Убийствените запетайки на безотговорността

Убийствените запетайки на безотговорността

У нас е известно, че всички разбират от политика и от футбол. Опре ли обаче въпросът до отговорност - всички се скатават. Никой нищо не е чул, не е видял и не го засяга.

Малко са тези от нас, които с достойнство са готови да признаят грешките си. Още по-малко или направо на изчезване са подаващите оставка. Както е тръгнало, тази дума може да излезе въобще от речника ни или даже да бъде забранена. Лошото е, че по този път вървят нещата и с отговорността, която също вероятно ще влезе в червената книга на изчезващите слова. От 30 години всички, били на власт, не поемат отговорност за вечно последното ни място в ЕС, за лидерството ни по бедност и за най-високата смъртност у нас и във времената без пандемия. Кокалът (малък или голям) не се пуска и това си е.

Последният случай с убитото дете от ток от незаконен кабел на тротоара само потвърждава галактическото безочие, обхванало всички отговорни, или по-точно казано безотговорни люде на всички нива във властта. Сигурно дори и в най-изостаналата африканска държава вече щеше да е станало ясно кой носи отговорност за трагедията, разиграла се в столицата ни. Тук обаче така и не се посочва точно кой е подписвал разрешенията за поставянето на павилионите и схемите за захранването им с електричество. Според последните данни документите били подписани не от титулярен началник, а от незнаен негов заместник. Отново изплува схемата с прословутата запетайка, осигурила прикритие за не една или две далавери в родината и допълнила доходите на множество чиновници по различните етажи. После се чудим защо пътищата ни са осеяни с дупки, магистралите стават на коловози и кабели убийци ни дебнат почти от всеки ъгъл.

Разбира се, в основата на злото е и контролът, или по-точно липсата на връзка между него и реалността. В немалко случаи се отчитат голям брой проверки и чак когато стане беля, се оказва, че те са направени само на книга - от бюрото на чиновника, който го е домързяло да си свърши работата. Или просто началниците му са го посъветвали да не си пъха носа, където не е трябва.

„Кучето скача според тоягата“, казва народът и явно недостатъчният контрол, съчетан с мижави санкции, осигуряват вечно удобство на нарушителите. Оказва се, че преди 2 години на същото място, където токов удар отне живата на 16-годишното момче, са били премахвани незаконни жици. Никой обаче не си е направил труда да провери дали те не са поникнали отново. Да не забравяме и родната максима, че всяко чудо е за 3 дни. Сега обаче „чудесата“ на безотговорността носят не само щети за хазната, но и увеличават рисковете за живота на всеки от нас. Както е тръгнало, ще тръгнем да заобикаляме отдалеч шахтите по улиците.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.