У чените глави от римския университет „Тор Вергата“ пресътвориха в 3D образа на гения на ренесанса Рафаело Санцио.
Учените глави от римския университет „Тор Вергата“ пресътвориха в 3D образа на гения на ренесанса Рафаело Санцио.
В изграждането на триизмерната лицева част на главата на великия художник и архитект екипът от молекулярни антрополози е използвал като начало направената през 1833 г. гипсова отливка на неговия череп. Той е бил намерен при разкопки по онова време в Пантеона в Рим заедно с останалите тленни останки на именития творец. Благодарение на отливката учените са изработили първообраз, който чрез компютърна програма е бил наложен върху известните автопортрети на средновековния титан на четката, сравнен в детайли с тях и съответно коригиран.
Резултатът е впечатляваш и доказва дошлите до наши дни от средновековието твърдения, че Рафаело Санцио е бил изключително красив мъж, пред когото всяка жена, от най-бедната, до най-богатата, е подвивала крака. Не случайно мълвата продължава да разнася и сега славата му на Дон Жуан №1 сред художниците преди пет века и на най-голям сваляч на своето време. Който за разлика от неговите именити учители и приятели Леонардо Да Винчи и Микеланджело Буонароти, се влюбвал непрекъснато само в жени и то прекрасни. Като Рафаело имал особена хватка – негов личен патент - за сломяване и на най-непреклонните, но попаднали в мачовското му полезрение набожни, богати и омъжени дами. Ами творецът първо ги ласкаел за красотата им, после ги канел да му бъдат модели, започвал да ги рисува и по средата на работата им подхвърлял, че ако не му гостуват в чаршафите, няма да завърши портрета или фреската с тях. Това означавало, че заплашената хубавица няма да пребъде във вечността и бързо, бързо склонявали да го гушне, още повече, че той бил млад и хубав като бог. Интересното е, че за сваляческия номер на художника знаели и папите, стените на чиито палати във Ватикана майсторът изографисвал. Но вместо да му поискат сметка за неговата сексуална разюзданост, те му се радвали и го оставяли да прави каквото си поиска. Като например това да подкарва към леглото си вкупом всички привикани да му позират за масови сцени красавици.
Но необузданата страст на Рафаело към женските прегръдки изглежда го довежда преждевременно до края на неговия земен път. Ако се вярва на писаното от биографите му, той почива на 6 април 1520 година за нула време от висока температура след „продължителни сексуални ексцесии“. А тогава, преди пет века, геният е бил само на 37 години.
Монитор