки букви има слоган: „Аз ще бъда до теб“. Много ми хареса и точно за тези думи се хващам. Опитвам се да бъда до тях - в тези години, които са много важни за тях като деца, като подрастващи, като тийнейджъри. Тези години са доста трудни, защото около тях дебнат много опасности и такива недобри “предизвикателства“. А някои от децата са провокирани от тези „предизвикателства“, защото страдат от липса на внимание. Такива платформи им дават възможност да се проявят, да спечелят някой друг и да привлекат някой и друг последовател или харесване повече. Точно това им казвам в моето клипче, че това е един балон, в който те не трябва да живеят. Те трябва да са в истинския живот и да му се радват, да следват мечтите си. Тези няколко последователи или харесвания повече, всъщност, не означават нищо. И тук е ролята на семейството и родителите. Те трябва да говорят повече на децата си, не да им се забранява, да видят какво гледа детето, да поговорят с него. Правилният път е диалогът.

- Как можем да ги предпазим от това, че сякаш са обсебени от смартфони, таблети? От цялата тази електронна среда, в която те растат. Защо това е предпочитано място за общуване?

- Ще споделя какво забелязах, като се върнахме на училище след дългото онлайн приключение. Децата бяха зажаднели за личен контакт, да се гледат в очите, да си говорят един на друг, но не през камера или през телефон. Бяха зажаднели да направят някоя дребна пакост в училищния двор, да се гонят по коридорите - това нещо им липсваше. Въпреки че тази дигитална среда около тях ги е обсебила като цяло, те самите имат нужда и го чувстват - да избягат, да излязат от нея понякога и търсят такива „вратички“, да се отскубнат.

- Давате ли им примери от нашето детство, в което сме израснали без телефони и интернет, с игри навън и общуване на живо?

- Говорили сме и за това. Не се опитвам да им казвам, че нашето е било по-хубаво от тяхното. Децата са си деца, те си търсят своето време и добро или лошо живеят в него - с неговите условия и предизвикателства, положителни или отрицателни страни. Когато сме в час, когато се занимаваме с история, опитвам се да ги докосна до нея през личния пример, през чисто човешките емоционални теми на историята, през ежедневието на хората, което наистина се променя. Това, което е било нашето детство, почти вече го няма. Това, което ще дойде след тяхното детство, също ще бъде различно. Нормален е този кръговрат. Въпросът е да се предава от поколение на поколение положителното, хубавото, емоцията под някаква форма да се опази.

- Какво ще им пожелаете през новата учебна година?

- На всички колеги, на децата, на родителите, на бабите и дядовците - желая здраве и колкото може повече присъствено да се срещаме в час. Да бъдем партньори в час, държа по този начин да общуваме - като партньори.

- Престижна ли е днес професията на учителя?

- С 23-24-годишен стаж съм в системата и избрах професията учител като първо и единствено желание. Не съм се опитвал да ме приемат някаква друга специалност. Моят избор беше напълно осъзнат. Понякога ми е било много тежко, но винаги съм работил с голямо желание и голяма любов професията си. Мисля, че ако това те води, в която и да е професия, любовта към нея и към това, което правиш, значи вървиш в правилната посока и би трябвало да чувстваш тази професия като престижна, защото тя е престижна.


ВИЗИТКА:

-Илия Михайлов е историк по образование

-Той е старши учител по „История и цивилизации“ в Средно училище “Георги Брегов“ в град Пазарджик, блогър, почитател на рок музиката и на българското кино

-Другото хоби на Илия са късите разкази. Автор е на 4 книги досега - сборници с човешки разкази и импресии - „Побързай“

-От продажбата на четвъртата поред книга - „Ежедневности“, която излезе от печат през април тази година, Михайлов събра над 4000 лв., които дари на Детското отделение по онкология и хематология към Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив

-През май т.г. Илия Михайлов е удостоен с почетно отличие от Министерство на образованието и науката за дългогодишна, цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.