Учени от България и Полша създадоха умен пожарогасител
6

Учени от България и Полша създадоха умен пожарогасител

Изобретението разпознава огъня с изкуствен интелект, а го гаси със звук

Видеокамера забелязва огън в наблюдавания периметър, разпознава го като пожар и задейства умен пожарогасител, който веднага без участието на човек започва да гаси. В процеса на гасене не му трябват вода, пяна или други химикали, защото умният пожарогасител потушава пожара със звук, с акустични вълни.  Това е концепцията, по която от средата на миналата година работи полско-български екип от учени от Технологическия университет в полския град Келце и Техническия университет в Габрово. Според SWОT анализ на Полската група за подкрепа на иновациите разработката е с висок потенциал за прилагане в различни сфери на живота.

„Работим съвместно с учените от Полша д-р Яцек Вилк-Якубовски и Павел Ставчик върху управлението на автоматичен акустичен пожарогасител с помощта на изкуствен интелект. Целта е да се получи съвременно устройство, което може автономно да открива източници на пожар в закрити помещения и с помощта на акустични вълни да ги потушава.“ – разказа пред „Монитор“ доц. Стефан Иванов от катедра „Автоматика, информационна и управляваща техника“ на ТУ – Габрово, който е част от полско-българския екип заедно със своя докторант инж. Станко Станков.

Преди година и половина д-р Яцек Вилк-Якубовски, който е инженер по образование, се включил в конкурса „Еврика“ на полското издание „Газета правна“ под мотото „Откриваме полските открития“. Пан Яцек получил редакционната награда за няколко патента и един ден го потърсили от телеграфната агенция ПАП за интервю. От Полската група за подкрепа на иновациите – структура, която издирва изобретения с голям потенциал за внедряване в икономиката анализирали анализирали възможностите за използването на технологията в бъдеще. Изводът бил, че технологията за гасене на пламък, разработена от д-р Яцек Вилк-Якубовски е конкурентна по отношение на съществуващите решения за гасене на пожари.

Ученият от Технологичния университет в Келце получил грант за изграждане на акустичен пожарогасител в рамките на проект, съфинансиран от полското Министерство на науката и висшето образование. „Подкрепата включваше и комерсиализация на решението. Получих оценка за потенциала за комерсиализация на неинвазивно акустично устройство за гасене на пожари с използване натуралните механизми на разпространение на звуковите вълни за гасене на пламък.“ – разказва за началото пред „Монитор“ д-р Яцек Вилк-Якубовски. В създаването на пожарогасителя му помагал докторантът Павел Ставчик.

Работата по проекта започнала, а в това време полякът пристигнал на специализация в Техническия университет в Габрово в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS) през м. г. „Такива обмени са прекрасна възможност да се запознаем с друга среда, да установим контакти с колеги, да сравним кой върху какво работи.“ – обяснява д-р Вилк-Якубовски. В Габрово срещнал и доц. Стефан Иванов. Разказал за своята разработка, а на българина, чиито интереси са областта на вградените системи и приложната електроника, в разговор с поляка му се родила идеята акустичният пожарогасител да бъде надграден с изкуствен интелект и с помощта на невронна мрежа сам да разпознае пожар, когато възникне и да го загаси.

Автоматизирани системи има и сега – с датчици за дим и температура, но в някои случаи в горещо или задимено помещение, например кухня на ресторант, тези датчици може да се подлъжат ида подадат фалшив сигнал. В решението на учените от Габрово се използва видеосигнал от  камера, върху който се осъществяват софтуерни обработки и с помощта на т.нар. изкуствени невронни мрежи става откриването на пожар в получения от камерата видеосигнал. „За да се осъществи правилно разпознаването на обектите в изображението, в случая на пламък, огън, е необходимо предварително невронната мрежа да бъде обучена. Обучението се извършва с помощта на бази данни от предварително описани изображения на различни обекти – в случая източници на огън или пожари.“ – разказва доц. Стефан Иванов. А устройството наистина е „умно“ – не можете да го излъжете със статична картинка на пламък или снимка. „Разработили сме мобилна роботизирана платформа, върху която се експериментират алгоритмите по локализиране и идентификация на източниците на пожар. Системата е в състояние да отличи  реален огън в помещение от статично изображение на пожар или предмети наподобяващи по форма и цвят на горящ пламък.“ – допълва доц. Иванов.

В Полша работата по гасящата част на смарт пожарогасителя също напредва. „Тествали сме апаратурата засега само на открито върху газове и течности, все още не сме експериментирали с огън от твърди тела“ – разказва д-р Яцек Вилк-Якубовски. Прототипът засега е с доста големи габарити, над 2 метра дължина, но авторите му смятат, че бъдещотото устройство ще може да се събира в габаритите на средно голям монитор или телевизор. На практика авторите на идеята „пускат“ звуци на пламъка и му въздействат с помощта на акустични вълни. Видеозаписи от експерименти показват как при обработка на „пожар“, предизвикан от течност или газ, пламъците се огъват и загасват съвсем. Тествали са го на различни честоти, най ефективни се оказали басовете. На практика звуците са безвредни за човешкото ухо – звучат такива честоти, които бихте чули и на оперната сцена.

За бъдещето на разработката решаващ ще е икономическият ефект от нейното прилагане, а засега се очаква той да бъде положителен. Пожарникари са се запознали с модела и, според тях, ако разходите са по-ниски от тези, при гасене с химикали и конвенционални средства, смарт-пожарогасителят има бъдеще. Прототипът, а той винаги е по-скъп, е струвал 25 хиляди злоти, малко под 12 хиляди лева и включва без „българската част“ генератор, модулатор, източник на звук, тръбопровод, по който вървят акустичните вълни, акустична бариера и акустичен панел и материали, поглъщащи вредната част на акустичното излъчване. Плюс е, че класическите пожарогасители гасят 20 секунди и след това трябва да бъдат сменени или напълнени, а тук процесът на гасене е безкраен.

За българските разходи доц. Стефан Иванов не конкретизира, засега е използвал лични средства за иновацията си. Българо-полската разработка няма конкуренция на директния пазар. В научната сфера екипът от четиримата учени вече е направил две съвместни научни публикации, други две са дадени за печат. „Опитваме се да направим нещо с технологии, които в момента са водещи. Невронните мрежи и изкуственият интелект все повече навлизат в света, има системи разработени, които дават възможност да се получи експертно мнение, съпоставимо с мнението на човек.“ – допълва доц. Стефан Иванов в коментар за бъдещето на системата.

Снимки: Лукаш Зажицки и архив на екипа

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.