В сички ние сме си създали определена представа за това какъв трябва да бъде романтичният ни партньор. Проучванията показват, че в нея неизменно присъстват някои универсални черти, като добросърдечност и привлекателна външност. Но отговарят ли партньорите ни на тези идеали, или мнението ни за тях се променя с времето?
Всички ние сме си създали определена представа за това какъв трябва да бъде романтичният ни партньор. Проучванията показват, че в нея неизменно присъстват някои универсални черти, като добросърдечност и привлекателна външност. Но отговарят ли партньорите ни на тези идеали, или мнението ни за тях се променя с времето?
Едно изследване, проведено от чешки учени, показва до каква степен романтичните партньори на хората съответстват на идеалните им стандарти и как мненията се изменят в зависимост от това дали двойката е новосъздадена, или вече утвърдена.
Ако с времето съответствието между идеала ни за романтичен партньор и човека, с когото имаме отношения, става по-голямо, има две възможни причини. Първата е, че може би сме започнали връзката с мисълта, че някои качества са важни, но сме променили мнението си,
след като сме се влюбили в човек,
неотговарящ на този идеал.
Например една жена смята, че външността на мъжа е особено важна, но се е влюбила в човек с обикновен външен вид. Тя може би впоследствие е решила, че външността не е от чак толкова голямо значение. Друга възможна причина е, че сме променили критериите си за качествата на идеалния партньор. Затова жената, срещнала мъж, който е по-малко привлекателен от идеала <210>, започва да го намира за красив, след като е изпитала чувства към него.
Обект на новото изследване били 408 възрастни от англоезични страни (повечето от САЩ, но също и от Канада и Великобритания). Учените ги помолили да опишат общите черти между идеала им за партньор и настоящия им спътник в живота. Хората, които били необвързани в момента на тази първа анкета, били попитани шест месеца по-късно дали междувременно са създали връзка и ако да - доколко новият партньор отговаря на идеала им. Резултатът бил 285 обвързани, 90 създали нова връзка и 33 необвързани.
Участниците оценили настоящия и идеалния
си романтичен партньор в четири категории:
Доброта/искреност: състрадателен, любезен, с чувство за хумор, честен.
Статут/възможности: амбициозен, успял в професията, с добро образование.
Жизненост: физически силен, способен да ме закриля, отговорен.
Физическа привлекателност: привлекателен, секси.
Първо учените разгледали разликите между оценката на участниците за настоящите им партньори и колко важни били за тях същите тези качества в притежание на идеалния партньор. Като цяло съвпаденията при участниците с по-дълги връзки били повече, отколкото при новосформираните двойки. Но дали било така, защото хората били променили идеалите си или начина, по който гледали на партньорите си? Учените не установили разлики в оценката на настоящия партньор между утвърдените и новосъздадените двойки, от което направили извода, че начинът, по който те гледали на партньора си, не се е променил с времето. Все пак, когато ставало въпрос за идеали,
участниците с по-дълги връзки
имали по-ниски стандарти.
Интересно, че при утвърдените двойки продължителността на връзката не зависела от оценката нито на настоящия, нито на идеалния партньор, от което можело да се заключи, че нагаждането към идеала се извършвало в съвсем ранен етап на връзката.
Авторите на изследването предполагат, че по-голямото съвпадение между идеалния и настоящия партньор при утвърдените двойки се дължи на факта, че те са направили оценката си в рамките на едно (първото) допитване, докато новосъздадените двойки са оценили реалния си партньор шест месеца по-късно. Учените сметнали, че това не е сериозен проблем, защото оценката на настоящия партньор била подобна при утвърдените и при новосъздадените двойки. Но те допуснали, че участниците в първото допитване може да са си променили мнението, тъй като са разбрали, че съществува несъответствие, и са се опитали да го изгладят. Дори случаят да е такъв, резултатите показват, че хората са склонни да променят идеалните си стандарти, за да ги нагодят към начина, по който виждат партньора си.
Друго интересно откритие било, че и двата типа двойки се отнасяли снизходително към факта, че в повечето случаи
истинските им партньори се разминават
с идеалите за доброта и искреност.
Това било смущаващо, защото друго изследване пък показва, че тези качества са много важни за успешното партньорство. Все пак от всичките четири категории за идеал най-високо била оценена първата (доброта/искреност). Жизнеността била определена за най-маловажна, като участниците от утвърдените двойки фактически оценили партньорите си като превъзхождащи идеалите им в тази област.
Изглежда, стандартите ни се променят, което е част от общата тенденция да виждаме романтичните си партньори през розови очила. Онова, което обаче не станало ясно от изследването, е защо хората променят идеалите си. Дали защото осъзнават, че нещата, които някога са намирали за важни, всъщност не са толкова съществени? Или просто се опитват да убедят себе си, че тези идеали ги интересуват по-малко, отколкото са си мислели, и наблягат на други качества само за да оправдаят факта защо са с настоящия си партньор. Вероятно по малко и от двете. Идеалният партньор не съществува, нито ние сме такива. Важното е човек да не прави компромиси със собственото си щастие.
Монитор
