0

Н а 4 декември Светата ни църква празнува Събора на Седемдесетте апостоли, споменава мъченическата смърт на преподобни Онуфрий Габровски и си спомня за Свети преподобни Теокист Сицилийски.

На 4 декември Светата ни църква празнува Събора на Седемдесетте апостоли, споменава мъченическата смърт на преподобни Онуфрий Габровски и си спомня за Свети преподобни Теокист Сицилийски.

Свeти евангелист Лука разказва, че Господ Иисус Христос освен първите дванадесет свои ученици, избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Подир Възнесението Му, а светите апостоли били укрепени с благодатта на Светия Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И трябвало да претърпят много беди и гонения: юдеи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. Повечето от тях умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.

Преподобния мъченик Онуфрий се родил в Габрово от благочестиви и знатни родители. На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далият такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрязване. За да не станело това, родителите му го скрили. В Троянския манастир и до днес се е запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

Той се подвизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Затова той се отправил за Света Гора,в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. Но сърцето му се разпалило от ревност и Манасий тайно напуснал Хилендар. Отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да го подготви за такъв мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал за велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос, където да извърши своя подвиг.

Там Свети Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, след което се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, похулил пророк Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден - 4 януари 1818 г. му отсекли главата. Гръцки монаси от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

Свети Теоктист основал манастира в град Кукомо на остров Сицилия, на който по-късно станал игумен. В неговия манастир са пребивавали гръцки монаси, които са избягали от преследванията на иконоборците. Той починал през 800 година.

На 4 януари имен ден празнуват всички, които носят името Тихомир и Тихомира.

Тихомир e славянско име, образувано от думите "тих" и "мир" - означава спокойствие и смирен живот, разпространено през векове сред всички славянски народи. На български се среща освен като мъжко име и като женско - Тихомира.