Всеки фермер знае, че отглеждането на селскостопански растения и животни зависи от локалния климат. Годишното разпределение на температурите и валежите са определящ фактор при взимането на решение какво да се произвежда.

 И това ще се промени в процеса на изменение на климата, така както и цялата икономика и всичко свързано с нея. Възможностите за адаптиране в производството на храни са огромни. Нещо подобно вече сме виждали - през 60те години на миналия век, по време на тъй наречената „зелена революция“, се разработиха нови породи животни, сортове и хибриди растения, в резултат на което имаше ръст на продуктивността. В периода между средата на 60те и средата на 80те години годишното производство нарасна с 2.4% - повече отколкото ръста на общото население на Земята и почти двойно, отколкото за предишните 30 години. Средното годишно производство на зърно се увеличи най-много, с 2.9%. От средата на 80те до края на 2010 г. това увеличение достигна почти 30%.
Съвременните детайлизирани знания за условията, които изискват всеки сорт и хибрид, позволяват селскостопанските растения лесно да се приспособят към новите климатични условия в обширни райони на планетата.
Пример за адаптация към променящия се климат е начинът, по който фермерите в много от развитите аграрни страни по света нагаждат производството си, в зависимост от годишната климатична прогноза. Все повече, някои от основните култури стават много чувствителни към количеството на валежите – пшеница, царевица, слънчоглед, за условията на страната ни.
Риск
Наличието на вода е най-важния от всички фактори, влияещи върху селското стопанство и производството на храни. Зависимостта на водата от промените в климата означава зависимост и на продуктивността от тях. По тази причина сухите и полусухите области, а те непрекъснато се увеличават, и са подложени на риск.
У нас са направени много, а и в момента се провеждат проучвания за зависимостта на основните селскостопански култури от промените в климата и производството на храни. Резултатите показват, че при подходящо приспособяване, ефектът от изменението на климата в резултат удвояване концентрацията на въглероден диоксид върху цялостното производство на храни в света, сигурно няма да бъде толкова положително, както се смяташе в края на 20ти век и даже ефекта от това, може да се окаже отрицателен. Това, което все още не е проучено докрай е вероятния ефект от климатичните аномалии и екстремуми (особено засушаването) върху селскостопанското производство.
Глад
Друг такъв проблем, който тепърва ще се изследва е и застрашителното нарастване на почвената ерозия и загубата на обработваема земя. Установено е, че климатичните промени няма да имат еднакви последствия за различните райони. Продуктивността в развитите страни ще продължи да се увеличава, докато тази в развиващите се прогресивно ще намалява. Разликата в жизненото равнище между нациите ще продължи да се увеличава, включително и опасността от глад.
С оглед на бъдещето има две особено важни дейности, на които трябва да се обърне внимание. Първо, технологично обновяване и внедряване на техническите достижения в селското стопанство на развиващите се страни, където все още се работи по остарели технологии. Второ, както споменахме по-рано, доброто стопанисване на източниците за водоснабдяване, особено в сухите и полусухи райони е непосредствена задача.
Движения
Ясно е, че е крайно необходимо сътрудничество между напредналите и развиващите се страни. Снабдяването с храни в развитите страни има тенденция към увеличаване, а в страните от третия свят нарастването на населението е в явен сблъсък с намаляването на производството. Тази ситуация предизвиква невероятни проблеми в някои държави от Азия и Африка. Един от тях е заетостта на работната ръка. Селското стопанство е главният сектор за наемане на работници. С изменението на климата някои територии ще пострадат и се очаква миграция към други селскостопански райони в търсене на поминък и работа. Притиснати от нарастващата популация, такива движения на населението ще се увеличат и трябва да очакваме голям брой климатични имигранти.
Проф. д-р В. Казанджиев
Доц. д-р В. Георгиева
НИМХ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Миналата година продажбата е стигнала космическите 120 хил. евро

Броиха 75 000 евро за телето Амбер

Миналата година продажбата е стигнала космическите 120 хил. евро

Да, няма грешка. Телето Амбер донесе на стопанина си сумата от 75 000 евро, като бе продадено на търга по времето на голямото 47-мо Schau der Besten край Верден - Германия.

Трябва  ни само част от растението и чаша вода

Подсигуряваме салатата от един зеленчук

Трябва ни само част от растението и чаша вода

 

Всеки ден изхвърляме купчина отпадъци. Но има начин да ги намалим и да намалим въглеродния отпечатък, който оставяме.

Хартията  се превръща  в органичен въглерод

Правим компост с черупки от яйца

Хартията се превръща в органичен въглерод

 

Компостирането при домашни условия често се счита за най-полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци.