Ученици от Бобов дол и София създадоха проект за енергиен кооператив от 50 домакинства, които сами произвеждат енергия от слънцето, използват я и продават излишъка.

Младите иноватори работиха в продължение на два часа по казус, свързан с развитието на енергийната система в полза на общностите, заедно с още близо 40 деца от Професионалната гимназия в Бобов дол, бивш минен техникум, и Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“.
Емилия от 12 клас, Алекс от 8 клас от Бобов дол и Мони, Йордан и Васил от 10 клас от София се обединиха около идеята да подобрят качеството на живота, като намалят замърсяването на околната среда, направят домакинствата по-малко зависими от големите месечни сметки и им дадат възможност да печелят от произведената от тях енергия.
„Въглищата имат голям дял в енергийния микс на страната, но те в един момент ще се изчерпат и после трябва да търсим друг източник на енергия. Добре е това да се случи още сега, а не да чакаме последния момент,“ обясни Мони Донев.

Неговият съученик Йордан Андреев допълни, че освен това „въглищата замърсяват природата и е необходимо да се правят повече соларни системи, които да осигуряват и електричество, и топла вода. След като се изплати първоначалната инвестиция, те стават почти безплатни!“

Учениците бяха на мнение, че ако хората сами произвеждат необходимата си енергия, те ще са по-малко зависими, а системата – по-стабилна.
Мария Христова, която е главен учител в Професионалната гимназия и част от журито обясни, че „проектът за селище в района на Добруджа, до което ще се изгради соларен парк спечели заради предложената ниска цена за изплащане на инвестицията на месец (160 лв.) и краткият срок, в който това би се случило (8 години), както и заради добрите умения за представяне пред публика.“
Събитието изправи общо 8 отбора пред казуса, като предложените от учениците решения включваха комбинирани системи за производство на електроенергия и подгряване на вода. Ключово беше, че повечето идеи предвиждаха домакинствата не само да произвеждат, но и да продават енергия.

„Потенциалът на България да развива енергетика, не само соларна, но и друга, различна от въглищната, е в тези деца. Защото тези, които управляват енергетиката в момента са свикнали от 50 години да работят едно и също. И въпреки че има нови идеи, те не ги подкрепят. Така че само там! Преподавателите също са настроени на тази вълна – на тези млади хора да им хареса професията, да я изучат и да останат в България,“ коментира Николай Беров, който има дългогодишен опит в проектирането и изграждането на фотоволтаични системи.

Град Бобов дол е бивш център на въглищната индустрия и икономиката му е тясно обвързана със замиращия отрасъл. Топлоелектрическата централа със същото име се намира на метри от къщите на село Големо село. Неговите жители и тези на околните села често се оплакват от силното замърсяване, достатъчно да покрива градините, къщите и колите им с видим слой пепел.

Централата е редовно санкционирана от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Перник за неспазване на екологичните норми и е сред първенците в Европа по нанесени вреди и щети върху здравето на хората.

По темата: електроенергия
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Променят магистратури с остарели програми

Промени в остарелите и губещи магистърски програми ще бъдат финансирани със средства от национални програми. Това стана ясно от думите на просветния министър Красимир Вълчев по време на конференцията „Перспективи и предизвикателства пред педагогическото образование през 21-и век“. Причината е, че висшите училища трябва „да дават“ мотивацията и уменията на бъдещите учители за преподаване.

Правим суперкомпютър за 1 квадрилион операции

Нов суперкомпютър, който да има производителност поне 1 петафлоп и да може да прави един квадрилион изчисления в секунда, ще бъде направен след година у нас. Той ще бъде 10 пъти по-мощен от първата подобна машина у нас – „Авитохол“, който работи с 400 терафлота. Това обясни директорът на Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии Светозар Маргенов, след като представи дейността на учените, които работят там на президента Румен Радев.