В секи фермер знае, че отглеждането на селскостопански растения и животни зависи от локалния климат. Годишното разпределение на температурите и валежите са определящ фактор при взимането на решение какво да се произвежда.
Всеки фермер знае, че отглеждането на селскостопански растения и животни зависи от локалния климат. Годишното разпределение на температурите и валежите са определящ фактор при взимането на решение какво да се произвежда.
И това ще се промени в процеса на изменение на климата, така както и цялата икономика и всичко свързано с нея. Възможностите за адаптиране в производството на храни са огромни. Нещо подобно вече сме виждали - през 60те години на миналия век, по време на тъй наречената „зелена революция“, се разработиха нови породи животни, сортове и хибриди растения, в резултат на което имаше ръст на продуктивността. В периода между средата на 60те и средата на 80те години годишното производство нарасна с 2.4% - повече отколкото ръста на общото население на Земята и почти двойно, отколкото за предишните 30 години. Средното годишно производство на зърно се увеличи най-много, с 2.9%. От средата на 80те до края на 2010 г. това увеличение достигна почти 30%.
Съвременните детайлизирани знания за условията, които изискват всеки сорт и хибрид, позволяват селскостопанските растения лесно да се приспособят към новите климатични условия в обширни райони на планетата.
Пример за адаптация към променящия се климат е начинът, по който фермерите в много от развитите аграрни страни по света нагаждат производството си, в зависимост от годишната климатична прогноза. Все повече, някои от основните култури стават много чувствителни към количеството на валежите – пшеница, царевица, слънчоглед, за условията на страната ни.
Риск
Наличието на вода е най-важния от всички фактори, влияещи върху селското стопанство и производството на храни. Зависимостта на водата от промените в климата означава зависимост и на продуктивността от тях. По тази причина сухите и полусухите области, а те непрекъснато се увеличават, и са подложени на риск.
У нас са направени много, а и в момента се провеждат проучвания за зависимостта на основните селскостопански култури от промените в климата и производството на храни. Резултатите показват, че при подходящо приспособяване, ефектът от изменението на климата в резултат удвояване концентрацията на въглероден диоксид върху цялостното производство на храни в света, сигурно няма да бъде толкова положително, както се смяташе в края на 20ти век и даже ефекта от това, може да се окаже отрицателен. Това, което все още не е проучено докрай е вероятния ефект от климатичните аномалии и екстремуми (особено засушаването) върху селскостопанското производство.
Глад
Друг такъв проблем, който тепърва ще се изследва е и застрашителното нарастване на почвената ерозия и загубата на обработваема земя. Установено е, че климатичните промени няма да имат еднакви последствия за различните райони. Продуктивността в развитите страни ще продължи да се увеличава, докато тази в развиващите се прогресивно ще намалява. Разликата в жизненото равнище между нациите ще продължи да се увеличава, включително и опасността от глад.
С оглед на бъдещето има две особено важни дейности, на които трябва да се обърне внимание. Първо, технологично обновяване и внедряване на техническите достижения в селското стопанство на развиващите се страни, където все още се работи по остарели технологии. Второ, както споменахме по-рано, доброто стопанисване на източниците за водоснабдяване, особено в сухите и полусухи райони е непосредствена задача.
Движения
Ясно е, че е крайно необходимо сътрудничество между напредналите и развиващите се страни. Снабдяването с храни в развитите страни има тенденция към увеличаване, а в страните от третия свят нарастването на населението е в явен сблъсък с намаляването на производството. Тази ситуация предизвиква невероятни проблеми в някои държави от Азия и Африка. Един от тях е заетостта на работната ръка. Селското стопанство е главният сектор за наемане на работници. С изменението на климата някои територии ще пострадат и се очаква миграция към други селскостопански райони в търсене на поминък и работа. Притиснати от нарастващата популация, такива движения на населението ще се увеличат и трябва да очакваме голям брой климатични имигранти.
Проф. д-р В. Казанджиев
Доц. д-р В. Георгиева
НИМХ
Монитор
